ДОСИЕТАТА "Щ"

Това е мястото за всички теми, несвързани с останалите форуми.

Покажи връзката към това мнениеот marvel » 28.10.2005г. в 21:12ч.

Защото нямат нищо общо с темата!
Винтът, забит с чук, държи по-здраво от пирон, завит с отвертка!

marvel
 
Съобщения: 172
Години: 29
Регистриран: 9.09.2004г. в 16:23ч.
Град: Mutkurova

Покажи връзката към това мнениеот Homer J. Simpson » 28.10.2005г. в 21:15ч.

Напротив бях написал "Малко наука всеки ден" повече по темата не може и да бъде. :)
Аватар
Homer J. Simpson
 
Съобщения: 25
Регистриран: 9.07.2005г. в 22:14ч.
Град: Springfield

Покажи връзката към това мнениеот joro8 » 26.11.2005г. в 12:44ч.

Ako някой може да напиши нещо за лазерите ще е много добре!
За тяхното приложение в медицината,химията,физиката,криминалистиката и т.н. :arrow:
Изображение
Аватар
joro8
 
Съобщения: 1409
Регистриран: 14.08.2005г. в 19:23ч.
Град: Pyce
Пол: Мъжки

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 18.01.2006г. в 16:14ч.

Африка – гробницата на времето

Автор Христо КОЛЕВ списание УСУРИ

В мирогледа на африканските племена и народи наред с многото прости за разбиране от наша гледна точка идеи има и такива, които са интригуващи поради фундаменталното различие от мирогледа на белия човек. Такава е идеята за времето. Традиционното разбиране за времето сред коренните жители на континента може да се изрази накратко така: поредица от събития и случки, които вече са станали, стават и сега, и – забележете – които неизменно се застъпват. Което не е станало, не може да бъдеТова, което не е станало, и това, което няма изгледи скоро да стане, не попада в категорията време, то е нещо като безвремие. Събитията, които сигурно ще станат или са в ритъма на природните явления, влизат в категорията потенциално време. Времето за африканеца е измеримо само в две дължини – дълго минало и продължително сегашно. Бъдещето е неясно предвид рисковете, които ще му поднесе природата. Линейното разбиране на европейците за времето – неопределено по дължина минало, случващо се настояще и безкрайно бъдеще – е по същество чуждо на африканското мислене. В него бъдещето фактически липсва, защото събитията не са станали, а е много съмнително дали ще станат въобще –следователно не могат да бъдат време. Ако обаче е сигурно, че бъдещите събития ще станат или ако попадат под неотменимия ритъм на природните явления, то тези събития най-малкото представляват потенциално време. Но не са фактическо бъдеще време, както го разбират европейците. Фактическото време за африканеца е това, което е сега, или е минало. Времето се движи назад, а не напред. В това е една от поразителните разлики между африканците и европейците. Векове африканците са настройвали своите умове не към бъдещето, а към това, което вече е станало.С други думи, времето трябва да бъде изживяно, за да има смисъл. Тъй като това, което европейците считат за бъдеще, още не е изживяно, то не може да бъде част от времето – хората не знаят как да мислят за него.

Какво е "събитиен календар"

Понеже времето е низ от събития, то няма смисъл да се измерва вън и независимо от тези събития. Африканците не са създали и ползвали календар, отброяващ дните и годините. Има редки изключения, но тези календари са обхващали кратък период.Вместо цифрови календари са ползвани такива, които биха могли да се нарекат "събитийни". В тях случките и явленията, съставляващи времето, са свързани с други ставащи събития. Например една бременна жена брои лунните месеци на бременността си, пътникът брои дните на придвижването си от едно място до друго и т. н. Денят, месецът, годината, продължителността на един живот или човешката история са разделяни или броени според специфичните събития, станали значими. Изгряването на слънцето е ритмично природно явление. Когато един африканец ви обещае да дойде на среща при изгрев слънце, запасете се с голямо търпение – за него няма значение дали срещата ще се състои в 5 или пък в 7 часа, щом е в периода на това неотменимо събитие. В много редки случаи е ползван, както бе споменато, цифров календар. Хората от племенната група матабели в Зимбабве използвали за отчитане фазите на луната. Главният жрец отбелязвал всяко новолуние с нарез върху пръчка, и когато резките станели 13, уведомявал краля, че е минала година. Кралят заповядвал специална церемония - най-важното и помпозно тържество на матабелите.

"Кратко" и "дълго" време

Изследователите на африканския бит и религия често са се изправяли пред невъзможността да намерят подходяща дума за понятието бъдеще. Най-често те са избягвали да употребяват такъв термин. Изтъкнатият африкански учен Джон Мбити (роден в Кения, сега хоноруван професор в университета в Берн) въвежда думите саса и замани, взети от езика суахили. За африканците саса означава потенциално сега - период, не по-дълъг от идващите две години. Този много кратък "идващ" период е запълнен със събития, които се предчувстват силно и са почти настъпващи. Ако събитията са далечни, то за тях няма думи в африканските езици.Саса не е точна математическа величина. Колкото един човек е по-възрастен, толкова по-продължителна е за него саса. Обществото си има своя саса, много по-дълга от тази на индивида. Но както за отделния човек, така и за обществото саса поглъща най-важния момент от "сега", много кратък период от "идващото" и много дълъг от миналото, което се припокрива с периода замани. Проф. Мбити предлага да наричаме саса "кратковремие".Замани не е ограничено с това, което ние наричаме "минало". Проф. Мбити го нарича "дълговремие" и го обяснява така: "Замани" се припокрива отчасти със "саса" и двете не могат да бъдат отделени едно от друго. "Саса" подхранва или се стопява в "замани". Но преди събитията да станат и да бъдат включени в "саса", те не могат да минат в "замани". Едва когато станат реалност и бъдат преживяни, тогава се придвижват назад и стават "замани". Така че "замани" е гробището на времето, период на завършека, склад на явленията и събитията, океанът от време, в който всичко е удавено в една реалност, която няма нито начало, нито край. Но "саса" и "замани" имат своето количество и качество. Хората говорят за тях като за малко, мъничко, голямо, по-голямо, късо, дълго и т. н., без връзка с дадено събитие или явление. "Саса" свързва индивида с обкръжението му в едпо цяло. То е периодът на съзнателния живот. От друга страна, "замани" е период на митове, създаващ усещането за основа, за сигурност на периода "саса", свързващ всичко, което е създадено така, че да бъде то обхванато в "дълговремието".(Тук си струва да припомним, че в някои диалектни български говори съществува и се употребява и до днес думата заман с ударение на първата сричка като заместител на книжовното “винаги” , “всякога” или “непрекъснато”.)

Без бъдеще амбициите умират в зародиш

Шотландецът майор Леонард, британски колониален офицер, прекарал около 10 години в Югоизточна Нигерия (1895 – 1905), в книгата си "Долен Нигер и неговите племена" (1906 г.) пише: "Има фактически единствен път за връзка с африканеца, който води до успех, и този път е преди всичко чрез неговата собствена религия и обичаи, свързани с праотците."Въпросът за точното наименование на африканската традиционна религия не е решен окончателно, както не е решен и въпросът за общото и различното между племената в Африка. В много отношения мирогледът им е почти диаметрално противоположен на християнския и особено на амбициозното протестантство, чиито мисионери навлизат в континента заедно и даже преди въоръжените колонизатори. И днес личи отчетливо, че на хората от най-голямата езикова група в Зимбабве – шона – им липсва достатъчно амбиция и те изглеждат доволни от това, което имат. В своето обкръжение те не се стремят да изпъкнат, а предпочитат да живеят като своите праотци. Каквото е било добро за тях в миналото, е добро и днес. Те вярват, че постижения, придобивки, печалби водят до неравенство и влекат подире си нещастия. Трупащият богатство е изложен на риска да го обявят за вещер/вещица и да бъде низвергнат. Всеки трябва да е като другите още от раждането си. Някога убивали близнаците, защото правели изключение. (Има и друга причина, свързана с вярването в духове, която авторът обяснява в следваща публикация – б. р.) Лоша поличба е на дете да порасне зъб накриво. И т. н. Цялото обучение на шонита е насочено да задуши личните му амбиции и да го уеднакви с другите. Идеалното общество за него е общество на задължителната еднаквост.

Къде да иде душата

При липсата на идеи за бъдеще време африканецът по друга логика е мислил какво ще стане с душата му след смъртта на тялото. Погледът му не се е насочвал напред, а назад. Не към възнасяне на небето, а към вселяване в някои от живите родственици на земята.Понеже бъдещето за африканеца е било непредсказуемо, за оцеляването си сред капризната природа той се е надявал единствено на свръхестествени сили. Уповавал се е най-вече на духовете на своите прадеди, които преди него са живели в същите неблагоприятни условия, знаят теглилата му, ще го разберат и ще отговорят на неговите молитви.Шонитите нямат религиозен свят като такъв, т. е. свят, откъснат от всекидневния живот. Човекът шона предпочита да се обръща към своите племенни духове, а не към върховния бог Муари. Не може да се намери по-добър или по-верен закрилник от родителите, ето защо на никой друг дух не може да се вярва по-силно, отколкото на духа на починал родител. Вярванията на африканеца са просмукани във всекидневието му. Свръхестественото се е отразило в естественото, невидимото – във видимото, духовете са спътници на живите. В африканската традиционна религия върховният Творец – Вездесъщ, Вечен, Съдбовен, Милостив, Баща на всичко и всички – изоставил света, след като свършил делото си. Хората се обръщат към него само ако са в пълна безизходица. Африканските легенди за сътворението на света, общо взето, не твърдят, че човек е направен по образа на Бога. Според шонитите животът на първите хора бил райски, но заради техните слабости и несъвършенства този рай бил изгубен за поколенията. Отвратен от хорските деяния, върховният бог Муари се оттеглил в една пещера на свещената планина Матопос. Хората не се осъзнали и тогава земята и небето се разцепили, Муари се пренесъл на небето, а на земята се появили болестите, страданията и смъртта. Шонитите твърде рядко споменават Муари, в много области не правят и опити за ритуали в негова чест. Те вярват, че с Муари от тяхно име общуват лъвските духове на героичните им прадеди.

Подбор, представяне и коментар: Румян СЛАВОВ
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

Каменни формирования с кълбовидна форма

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 18.01.2006г. в 16:24ч.

Стотици каменни формирования с кълбовидна форма, пръснати в различни кътчета на планетата, продължават да крият своята тайна. През 30-те години на миналия век “Юнайтед Фрут Къмпани” започва да разработва устието на костариканската река Рио Дикис за изграждане на бананови плантации. Представители на компанията се натъкват на странни каменни кълба от втвърдена лава или гранит с размери, вариращи от тези на детска топка за игра до 2,5 м в диаметър и максимална тежест над 16 тона. Подробните изследвания доказват, че сферите са идеално полирани и съвършени като геометрична форма. Голяма част от тях са разположени по групи от три до петдесет, като образуват видими от птичи поглед прави линии, триъгълници, квадрати и кръгове на разстояния от десетки километри, а някои от правите линии са ориентирани точно по посоките север-юг.

Напълно неясни са перипетиите около преместването на изходния материал през естествената бариера от блата и гъста тропическа растителност от отстоящите на десетки километри каменоломни без съвременна подемна техника. Изследователите на костариканските артефакти са безсилни да определят датировката и да разкрият тайната на перфектната шлифовка. Пионерът на палеоастронавтиката Ерих фон Деникен счита, че кълбата са били поставени в прастарата джунгла още преди да се развие буйната растителност. Най-смелите опити за датиране възрастта на кълбата като плод на човешкия разум достигат до зашеметяващата възраст от половин милион години! На противоположния хронологичен полюс е становището, че са изваяни от прадедите на съвременните индиански племена към ХІV-ХV век след Христа. Теорията, според която кълбата първо са били грубо издялани от каменни блокове и след това полирани с по-малки камъни и използван като шкурка мокър пясък, не се подкрепя от никакви следи наоколо от употребявани инструменти или отделяни при изработката материали.

Защитавайки тезата за естествения произход на каменните кълба, д-р Робърт Смит счита, че те са резултат от кристализацията на разтопена вулканична пепел, отделена при геологична активност през Третичния период (отпреди 6 до 65 милиона години). Заключението обаче е несъвместимо с наличието на явни следи от технология за гладко полиране при значителна част от сферите.

Три от големите “топки за игра на боговете”, намерени в края на 70-те години в мексиканския щат Гуадалахара, били доставени в Университета на щата Ню Йорк, където били раздробени. Никакви следи от материална култура не били открити в сърцевината им. Специалистите се обединили около версията, че артефактите не са дело на човешки ръце, но е твърде вероятно да са продукт на непознати на човечеството висши технологии. Изследването на вътрешната структура на кълбата показало, че е изградена от сплави на рядко срещани на земята химични елементи, многократно “усукани” в спирали. Микроскопските наблюдения с променящо се увеличение открили, че сплавите образували сложни и непонятни “рисунки”.

Въпреки, че повечето изследователи на палеозагадките свързват странните кълба главно с района на Коста Рика, феноменът се проявява и в други части на земното кълбо. Каменни кълба са намерени и в Никарагуа, Гватемала, Бразилия, а също и в Непал, Кавказ, Египет и дори в Румъния. Прочутият изследовател на Мезоамерика д-р Матю Стърлинг съобщава за откриването на 6 гнезда от кълба на площ от 500 кв.км близо до Лос Аламос в щата Ню Мексико (САЩ) и на 22 полузарити кълба с диаметър 1,5 до 2,5 м в планинските райони на мексиканския щат Халиско. В необитаеми местности на Северна Австралия са открити огромни ерозирали каменни кълба, наричани “топчетата на дявола”. Каменни сфери са открити и в Нова Зеландия в залива Моераки, северно от Дънедин. Разстоянията между отделните огнища придобиват колосални измерения с откриването на огромни гладко полирани каменни кълба с диаметър между 1,5 и 3 м на остров Чамп (Франц-Йосифова земя) в Баренцово море.

Изследователят на феномена и водещ научен сътрудник на руския Институт по органична и обща химия Валентин Глазов се позовава на проучвания, според които около кълбовидните мегалити съществува “аномално поле”, което разстройва показанията на електроприборите, блокира часовниците и нарушава биоритмите на живите организми. Установено е, че намиращи се в периметъра на кълбата хора често страдат от учестяване на пулса, изменения в координацията на движенията, разстройство на съня и частична амнезия.

Какво е предназначението на каменните кълба? Според д-р Луис Гомес те изобразяват небесните тела от Слънчевата система. Възможно е каменните сфери да са материализиран израз на представите за съвършенството на планетите, изобразявани от ацтеките като кръгъл предмет или топка, с която боговете играят. Руският учен Александър Казанцев допълва, че би могло да става дума за проекция на звездно небе, “паметник за посещаването на Земята от друг разум”. Същевременно по форма каменните сфери напомнят и регистрираните в цялата човешка история светещи “небесни кълба”, обожествявани или следени с ужас от вярващите в намесата на дявола. Уфологично пристрастните тълкуватели на феномена приемат, че кълбата образуват ограничителни линии и са ориентири, по които космическите изследователи определят своя курс за приземяване на построен от тях космодрум. Други хипотези ги определят като “космическо око” - маяци, усилващи изпращаните или постъпващи от бездните на Вселената послания от “висшия разум”.

Легенди и предания от цял свят свидетелстват за периодични природни катастрофи, унищожили огромни библиотеки, съхранявали събирани от всички предходни епохи знания за Всемира. Дали заедно с тях не е изгубена и тайната на каменните кълба?
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 18.01.2006г. в 16:25ч.

МУСАЛА

“Близо до Бога” - така звучи в превод от арабски името на Мусала, най-високия връх у нас. Извисяващ се на 2925 метра над морското равнище, той съществува повече от девет милиона години и според привържениците на учението на д-р Петър Дънов е най-старият център на Всемирното Бяло братство, в който е кодирана историята на Земята от сътворението до наши дни. Магнетичната сила на планината и нейната близост до небесата усилват връзките със света на незримото и провокират странни свръхсетивни явления, които спохождат посещаващите Рила от незапомнени времена.

Свидетели говорят за тайнствени светлинни илюминации, избухването на необикновено ярки и студени пламъци и срещи със загадъчни ефирни същества в околностите на Седемте рилски езера. Методи Шивачев, един от членовете на Братството, разказва за невероятна среща с безплътни обитатели на планината, състояла се в 1930 г. Късно следобед след поредната си беседа Учителят Дънов, Шивачев и други сподвижници от Братството се прибрали в хижата. Дънов предупредил Шивачев да си легне веднага, за да може на следващия ден рано сутринта да отиде сам на Мусала и посрещне изгрева на слънцето. През нощта Шивачев почувствал, че го събужда някаква незрима сила, надигнал се и тръгнал сам в полумрака към върха. Внезапно проблеснала феерична светлина, която осветявала пътя и угаснала, когато стигнал билото. В небето се появила голяма светлина с елипсовидна форма, сред която Методи Шивачев различил множество същества в ефирнобели дрехи, играещи по двойки небесен танц и съпровождани от вълшебна музика. Потресеният очевидец останал на сакралното място до следобед и когато се завърнал, разказал на всички преживяното. Тогава Дънов протегнал дясната си ръка към небето и казал: “Всичко това, което си видял в небето на Мусала, ние ще го свалим тук, долу на Земята” . Оттогава насам всеки 19 август при Седемте рилски езера привържениците на Бялото братство изпълняват танц, наречен паневритмия и пренасят алгоритъма на космичната хармония в човешкия свят.

Паранормалните прояви в дебрите на най-високата у нас планина продължават с нестихваща сила и в наши дни. През 1990 г. в района на Седемте рилски езера хижари и селяни от околните села многократно наблюдавали появата на НЛО. На 18 юли 1990 г. около 3 часа през нощта управителят на хижа “Иван Вазов” забелязал голямо светещо кълбо на поляната под връх Голям Калин, вляво от река Бистрица. Обектът, чиито видими размери двукратно надхвърляли тези на Луната, излъчвал оранжева светлина и се задържал в продължение на 15-20 минути, преди да изчезне внезапно. Феноменът се проявявал почти всяка нощ в продължение на около 2 месеца. В същия период силна бяла светлина по билото на Сухия чал над езерото Трилистника около 2 часа след полунощ предизвикала изумление у Васил Величков, друг очевидец от хижа “Рилски езера”.

Един от съвременните ръководители на Братството Светозар Няголов успява случайно да заснеме един от свръхсетивните феномени, обгърнали Рила в мистичен ореол. На 22 март 1998 г. около 22 часа група екскурзианти, между които и Няголов, излезли в открита местност, за да се насладят на приказното мълчание и планинския хлад. Плътната мъгла се разпръснала и над тях се открило обсипаното с безброй ярки звезди нощно небе. Групата позирала за няколко снимки с фотосветкавица. След проявяване на лентата на едно от изображенията ясно се откроили насложени върху лицата, дрехите и околния мрак десетки бели кълба. Няголов предполага, че сферата е идеалната форма за възвишените космически пратеници, чието присъствие усетил, въпреки, че останали невидими за несъвършеното човешко зрение.

В учението си Петър Дънов проповядва, че планетите и слънцата в цялата Вселена са населени от милиони същества от видимия и незримия свят с различни степени на интелигентност и изброява девет йерархически “чина” - херувими, престоли, господства, сили, власти, началства, архангели, ангели и напредналите човешки души. Той е убеден, че много от човешките същества от други звездни системи са далеч по-напреднали от нас, защото са “излезли по-рано от великия първоизвор на живота”. Според Дънов почитаната от много народи в древността звезда Сириус е център на културата на Мъдростта, а спрямо съществата от Сириус съв-ре-мен-ни-те хо-ра “не са да-же и де-ца”. Нашето Слънце също е обитавано от множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Пришълците от Слънцето и Сириус достигат до Земята през своеобразни време-пространствени шлюзове, сред които се откроява Мусала. През космическия портал до нас достига и астрално същество, притежаващо мощни божествени сили, което Дънов нарича “Дух на истината”. Пратеникът на Създателя посещава първо Сириус и Слънцето и достига Земята, като променя и извисява духовните вибрации на планетата и нейните обитатели по пътя към божествената мъдрост, истина и любов.
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 18.01.2006г. в 16:57ч.

ВСЕ ПАК ПОСЕЩАВАНА ЛИ Е ЗЕМЯТА ОТ ИЗВЪНЗЕМНИ



Загадката на племето Дропа

През 1938 г. китайският археолог Чи Пу Тей открил редица от гробове в пещерите на планината Байан Кара Ула в китайско-тибетската гранична област. В тях имало малки скелети на същества с фино телосложение, но с доста големи черепи. На стените на пещерата Чи Пу Тей открил скални рисунки, изобразяващи същества с кръгли шлемове. Изсълбани били и звездите, Слънцето и Луната, свързани с низ от точки с големината на грахово зърно.
Сензационното в находката било, че Чи Пу Тей и помощниците му успели да извадят 716 дискове от гранит, с дебелина 2 см и подобни на нашите дългосвирещи грамофонни плочи. Тези каменни дискове в средата имали дупка, от която във вид на спирала тръгвал двоен издълбан надпис и стигал до ръба на диска.
Китайските археолози знаели, че в тази област някога са живели племената дропа и кхам(сиканг). Антрополозите твърдели, че тези племена били ниски на ръст - средна височина около 1,30 м. Но големите широки черепи не пасвали на малките скелети на членовете на дропа и кхам. Не пасвали и при най-добро желание.
Когато Чи Пу Тей през 1940 г. публикувал своята теория, си спечелил само присмех.
Той смятал, че двете племена са били най-вероятно някакъв отмрял вид планински маймуни... Според Чи Пу Тей каменните дискове били сложени в пещерата чак от представителите на една по-късна култура. На пръв поглед теорията му била наистина смешна. Чувал ли е някога някой за редици от гробове на маймуни.
Повече от 20 г. няколко учени си блъскали главите, за да разрешат загадката на каменните дискове. Едва през 1962 г. професор Тсум Ум Нуи от Академията за праистория в Пекин успял да разчете част от надписите върху каменните дискове. Разчетената там история била тъй невероятна, че Академията за праисторически изследвания отначало забранила на Тсум Ум Нуи каквато и да била публикация на неговия труд. Но Тсум Ум Нуи продължил да работи усилено и успял да докаже ясно, че в случая с надписите не става дума за коварна шега на някое грамотно праисторическо същество. В сътрудничество с геолози той доказал, че каменните дискове имат високо съдържание на кобалт и други метали. Физиците установили, че всичките 716 дискове притежават висок ритъм на вибрации, от което може да се направи извода, че някога те са били подложени на много високо електрическо напрежение.
Зад Тсум Ум Нуи вече били четирима учени, които подкрепяли теорията му. През 1963 г. той се решил да я публикува въпреки опасенията на академията. В него се твърди, че преди 12 000 г. група от един народ била отнесена на третата планета от тази система. Техните въздухоплавателни въздушни средства - това е точния превод на издълбаните йероглифи - нямали повече сила, достатъчна, за да напуснат отново този свят. Те се разбили в далечната и труднодостъпна планина. Средства и възможности да се построят нови летателни апарати нямало. След това се разказва, тези същества, попаднали на Земята, се опитали да се приспособят към местните условия и се опитали да се споразумеят с обитателите на планетата, но били гонени и убивани от тях. Почти буквално разказът завършва така : "Жени, деца и мъже се скрили до изгрев слънце в пещерите. Тогава повярвали на знаците и видели, че този път другите са дошли с мирни намерения...".
Доказателства за тази катастрофа на НЛО преди 12 000 г. намираме и в китайските легенди, точно тези от областта на Байан Кара Ула, разказващи за дребни, тънки като вретено жълти същества, които слезли от облаците. По-нататък митът разказва, че поради грозотата си чуждите същества били отбягвани от дропа, че били убивани от мъжете.
ancientastro.hit.bg




ЗАГАДКАТА НА КРЪГОВЕТЕ В ДОБРУДЖА


Излъченият неотдавна филм “Следите” с участието на холивудската звезда Мел Гибсън отново възроди интереса към една от най-големите загадки в хилядолетната история на човечеството. Счита се, че кръговите мегалитни съоръжения в британския Стоунхендж и китайската област Кингхе с възраст над 3000 години маркират именно древни прояви на явлението “кръгове в житата”. Първите документирани прояви на феномена “житни кръгове” се свързват със сферично образувание, появило се в нива близо до холандския град Асен през 1590 г. и “окосено от дявола за една нощ” поле от лятото на 1678 г. в Стирлингшир, Шотландия. От края на 70-те години на ХХ век пшеничните и житни поля на Великобритания все по-често са набраздявани от странни геометрични фигури с нарастваща сложност и честота на проява. За изследване на мистерията, обхванала всички климатични пояси по земното кълбо се обособява дори дял в науката, наречен цереология. Плеяда от версии за естеството на полиморфните творения търси в тях влиянието на особен вид гъби, въздействието на странни атмосферни завихряния, мистериозни плазмени полета и дори открива в непонятната символика послания от задгробния свят и намеса на извънземни същества. Българският фолклор също пази легенди и предания за периодично появяващи се от незапомнени времена странни кръгове в нивите и поляните по нашите земи. Народът ги наричал “самодивски хора” и ги избягвал, вярвайки, че са оставени от обгърнати в светлина и танцуващи в мрака безсмъртни магически създания, общуването с които носи гибел. През 90-те години на ХХ век наред със “самодивските” кръгове в България започват да се появяват и други пробуждащи недоумение и страхопочитание странни формации. Вести за забелязани в Добруджа странни кръгови следи във все още неожънатите ниви, оставени “най-вероятно от извънземни посетители”, предизвикват сензация през лятото на 1998 г. Седнали във високите кабини на два комбайна в разгара на жътвата, механизатори от силистренското село Цар Асен първи съзират чудатите образувания в местността “Хайдушка поляна”. Те завеждат на мястото невярващи свои съселяни и пред изумените им погледи се разкриват няколко релефно открояващи се кръгли очертания със среден диаметър от два метра и разстояние помежду им 10 метра. Подобни тревни кръгове започват да се появяват и в “контактна зона” край село Карапелит, недалеч от Добрич. На 7 май 2000 г. ръководен от видния уфолог Иван Лазаров изследователски екип от русенския Клуб за генериране на парадоксални алтернативи “Мъдромер” се натъква на конфигурация от множество кръгове с форма на правилна окръжност, образувани от гъста и бързорастяща трева в три различни местности около град Исперих. Мистерията остава непревземаема и след няколкомесечните проучвания с участието на водещи учени и експерти. Установено е, че за разлика от т.нар. “самодивски кръгове”, при които тревата изсъхва и по контура на кръговете няма растителност, при формациите край Исперих тревата само се е слегнала, но е с по-тъмен цвят. Агрохимичният анализ на чимове от центъра, периферията на кръга и от околния терен в лабораторията на ИЗС “Образцов чифлик” - Русе показва необичайно и непонятно бързо израстване на тревата, образуваща кръговете. Учени от Геофизичната лаборатория на БАН в Русе изказват неофициално предположение, че кръговете са провокирани от повърхностни карстови форми, но не успяват да обяснят защо идентични форми се появяват върху различни по структура и състав участъци от терена. Версията за влиянието на спори и мицел също е безсилна да разкрие причината за образуването на серия от правилни окръжности, чиято цялостна композиция е различима само от птичи поглед. Г-н Лазаров цитира и заключенията на експерти от Гражданска защита и РИОСВ-Русе, според които радиационният фон в района е нормален, а концентрацията на тежки метали в почвата е под пределно допустимите концентрации и не би могла да влияе върху появата на симетричните кръгове. Участник в експеримент на уфологичния екип, застанал в средата на един от кръговете споделя, че почувствал как “някаква сила” (силово поле) се стреми да го изхвърли извън очертанията му. Към въпросителните около възможния произход на българските “кръгове в полята” се прибавя още една. В ранните часове на 28 април 2001 г. кметът на разградското село Дряновец Георги Динков забелязва висящо над къщите огромно жълтеникаво кълбо с големината на пълна луна, което светело като прожектор. Множество очевидци виждат същото НЛО да се появява около 4-4,30 ч. и през следващите две нощи в продължение на час, след което изчезвало. Същият 28 април агрономът от местната земеделска кооперация Димитър Георгиев тръгва да обиколи нивите с пшеница и в местността Васильов геран на 8 км от Дряновец се натъква на странно оформени кръгове и полукръгове от изсъхнала, сякаш сварена растителност. Огромен правилен кръг с диаметър 50 метра разполовявал на две цъфнал храст. Георгиев е убеден, че придобилите жълтокафяв цвят растения в очертанията на кръговете и полукръговете не са поразени от хербициди, а от много висока или много ниска температура. Специалисти от клуба “Мъдромер” откриват и два 40-сантиметрови отпечатъка от натиск на масивно тяло. В следващите месеци белезите от мистериозната интервенция се изгубват. Уфологът Иван Лазаров изказва хипотезата, че аномалните следи са продукт на свръхсекретни военни експерименти с авангардно микровълново оръжие от резонансен тип, което въздейства само механично, като отнема хлорофила на растенията, но не и върху генетиката на флората и фауната, с което се обяснява отсъствието на радиация. Възрастните хора от Дряновец обаче твърдят, че неведнъж са виждали светещи тела, кръжащи нощем над полето. Те си спомнили, че още през 50-те години на миналия век над Дряновец са се появявали НЛО като това, наблюдавано в края на април 2001 г. Понякога те били стряскани и от появата на странни светения край селото. След продължителните теренни проучвания и лабораторни анализи уфолози и дори някои учени са вече убедени, че кръговете в добруджанските поля не са нищо друго, освен поредното уникално проявление и доказателство за намесата на извънземен “фактор” на територията на България.
Автор:Мирослав Минчев secretsbg.com
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 08:50ч.

КОСМИЧЕСКАТА ПРОГРАМА НА ТРЕТИЯ РАЙХ

За невероятното и постижение (на Хата Райч с ракетен изтребител Ме-163 - бел.мод.), Хитлер лично я награждава с Рицарски Железен кръст. По време на церемонията, Райч споделя с Фюрера идеята си за космическа програма на базата на балистичната ракета “Фау-2”. Една година по-късно, на секретна конференция в Академията за авиационни изследвания, е решено да започне подбор на пилоти за специалния “отряд на военните астронавти”. За сериозността на програмата свидетелства и фактът, че отговорник за реализацията и става полковникът от СС Ото Скорцени /Хитлер му е доверявал най-важните мисии/.Скорцени обръща особено внимание на практическите задачи, “Астронавтите” на Скорцени се оказват последната надежда на Райха да обърне хода на войната. На 8 и 24 януари 1945 има данни, че може би двама или трима немски пилоти за първи път в историята на човечеството излизат за кратко време в открития Космос. След края на войната за проекта “А9/А10”, изпреварил най-малко с 15 години бъдещите американски и съветски космически разработки, не се чува нищо. Което вероятно се обяснява с факта, че американците изнасят от Нордхаузен цялото оборудване на подземния завод, заедно със стотици образци от продукцията му и, разбира се, с главния конструктор Вернер фон Браун, поел ръководството на ракетните програми на самите Съединените щати. Загадките, свързани с космическите разработки на Третия Райх обаче, съвсем не приключват дотук. Защото, паралелно с програмата, ръководена от фон Браун и Хана Райч, изглежда се е реализирала и друга, опираща се на съвсем други принципи, за която се носят легенди.



Когато идва на власт Хитлер намира вече съществуваща военна ракетна група - през 1936 г. ръководителят й Валтер Донербергер е упълномощен да издаде директива за разработката на ракета способна да носи експлозив еквивалентен на 100 заряда от Дебелата Берта от 1918 г. на два пъти по-голямо разстояние. 1 тон на 250 км.
Затруднението на Хитлер е че трябва да избира между две възможности. Безпилотният управляем самолет /Фау-1/ е много привлекателен от икономична гледна точка. Това е едно от най-ефективните оръжия произвеждани някога. За цената на един бомбардировач Ланкастър, обучението на екипажа, бомбите и горивото, Хитлер би могъл да изстреля доста над триста Фау-1, всеки с един тон мощен експлозив, обсег 200 мили и по-голяма вероятност да достигне целта. В доклад от 4 ноември 1944 г. на британското Министерство на авиацията пише:"Резултатите са много в полза на противника, оценъчното съотношение на нашите загуби към неговите е почти четири към едно".
Но Хитлер не инвестира достатъчно рано и достатъчно много в това обещаващо оръжие. Приоритет получават големите ракети на Донербергер. За програмамта Фау-2 са отделени безсмислено големи по отношение на вероятния ефект ресурси. Само в Германия в програмата са заети 200 хиляди работници, вкл.голяма част от висококвалифицираните техници. Програмата лишава Германия от модерни реактивни самолети и подземни петролни рафинерии, а погълнатото от нея електрооборудване пречи на производството на самолети, подводници, радари. Ракетите А-4 които на практика се използват в кампанията Фау-2 /само 3000 са изстреляни/ струват по 12000 англ.лири всяка срещу 125 за Фау-1. Носят товар само 5,5 тона и са безнадеждно неточни. Проектиранат междуконтинентална ракета А9/А10 с тегло 100 тона издигаща се на 230 мили в стратосферата така и не слиза от чертожните дъски. Дори да е била построена и изстреляна, нейният конвенционален заряд би я направил безполезна.
Единствената перспектива на Хитлер да се добере до пат чрез решаващ технически пробив е съчетаването на ракетата А10 с ядрения заряд. Той никога не е имал големи изгледи да постигне това във рамките на войната. От самото начало приложната атомна физика има своите идеологически и морални измерения. Идеята за бомбата се ражда сред научната общност съставена главно от бежанци-евреи, които се ужасяват че Хитлер може пръв да я направи. Именно един от тях, Лео Сцилард предлага доброволна цензура върху научните публикации. Бомбата е създадена от хора които поставят идеологическите съображения над националния интерес. Точно както по-късно тайната й е издадена от такива хора. Страхът е може би главният момтив. Робърт Опенхаймер, евреин построява първата атомна бомба защото се бои, че Хитлер ще я направи пръв. Едуард Телър, унгарец построява водородната уплашен от евентуалният монопол на Съветите.



В нацистка Германия се експериментира с всичко възможно. От 20-те години се работи по два проекта – Vril и Haunebu – електроантигравитационни дискове. Успехът на проектите варира в зависимост от източниците на информацията. През 30-те и 40-те години към тях се присъединяват една дузина конвенционални проекти на d-r Miite, Shriver, Harbemol, Belonco, Andreas Epp и т.н. Съществуват много мнения, от по-умерени, до най-фантастични. Най-фантастично звучи идеята, че по това време Германия е била в контакт с извънземна цивилизация и поради това е този необясним бум на технологиите. В интерес на истината доста техни разработки сякаш са опит за претворяване на нещо видяно, но със земни средства. Песимистите посочват, че ако германците са имали наистина тази прословута космическа програма, то едва ли на руснаци и американци щели да им трябват 15 години за да я пресъздадат. И то използвайки немските учени, документация, готови модули, ракети и двигатели! Оптимистите посочват че САМО за 15 години руснаци и американци са направили гигантски скок от прости НУРС-ове (неуправляеми ракетни снаряди) и “Катюши” до космически полети. Факт е, че космическата технология е немска, факт е, че щом други са успели, то и германците са или успели, или са щели да успеят преди всички…

Преди време излезе книгата “Летящите чинии на Илюминатите” от В. Терзийски. Ето цитати от нея:

…По данни на американски учени-дисиденти, свързани с космическата програма на НАСА, тайните правителствени програми на американците и руснаците намират доста флагове с пречупения кръст при тяхното съвместно кацане на Луната в началото на 50-те години с антигравитационни чинии. Те даже са поканени като гости и прекарват своите първи дни на Луната в ... немската база там, която започва да функционира още преди края на Втората световна война.

…Сто и петдесетметровата Флугшайба на Миите е изчислена за голям екипаж от десетки членове и за дълги изследователски полети, траещи месеци, до ... съседните планети на Слънчевата система. Предполагам обаче, че никога не се стига до строежа на този космически ракетен дреднаут. Не защото той не би могъл да бъде построен от немците, и не защото не би се вдигнал от земята, или успешно стигнал до Марс или Венера. Истинската причина за това е, че по времето на проектирането на междупланетния диск-гигант от инж. Миите някъде към 1943-44 г., много други и неизвестни нему още по-секретни частни немски научноизследователски проекти са построили и изпробвали успешно своите значително по-напреднали и съвършенни междупланетни чинии от сериите Врил-7 и Хонибу-2 и 3.

Дори започва и проектирането на първите междузвездни кораби от серията Врил-Один. Всички те са задвижвани от електромагнитни антигравитационни двигатели, работещи с безплатната, неограничена и безплатна гравитационна енергия. Те се базират на многократно изпробвани на много различни планети проекти, дадени на немците от техните извънземни учители. Естествено нито един от тези кораби не се нуждае от никакво гориво и окислител за своя полет (ТХГ, 91 и 93). В технологично отношение те са един-два века по-напред от ракетните чинии на инж. Миите, които са разработени изцяло със земна технология.

…При първоначалното излитане от Земята, докато трае предстартовото развъртане на корпуса, за да се вдигнат нужните обороти до пълното нулиране на теглото и инерцията, чинията може да черпи гориво по тръбопровод от стартовата площадка, пазейки резервоарите си пълни за дългия полет.За 20-30 секунди тя може да се ускори и да напусне Земята. След това полетът й по инерция по елиптична орбита до Марс ще трае месец-два. Непосредствено преди влизането в атмосферата на Червената планета двигателите ще се включат отново. Дискът ще се развърти за 5-10 секунди, и антигравитационния импулс ще забави полета му. Следва или кацане на планетата, или по-добре влизане в орбита и кацане с по-малка разузнавателна чиния - например по-малкия 15 метров вариант, или още по-малък модел. Това ще икономиса голямо количество гориво. По принцип такива големи междупланетни чинии, един път изведени в орбита, или построени направо там от отсеци, качени от по-малки чинии, рядко кацат на планетите. Освен ако не се нуждаят от значителен ремонт. С останалото гориво корабът-гравитолет би се върнал на Земята за същото време, като 25% от горивото би останало за непредвидени случаи.

…В следващия том ще говорим за истинската програма за усвояване на Луната и за строежа там на големи бази, който СС започва със задкулисното финансиране от международните банкерски картели, получавано дискретно в нацистка Германия през частните банкови сметки на членовете на висшия ешелон на тайните немски общества. Тази програма се базира изцяло на електрогравитационните чинии от серията Хонибу-1 и 2. Тяхното стартово тегло е между 100 и 150 тона. Понеже те летят, използвайки безплатната гравитационна енергия на Земята, те не носят на борда си и един грам гориво. Затова предполагам, че са в състояние да пренасят по 10-15 тона товар до Луната в бойния си вариант, и по 40-50 тона в транспортния.

В заключение още малко информация за размисъл:
Странно е защо в т.нар.UFO-среди не се говори за следните публикации:
1. Raul Streicher – първият космонавт в света (1943 год.). В интервю, публикувано в списание “Shpiegel” от 2000 год., 85-годишният жител на бившата ГДР твърди че е космонавт №1 и е летял в околоземна орбита през 1943 година. Разследването, проведено от екипа на списанието е довело до извода, че Raul Streicher не лъже.
2. Според различни публикации, появили се през 1990 год., при военни маневри на американския флот в Атлантика е открита космическа капсула с трима космонавти на борда. По-нататък в материалите се казва, че те били изстреляни от Пенемюнде през 1943 год. и след 47 годишно пребиваване в Космоса се върнали на Земята. В част от публикациите се посочва, че немските космонавти са твърдели, че били изстреляни едва вчера!!!

По темата за немската космическа програма информация просто няма, или това, което се появява просто се избягва (а не отрича). Но има един интересен факт, който и до момента буди недоумение – Бащата на ракетната техника Вернер Фон Браун, още в началото на 400-те години в Германия проектира до най-малките детайли 3-степенна лунна ракета (1-ва степен ракета А-12 с тяга 1,3 млн.кг; 2-ра степен ракета А-11 и 3-та степен ракета А-10; с полезен товар 40 тона в Космоса). Според някои източници ракетата стартира от Пенемюнде през 1943 година. Фон Браун до края на живота си пази тайнствено мълчание, макар че веднага след Аполо-17 (последната лунна експедиция) предлага ГОТОВ (!?) план за пилотирана експедиция до Марс.
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 08:53ч.

НАЦИСТКИ БАЗИ В АНТАРКТИДА

Сега ще проучим многобройните твърдения за Нацистки бази в Антарктида, които както казахме, може би са точката на произхода на "Нацистко-Сивата" флота, с която Барни и Бети Хил се сблъскаха по време на тяхното отвличане.
Историческите факти са ясни. В началото на 1938, дълго преди края на WWII, нацистите започнаха да изпращат многобройни изследователски мисии до региона Кралица Мод (Queen Maud) на Антарктида. Постоянен поток от експедиции са били изпращани от бели първенци от Южна Африка. Над 230 000 квадратни мили от замръзналия континент били картографирани от въздуха, и германците открили обширни райони, които били изненадващо свободни от леда, както и топли водни езера и пещерни заливчета. Съобщено е, че е открита огромна ледена пещера в един ледник, която се простирала до 30 мили към голямо горещо геотермално езеро дълбоко в недрата на земята. Най-разнообразни научни групи се преместили към областта, включващи ловци, трапери, колекционери и зоолози, ботаници, земеделци, специалисти по растенията, паразитолози, морски биолози, орнитолози и много други. Многобройни дивизии на германското правителство били включени в топ секретния проект.
Тук, вече историците млъкват, докато само онези от тях, които си спомнят или наистиан се връщат назад, биха обмислили следващите недомлъвки.
След като цялата информация била събрана, в преименуваната "Neu-Schwabenland" започнали да прииждат групите по дълбоки подземни конструкции. Те дошли на товарни кораби, военни транспортни кораби и подводници. Товарните кораби идващи от Южна Африка били защитени от множество подводници-убийци и военни кораби. Това би могло да обясни усилените интензивните нацистки военни усилия в Северна и Южна Африка. Всеки кораб, който дори се приближавал до морските маршрути от Южна Африка до Антарктида е бил разрушаван от германски подводници с цел съхраняване на тайната. След като всички стоки били донесени, VIP-овете и учените започнали да се появяват с комплиментите на ULTRA, високо специализираната нацистка SS група също като MJ-12.
ULTRA винаги е контролирала всичко в Антарктида. ULTRA е името на секретна извънземна интерфейс агенция в NSA. Запомнете, че NSA има връзки едновременно с нацистките SS и базата Dulce. Според контактьора Alex Collier, членовете на по-горните нива на групата NSA-ULTRA са клонирани клонирани репликации (replicates) образи, или са толкова тежко имплантирани, виртуални киборги, че те едва могат да се считат за хора; автомати, които са контролирани от разстояние от груповото его или груповото съзнание на Сивите. Трябва да се отбележи, че ULTRA е също името на свръхсекретна CIA-NSA-Извънземна база под платото Archuleta и върха североизточно от Dulce, New Mexico. Това може също да обясни настойчивостта на Valdamar Valerian, че ранни изрезки от вестници просто дават приоритет на избухването на Втората световна война и на факта, че немците са били навсякъде В Ню Мексико, изучавайки пещери и мини, купувайки земя и отприщвайки всякакви мистериозни дейности.
Възможно ли е Антарктида да е истинската сила зад Новия Световен Ред? Ако нацистките бази все още съществуват в Антарктида тогава те без съмнение все още поддържат таен контакт с Баварските култове, които спонсорирали и били неотменна част на Нацистката партия, както Баварското общество THULE например. Интересно е че обединената Източна и Западна Германия павира пътя за "унификацията" на Европа. Например, всички икономически търговски кодове трябва да се обработват през Германия. Германия се опитва да наложи със сила ограничения на кариерата, където кариерата на човек е определена от семейството, в което е роден; британска новинарска агенция говори за разследванията на Баварска секретна служба, които редовно са били докладвани, за контрабанда на оръжия и обогатен плутоний в Германия от ядрения черен пазар установен от тях в бившите Съветски Републики, Illuminati има своя собствена база в Германия (Бавария), и Германия е най-активната страна в международното движение за цензура и контрол на Интернат. С други думи Демокрацията изглежда умира в болезнена смърт в Германия, ако наистина тя е съществувала там първоначално.
Както за Neu Schwabenland, конструкциите и секретните проекти продължили през целия развой на войната. Малко преди края на WWII, две германски подводници с провизии, U-530 и U-977, били спуснати от пристанище в Балтийско море. Те взели със себе си членове на изследванията по антигравитационния диск и групата за развитие (ULTRA), и последните от най-важните компоненти на диска (много от тази технология и хардуер е била транспортирана към базата по време на войната). Тук се включваха бележките и рисунките за дизайна на последния въздушен диск, и дизайните за гигантските подземни комплекси и квартирите за живеене базирани върху забележителните подземни фабрики на Nordhausen в планините Harz. Двете подводници пристигат навреме новата земя на Neu Schwabenland, където разтоварват всичко. Когато няколко месеца по-късно те пристигат в Аржентина, техните екипажи били пленени. Изглежда като, че ли са разчитали или на приятелски настроените аржентинци, или нарочно са се оставяли да бъдат видени за дезинформация.
Екипажите на тези подводници били разбира се разпитани от американските разузнавателни агенти, които подозирали съществуването на Антарктическа база. Каквото и да се опитали да им кажат нацистките войници, очевидно американците не били убедени... специално отчитайки последващите и завършили без успех военни акции на американската флота срещу "последният батальон" на нацистите в Антарктида. Тези акции се ръководели от адмирал Richrd E. Byrd, който пристигнал в Антарктида с цялата военна армада и провизии за 6 месеца. Въпреки че цялата експедиция е продължила само 8 седмици, като само приблизително три седмици на активни антарктически операции. Антарктиците били отчаяни по време на войната, и знаели че конфронтацията е била неизбежна. Били положени много усилия в развитието на секретни оръжейни проекти за защита на тяхната нова подземна империя, която без съмнение е била конструирана с "помощта" на огромно количество изразходваеми работници-роби транспортирани от концентрационните лагери в Европа.
Главната база - град на Антарктида станала известна като Новия Берлин, или с кодовото си име "База-211". Действителното начало на германския интерес към полярните региони може би датира преди най-ранните полярни експедиции на американската флота.
Например един сегмент от NOVA разказал, че пленените останки на капитан Charles Hall на злополучната експедиция POLARIS, една от първите американски авантюри към Северния полюс, били открити в един леден гроб от последваща полярна експедиция. Изглежда че, когато тялото било проучено било открито също че то съдържа отрова. От претърсените записи било открито също, че готвачът (който би бил в перфектна позиция в раздаването на отровата) и първият помощник-капитан на експедицията били немски окулти шпиони! Запомнете че немските тайни общества на Бавария, които помоглнали за стремителното хвърляне в първата и втората световни войни, датират далеч назад до античните времена когато - следвайки окупацията на Египет - военните сили на (не)"Свещенната Римска Империя" базирани в Германия, мястото на правителството за HO.R.E, донасят от Египет черните гностични "змийски култове", които по-късно издигат баварския Illuminati, Баварското общество THULE и множество други по-малко познати сатанински расистки култове, които гравитирали около тези. Възможно ли е тези окултни шпиони, които саботирали експедицията POLARIS да са се опитвали да защитят тайна скрита дълбоко в полярните региони. Би ли могла тази тайна да е имала някаква връзка с древните сътрудничества между Баварските сатанински култове и влечугоподобните?
Германски полярен изследовател, който ние ще идентифицираме като "Stefan" разкрива че "историческите" начала на немския интерес и изследвания в Антарктида или региона на Южния полюс започват през 1873, когато сър Eduard Dallman от името на току що основаното Германско Общество за Полярни Изследвания открил нови Антарктически пътища с неговия кораб "GRONLAND. "..... Dallman открил the "Kaiser-Wilhelm-Inseln" на западния вход на the Biskmarkstrasse покрай островите Biscoue. Изследвайки полярните региони, немците били вече по това време доста иновативни , "GRONLAND" е бил първият парен кораб, който видял антарктическия лед изобщо.
В следващите 60 години място взели още 2 експедиционни тласъка , и две завършени експедиции били задоволени, а именно 1910 под Wilhem Filchner с неговия кораб "Deutschland" и 1925 със специално направен кораб за полярни експедиции, "Meteor" под командването на д-р Albert Metz. По време на последните години преди WWII германците предявили претенция за хегемония върху части от Антарктида и желанието да притежават своя собсвена база се покачило неимоверно. По това време Антарктика не била сигурна поради международните договори като днес и преагматично доказателство на германските твърдения чрез единствен удар към южния полюс в навечерието на войната изглеждало като най-добрия избор.
Самият Хитлер бил загрижен за опора в Антарктика и такава претенция би била използвана доста добре за Националсоциалистическата пропаганда и по-нататъшни демонстрации на възставащата "Суперсила Германия". От друга страна все още била отбегната нова провокация на съюзниците за малко време. Германия тогава още не била напълно готова за предстоящата война. Пораснала идеята за полу-цивилна експедиция в сътрудничество с германската национална въздушна компания Lufthansa. Цивилна експедиция с действителен военен и стратегически фон, високо политически нападателен балансиращ акт. Командването на този удар е било поверено на опитния капитан Alfred Rischter, който вече е бил провел няколко експедиции до Северния полюс и показал кураж и умение в критични ситуации. Избраният кораб е бил "MS SCHWABENLAND", немски самолетоносач използван от 1934 за трансатлантическо доставяне на поща чрез специални бойни лодки, известния "Dornier Wale. Тези "Wales" били монтирани на парни катапулти на палубата на кораба и по този начин е било възможно да се стартират и презареждат много лесно. Това обстоятелство би могло да се докаже много добре по време на експедицията. "SCHWABENLAND" е бил подготвен за експедицията в корабостроителниците в Хамбург, което коствало огромното количество от 1 милион Райхсмарки, близо една трета от целия бюджет на експедицията.
Междувременно, екипажът е бил подготвен и планиран прецизно от Германското Общество за Полярно Изследване. Това общество също направило сензационната стъпка да покани Richard E. Byrd, най-известния американски антарктически изследовател. В средата на ноември 1938 той пристигнал в Хамбург и показал на екипажа и на чисто селектирана публичност от 84-ма души неговата Антарктически документален филм в Ураниа в Хамбург. Byrd, който е летял над южния полюс като първия човек през 1929, по това време е бил вече жива легенда, национален герой на американците и най-известния от полярните изследователи. През 1938 той все още бил цивилен. Тези немци би могло да се каже че са типична ирония на историята, защото близо десет години по-късно точно този Richrd E.Byrd - по-късно с ранг американски адмирал на флота - получил инструкцията да разруши секретната германска антарктичека база "211". За целта, му било предоставено комадването на най-голямата военна сила на антарктическия лед, 13 кораба и близо 4000 души персонал. Тази мистериозна операция завършила с катастрофален край.
"Schwabenland" напуснал пристанището на Хамбург на 17 Декември 1938 насочвайки се към Антарктида с прецизно планиран и определен маршрут и достигнал леда на 19 Януари 1939 на 4° 15´ Запад и 69° 10´ Юг. В последвалите седмици на 15 полета, "PASSAT" и "BOREAS" прелетяват над 600 000 кв. км и правят над 11 000 снимки със специално създадената немска "Zeiss Reihenmessbildkameras RMK 38". Старите норвежки карти от 1931 на тези области били подновени, като доказали верността си. [Не би могло да е различно, защото норвежките експедиции преди, никога не са навлизали толкова дълбоко в леда от използваната северна десантна зона.] Близо една пета от цялата антарктическа област е била разучена по този начин, така документирана за пръв път и едновременно обявена за Германска територия. За да подчертаят това на външния свят, два самолета се отпращат с няколко хиляди drop-знамена, специални метални прътове със знака на експедицията върху тях - свастиката. Цялата територия получава все още валидното име "Neu Schwabenland" отнасящо се до южния германски регион. Интересно е, че експедицията изглежда е открила области свободни от лед, дори с езера и малки признаци на растителност в средата на Антарктика. Геолозите казват, че този феномен се дължи на топли извори в земята. Съвпадащо, местата за приземяване са били маркирани с флагчета.
Забележка: Някои по-нови изторици смаляват количеството на откритите области на 325 000 кв. км. Не се доверявайте на тези числа, имам копия на оригиналните летателни карти, разкриващи числото 600 000 в старите писма. Каква би могла да е причината за намаляването на това число?
Повечето части от "Neu Schwabenland" били преименувани според Антарктическия договор през 1957. Внимавайте за "Земя Кралица Мод" ("Queen Maud Land"), "Бряг на принцеса Марта" ("Princess Martha Coast"), "Бряг на принцеса Астрид" ("Princess Astrid Coast"). На старите карти все още ще откриете оригиналните имена. Въпреки това, до днес все още много от планините в северната антарктическа област носят германски имена като: "M_HLIG_HOFFMAN_MOUNTAINS", "WOHLTAT_MOUNTAINS", и т.н.
Тези имена бяха дадени според водещите берлински бюрократи, чрез които, с тяхната политика дадоха възможност за осъществяването на експедициите . В средата на Февруари "Schawabenland" отново напуска областите на Антарктика. До Хамбург има два месеца и Ritscher внимателно използва това време да организира резултатите от тестовете, картите и снимките. Капитан Ritscher се изненадал от резултатите от тестовете, незабавно планирани след пристигането на втора, напълно цивилна, експедиция използваща по-леки самолети със скидове. Изправяйки се с началото на WWII, тези цивилни (!) планове били прекратени някъде към Октомври 1939.
Но какво да кажем за военния и стратегически избор постигнат от този удар? Дали е било това прахосване на ресурси? Днес, всички историци са съгласни с факта,че WWII не е стартирала инцидентно, а е била много добре планирана от началото на 30-те, че дори и преди това. Най-малко от 1933 (инцидентно същата година, когато един от първите "официални" договори между Сивите и Баварското разузнаване е бил "подписан" - без съмнение с мнго повече от малка помощ на тайните общества опериращи там) цялата германска диктатура се опитвала да придобие военна сила преди десетилетие или по-рано. Във всички аспекти на живота: военен, "цивилен", икономически, социален, частен, ресурсов, външно политически и т.н., във всички аспекти германците били пуснати напред към техния път към войната повече или по-малко. Насочвайки се към тази единствена цел на националсоциалистите злоупотребяват с типичната германска коректност. Нищо не е било оставено на случайността!
И този същия метод е бил използван в Антарктическия въпрос, който в моите очи никога не е завършил със завръщането на Ritshcer през 1938, а е продължил през WWII. За съжаление в тази точка цялата валидна информация е изчезнала. Това което е останало е разпилян пъзел от намеци, свидетелски показания и доклади, които продължават до петдесетте и които ние вече частично не можем да потвърдим. Така че ако немците са можели а построят Антарктическа (подземна) база върху разултатите от експедицията на Ritscher, това би било една от наистина най-добре прикритите тайни на германската история. Без съмнение, немските инженери са притежавали знанието да конструират нещо като огромни подземни бази на комплекса Nordhausen в Harz, както и комплекса Kahla в Thuumlringen и още много доказателства. Дали това ви припомня, Американците, за нещо?? Примерът, някак си, е същия: лъжещо правителство /диктатура/ и уплашени, сляпо-държани хорица, искащи да се подчиняват и да вярват в това с което с нахранени (виж Розуел).

Никой не може да каже, че следващите неща наистина са се случили, така че може да ги видите отначало като спекулация. Въпреки това, ние имаме огромни паралели на няколко източника, от които ние можем да кажем само едно нещо 100%-ово: "Те не се познават един друг!" Това, което следва сега е опит за хронологическа колекция на събитията и техните заключения дотолкова доколкото са ни известни днес. Всички те водят до установяването на Антарктическата База 211 в края на войната посредством немски подводници и летящи чинии и до опита (провалил се?) за разрушаването и от американската флота през 1947. Забележка: Следват кратки описания или резюмета от информация и документация , която "Стефан" има , която, все още няма да цитираме в нейната цялост.(Branton)
• Оценяването на анти-гравитационното управление на почти 100% функционираща летяща чиния, шареща надолу по Шварцвалд през лятото на 1936г.
• Алтернативна хипотеза: Саморазвиваща се , този процес от експерименти на немските учени, базираща се на анти-гравитационните експерименти на Виктор Шаубергер.
• Първите безпилотни полети с новият (реконструиран) начин на придвижване. Много специална секция на "Reichsluftfahrtbehoumlrde" взема проекта под свой контрол с цел да построи анти-гравитационни изтребители и десантни самолети. Името на проекта е "HANNEBU" (някои източници също го наричат проекта "VRIL"). Прототипите са номерирани във възходящ ред. Проектът има много пречки в първите години дължащи се на масивните електро-магнетични нарушения и тяхното взаимодействие с конвенционалните електрични компоненти. Въпреки, че начинът на движение (propulsion) може да бъде удържан и използван основно, изглежда почти е невъзможно да се "карат или лети" с тези прототипи в по остри ъгли от 90 градуса така, че са неизползваеми за бойни операции. Допълнителните нормални навигационни системи, отнасящи се някак си до магнитните полета, са били изцяло безполезни и специалното изработеното магнитно-независимо навигационно оборудване, небесната пътеводителна система: "MeisterKompass" и "Peilterkompass".
• По нанатъшни германски секретни експедиции до "Neu Schwabenland". Като десантни точки, там , може да са били използвани два от трите маркирани морски десантни точки, северозападно от "HLIG-HOFMAN MOUNTAINS" , близо до 3° W и 70° S. Тези са били вече документирани като места за слизане от морската вода от Ritscher.
• Началото на създаването на Антарктическата база 211. Едновременно е построена втора секретна база на високо плато в Южноамериканските Анди (Аржентина?). Необходимите елементи за изграждането на базите са транспортирани непрекъснато от подводници. Забележка: Немските командири на подводници са много опитни в арктическите води благодарение на нуждата от доставянето на материали и хора до германските северни арктически бази и цивилни изследователски станции. Всъщност най-малко 20 добре документирани операции са се случили в Арктика до 1945 с тези подводници. Някои от тези операции, и по-специално късните са се провели под екстремни условия и с непрекъсната заплаха от контакт в противника. Междувременно, върху техния път до Южния полюс, изследователите открили нещо малко като права, дълбока подводничарска бразда, доста добре пасваща за нуждите на транспортация.
• Сериите "HANNEBU" са оставили прототипи и са отгледали от 19 до 25 кораба с двойно или дори тройно по-големи размери. "HANNEBU I" е малък въздухоплавателен съд, "HANNEBU II" е по-усложнен и по голям. Някои съобщения дори загатват че "HANNEBU III" е бил проектиран (замислен) като кораб майка. Ако тези трети тип е станал реалност, то е съществувал само един единствен кораб. Общите транспортни капацитети са били все още ограничени, дължащо се на доста малкия диаметър на дисковете. В допълнение, производството на кораби става все по-трудно, защото Съюзниците успяват да оганичат достъпа на Германия до сурови материали. "HANNEBU"-тата са предназначени да нарушат някои съюзнически нападения на бомбардировачи над Германия. Забележка: Всеки пилот на съюзнически бомбардировач в късните години на войната е знаел за мистериозната заплаха от т.нар. "foe-fighters" появяващи се и изчезващи с невероятна скорост и причиняващи ярко-оранжеви светлинни феномени и paroxysmal instrumentation failures на всички електрически и магнитни части на бомбардировачите. В никой източник не е спомената директна атака от тези "foe-fighters", те изглежда играят напълно защитна роля през късната въздушна война над Германия. (Забележка: Вижте филма The Battle of the Bulge, който правилно загатва че Германците били на границата на развитието на невероятни нови въздушни оръжия, и се нуждаели от удължаване на войната за още няколко месеца за да придобият техните нови апарати т.е. да ги произведат и битката на Bulge е била част от този план. Така или иначе, само тези оръжия са били на ръба да бъдат пуснати в масово производство, немските военни се провалили да успеят напълно в техните военни планове да купуват повече време и да удължат войната за още няколко месеца , и обединената инвазия на Германия започнала.
Ако "Нацистите-Антарктици" правят планове за планове за планетарно презвземане, тогава този път те могат да имат извънземна сила, която да работи с тях. Възможно ли е отвличанията и имплантиранията от "извънземни" да са съвместен ЦРУ-Нацистки-Извънземен проект за изпълнение на електронно мозъчно контролно програмиране върху хора от различни нации в подготовка за пробваното оръдие на електронно-контролираният диктат на Новия Световен Ред (Branton).
• Огромният натиск на съюзническите сили принуждава германците да се откажат от големите секретни подземни инсталации в Източна Германия. Самите съюзници изглежда са били много добре информирани за тези инсталации и желаели да ги превземат. Немците бягат и изоставят много материал по проекта "HANNEBU". Пропада и техният опит да възстановят строителните зони в средата на Германия. Войната е почти приключила.
• Цитати: ".... Видях достатъчно от техните проекти и производствени планове за реализация, и ако те бяха успели да удължат войната още няколко месеца, ние щяхме да се изправим пред напълно нови и смъртоносни развития във въздушната война."
Сър Roy Feddon, ръководител на техническата мисия за Германия от Министерството за Военновъздушното производство - 1945г.
"Когато WWII завърши, немците имаха няколко радикални типа летателни апарати и управляеми ракети под развитие. Мнозинството бяха в подготвителни нива, но те бяха единствените известни летателни апарати, които можеха дори да достигнат изпълненията на обектите съобщени от НЛО наблюдателите..."
Капитан Edward J.Ruppelt Ръководител на американския военновъздушен проект "BlueBook" - 1956г.
Забележки:
• Последният конвой от подводници напуска германските пристанища с направление - Антарктида и Андите. Това е общ, успешен опит да се избяга от затягащия се обръч на Съюзниците. Сред този последен конвой са U-530 (капитан Otte Wehrmut) и U-977m (капитан Heinz Schaumlffer).
• Последният визуален контакт с U-977 е бил на 26 април в Christiansund. Екипажът на Schaumlffer не разкрил нищо за целта и товара на подводницата. Плавателния съд изчезва за близо 4 месеца, преди екипажа да го предаде напълно празен на Аржентинските власти.
• По същия начин, водещи Национал-социалистически длъжностни лица и техници са евакуирани от Берлин/Потсдам с флотата "HANNEBU" насочена към междувременно завършената (?) База 211. Общите транспортни капацитети са доста ограничени.
• Конвоят от подводниците достига до победа в Южния Атлантик над съюзническа единица опитваща се да спре конвоя. Това събитие е под прикритие - до днес.
• Германската капитулация на 17 Август 1945.
• Част от персонала на подводниците, който не е склонен да живее в базата или може би не може да се приеме в базата пътува до Аржентина и предава техните напълно празни подводници.
• Измежду тези са документираните случаи на U-530 и U-977. Високопоставени служители на американската флота незабавно тръгват за Аржентина и започват сурови разпити върху екипажа.Schaumlffer много пъти отрича да е превозвал някого или нещо до някъде. Въпреки че повечето от екипажа няма желание да каже какво се е случило наистина, възможно е тези разпити да са доставили ценна информация за разположението на базата. (Забележка:един източник твърдеше, че информацията която разпитващите получили включвала бягството на Адолф Хитлер, Мартин Борман и Ева Браун и по-голям сегмент от Нацисткото ръководство - без тези, които бяха "пожертвани" на Нюрнбергския процес след войната - към южно полярната база. Този източник потвърди, че тези разпити ултимативно предизвикали военна акция срещу окопалите се нацистки сили в Антарктида под командването на флотския Адмирал Richrd E. Byrd - Branton).
Въпреки това за нас, остава много мистериозно какво наистина е направил екипажа след официалната капитулация през май 1945, по времето , когато са признали, че са го чули по радиото. Когато Schaumlffer останал свободен, той незабавно отпътувал обратно за Аржентина за да остане там с някои от колегите си до края на живота си. (Забележка: Други твърдят че огромно количество от "антарктиците" проникнали в Южна Америка през Аржентина и последователно Северна Америка - където нацистките "НЛО" сили установили няколко подземни бази. Те работят с нацистите от "Кламер", членове на разнообразни братски култове, и англо-американски общи фашисти отгоре, в план да се унищожи Америка чрез създаването на фашистка революция в САЩ, като тази която доведе до власт нацистите в Германия. Концентрационните лагери, хиляди от вагони оборудвани с окови, и изпълнителни заповеди за оръдието на военния закон са вече зададени (Branton).
• До днес повече от 100 подводници от немската флота са изчезнали. сред тези са и високо технологичните XXII клас оборудвани с т.нар. "Walterschnorchel", специално проектиран и покрит шнорхел позволяващ на подводниците в комбинация с новите си развити двигатели да се гмуркат на много хиляди мили. "Разходка" до базата без разпознаване става доста възможна с тази технология.
• Американската флота се опитва да разруши немската база, която не се е предала след края на войната. Операцията е пълен провал. Базата остава функционираща, най-малко частично.
• Повече от година след предаването на U-977, американската флота започва най-голямата военна операция в Антарктическия лед под командването на адмирал Richrd E. Byrd. Това е операцията "Висок скок" ("High Jump"), включваща 13 кораба, 1 самолетоносач, 2 хидроплана , 6 двойно-двигателни R4D транспортни средства и 4000 дущи. Единственото официално заявление за целта на такава военна кампания е нуждата за тестване "на нов материал под екстремните антарктически услович". Действията започват с установяването на американски бази в Море Рос, след това се преместват по западния антарктичски бряг към северния бряг, "Neu Schawbenland" и построяване на военно предмостово укрепление на 27 януари 1947 някъде на запад. Официално експедицията е с голям успех, защото тя предоставя много нови факти по използването на военното оборудване под екстремни условия. Каква е нуждата от такава голяма военна кампания в тази зона? Ако експедицията е имала такъв успех, защо Byrd се е завърнал в САЩ през февруари 1947? Операцията е била планирана и оборудвана за време от 6-8 месеца. Дали експедицията е носела ядрени бойни глави както твърдят някои източници? (Забележка: Въпреки че цялата експедиция продължила около 8 седмици, както е било предложено по-рано, някои от източниците твърдят, че истинската битка-веднъж силите на Byrd са били разделени на три основни бойни групи на Антарктида-траела само 3 седмици- (Branton).
• Byrd прелетял през 1947 най-малко веднъж в дясно-завъртяна окръжност през цялата територия Neu Schwabenland насочвайки се от югозапад през "Ritscher Hochland" и източните области на Полюса. При завръщането си в САЩ, Byrd разкрива в едно (често цитирано, но никъде потвърдено) интервю с репортер, ч е било необходимо за САЩ да предприемат отбранителни действия срещу противниковите въздушни бойци, които идват от полярните региони "и че в случай на нова война, САЩ ще бъдат атакувани от въздушни бойци, които могат да летят от единия полюс до другия с невероятна скорост". (Всъщност този цитат беше потвърден, както ще видим по-късно в края на този документ - Branton). Byrd трябваше да се изправи лице в лице с таен кръстосан разпит от US власти. САЩ се изтеглят от Антарктика за почти десетилетие. (Забележка: Друго твърдение, което бе направено от сигурни следователи, въпреки че е трудно да се проследи оригиналния източник, е била, че относно завръщането в САЩ на Адмирал Byrd, той изпаднал в немилост пред президента и шефовете и с едва ли не заповеднически тон "предложил", Антарктика да бъде превърната в термоядрена тестова зона (Branton).
• Световни масови наблюдения на НЛО-та. В края на 70-те става все по-ясно, че много от тези наблюдения са идентифицирани в някои технически детайли със сериите "HANNEBU". Това може да бъде заявено специално за т.нар. "ADAMSKI" НЛО-та в ранните 50-те, които някак си изглеждат много земни, почти в "моден стил" на това десетилетие и някак много различни от останалите плоскодънни въздухоплавателни съдове.
• Стартира международната Антарктическа година с големи цивилни изследователски проекти. Резултатът е Антарктическият договор, в който всички участници се съгласиха да предотвратят всякакви военни операции в този регион за бъдещи времена. Този договор изтича някъде към 2000г.
geocities.com
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

НЛО - МАЛКО ФАКТИ, МНОГО ЗАГАДКИ

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 09:09ч.

НЛО - МАЛКО ФАКТИ, МНОГО ЗАГАДКИ


Нещо голямо и сребристо на цвят се понася с клатене надолу и се забива в прахоляка на пустинята със страхотен трясък. Общо взето, това са безпорните факти. Датата е 2 юли 1947 година.

Интересът, който правителството незабавно проявява към... каквото там е било, също е документиран черно на бяло. Въздушните сили изпращат екип за събиране на отломките. Едно от парчетата метал, докарани за изследване във въздушната база "Райт-Патерсън" в Дейтън, Охайо, е с дължина около метър и двадесет. Генерал Роджър Рейми, който отговаря за операцията, нарежда на хората си да не дават информация на пресата. Но преди да издаде тази заповед, офицерът от пресцентъра на базата пуска съобщение, в което се казва, че катастрофиралият обект е "летящ диск". Новината стига до една радиостанция в Албъкърки. В момента, когато върви репортажът, се получава депеша от ФБР: "На вниманиета на Албъкърки, прекратете предаването. Повтаряме, прекратете предаването.Въпросът засяга националната сигурност на страната. Прекратете придаването. Не се изключвайте..."

Ден по-късно въздушните сили дават пресконференция и обясняват, че разбилото се при Розуел летящо устройство е аеростат.

Сагата за НЛО всъщност започва няколко дни преди това, когато Кенет Арнолд, бизнесмен и любител летец, преследва ескадрила от девет "подскачащи, придвижващи се зигзагобразно" летящи обекта с частния се самолет. Според описанието му имат формата на чиния. Находчив шегобиец от бюрото на АП* използва фразата "летящи чинии" в телеграфна депеша и оттам тя завинаги навлиза в английския език. Въздушните сили твърдят, че Арнолд е преследвал "миражи".

Получените от 1947 г. насам сведения за НЛО са безбройни. НЛО са заснети на снимки и филми - и в статично положение, и в движение. Изникват неочаквано навсякъде из света, дори и в Космоса. Има съобщения за астронавти от НАСА, че са забелязали странни обекти.Шон Мортън, посветил се на НЛО писател и съавтор на " Хилядолетният фактор", отбелязва, че по някаква причина направените он НАСА снимки на "тъмната страна" на Луната са засекретени.

Лесно е да се развенчае митът, че НЛО се явяват само на участниците в седенки за белене на царевица и обитателите на каравани. Един кратък преглед на написаното за НЛО показва, че летци от различни държави редовно преследват неидентифицирани "мигащи точки".

На 23 ноември 1953 година изтребител "Ф-89" преследва НЛО над езерото Сюпириър. Според наблюдаващите го на радарния екран оператори по някое време двете пулсиращи точки се сливат и изчезват. Реактивният самолет и пилотът му, лейтенант Феликс Монкла, изчезват безследно. По неизвестни причини в папките на въздушните сили за това изчезване има само две страници. Едната е от книга, в която се отрича съществуването на НЛО.

Въпреки всичко Розуел - за интересуващите се от НЛО тази дума е достатъчна - е епохално събитие в прекритието им, защото очевидно историята с катастрофата е потулена. Тя не се споменава никъде в "Синята книга" на военновъздушните сили, където са включени всички доклади за НЛО, минали през техническите служби, заедно с различните "научн обяснения". "Синята книга" се смята за еквивалент на доклада "Уорън" - псевдоразследване, чиято цел е да прикрие истинските факти. Липсата на всякакви сведения за случилото се в Розуел доказва, че тук наистина се крие нещо.

Някои могат да опишат цялата работа като невероятна с аргумента, че космически кораб, способен да лети из небесата твърд и конструиран да издържи на тежките условия на междузвездното пътуване, едва ли би се
разбил като най-обикновена "Чесна". Но не трябва да забравяме "Majestic 12". Много от уфолозите са убедени, че такава комисия има.

Твърди се, че комисията, състояща се от дванадесет изтъкнати представители на военните, разузнаването и науката, е имала за задача да проучи и открие епохално събитие в историята на човечеството - контакта с извънземни. Макар и мъртви.

Според доклада на "MJ 12", изготвен "за сведение" на Дуайт Айзенхауер още преди встъпването му в длъжност кат президент, четири "извънземни биологични същества" или ИБС, са открити на около три километра от мястото на катастрофата. Някои твърдят, че две от тях са били още живи и едното е оказало съпротива. Смята се, че труповете на извънземните са запазени и
се пазят в Лос Аламос, Ню Мексико.

Но има един прблем с доклада на "Majestic 12" - единственото сигурно доказателство, че комисията все пак е провела някаква среща. Може би това също е номер. Някои от хората, които могат да потвърдят автентичността на документа, не го е сторил.

Единственият друг официален документ, в който се споменава "MJ 12", е анализ на заснети на филм НЛО от ноември1980 год., направен от военновъздушните сили. От него става ясно, че правителството "все още проявява интерес" към срещите с НЛО, които се проучват в "най-дълбока тайна".

Този документ както и докладът на "MJ 12" са нещо твърде хубаво, за да бъдат истина - решаващото доказателство, което всяка конспиративна теория търси, но не намира. Представете си, че както си рови в досиетата на ЦРУ за Джон Ф. Кенеди, някой езследовател внезапно попадне на записка, в която пише: "Убийството на президента е планирано за 11/22/63, Далас. След консултация с ФБР директорът препоръчва кръстосен огън от три точки." Би било странно, нали?

Истинска или не, "MJ 12" дава повод за много легенди и версии, според които тя все още съществува и работи по прекриването на НЛО, без разлика дали става въпрос за отвличане от извънземни или катастрофа на две летящи чинии. Според "самоубилия се" журналист Дани Касоларо "MJ 12" е едно от пипалата на невидимия "Октопод" на правиделството. Според други версии тя е натоварена да сътрудничи и да преговаря с представителите на извънземната раса сред нас.

А може би "раси"? Джон Лиър, който твърди, че е бивш агент от разузнаването, в момента е един от най-големите привърженици на теорията за НЛО. Според него на правителството е известно, че съществува цяла коалиция от извънземни биологични същества, известна под името "Небесна дъга".

Извънземните раси варират от трите типа инсекто-хуманоидни, сиви и мършави същества с яйцевидни глави, които са заклети врагове но човечеството, до приятелски настроени русокоси, които приличат повече на земните хора, но въпреки, общо взето, добродушният си характер отказват да нарушават "всеобщия космически закон за намеса" и да ни спасят от злобните сиви. Списъкът вклчва косматите джуджета (названието не се нуждае от пояснение), както и мистериозните чернодрешковци.

За разлика от "MJ 12" съществуването на комисията "Робъртсън" е извън всякакво съмнение. Свикани от Централното разузнавателно управление през януари 1953г., учените от комисиятга изготвят доклад, останал засекретен до 1975 година.

Председателствена от някой си д-р Х.П. Робъртсън, комисията провежда петдневна тайна среща в Пентагона. Тя проучва случаите за срещи с НЛО, които изглеждат най-правдоподобни - и отхвърля всички до един.

Да се отрече съществуването на необясними или извънземни явления, свързани с НЛО, както прави комисията Робъртсън, едва ли е удобно прикритие, освен според някоя кръгова логика.Но комисията съвсем не се задоволява с развенчаването на митовете.Тя препоръчва на правителството да унищохи докладите за НЛО и да проведе "образователна" анти-НЛО програма.

"Образователната програма може да осъществи чрез средствата за масова информация - теливизионни предавания, филми и популярни статии", отбелязва в доклада си комисията на ЦРУ. По-нататък се предлага да бъдат ползвани услугите на "психолози, запознати с психологията на масите", които биха подпомогнали за разработване на програмата. Дори се вдига въпросът дали филмовата компания "Уолд Дисни" не биха се съгласили да произведе анимационни филми, опровергаващи съществуването на НЛО.

Препоръчва се на групите от ентусиазирани привърженици на теорията за НЛО да бъдат поставени под наблюдение поради "възможността да бъдат използвани за подривни цели".

Въпреки конспиративния си уклон разсъжденията на комисията "Робъртсън" не доказват, че правителството всъщност наистина има какво да крие, например дълбоко замръзени извънземни. Но от друга страна, те разкриват каква е реакцията на държавните институции към идеите, които според доклада на комисията представляват "заплаха за безпрепятственото функциониране на държавните правителствени органи", а това навява мрачни мисли.

Още от 1947 год. датира изтичане на част от информацията, а именно на няколко филма, заснети по същото време, но които подробно се изобразява аутопсията на едно от съществата. В последствие се плазва, че налице са и снимки на друго съществое, което вие можете да видите малко по- долу. Още със своята поява обаче този прословут няколко минутен филм е подложен на непрестанни изследвания, защото се появяват хора, които да твърдят, че той е абсолютен монтаж.Паралелно с това обаче не стихват слуховете ,че US военните притежават и други мъртви извънземни. Едно потвърждение на този факт получи гласност през 1995 когато Рей Сантили представи петдесетгодишен филмов материал,показващ аутопсията на три изглежда нехуманоидни същества. Това е именно онзи "малък" филм, заснет по време на аутопсията.
Филмът е направен благодарение на Джак Б. по поръчение на американската армия, същото време, от което датира и случая Розуел

Самият Джак разказва:
От 1942 до 1952 година служих в армията(...)Баща ми беше във филмовия бизнес, така че можех да боравя с камера и фотоапарт. След началното военно обучение имах възможност да приложа способностите си и бях един от най-запалените оператори във войската. Изпращаха ме на различни места и така се научих да снимам и в тежки условия.
На 1 юни 1947 получил нареждане от Джордж Макмълън, тогавашен директор на пресслужбата на ВВС, да се явя при бившия вицекомандващ морските пехотинци(SAC)Д.К...
Операторът бил изпратен в Сокоро, Ню Мексико, където уж трябвало да заснеме един руски шпионски самолет. Но когато Джак пристигнал, веднага му станало ясно,че не става дума за никакъв самолет.

"Това бе голям диск, обърната "летяща чиния", все още излъчваща голяма топлина около себе си(...)Бе решено да се чака, докато температурата спадне, преди да се приближим по- наблизо,т ъй като имаше реална опасност от пожар.Още по- непоносимо правеха положението писъците на уродливите същества, лежащи недалеч от останките..Kaкво за бога бе това не можеше да каже никой!!! Трите урода бяха измъкнати и вързани, а устите им запушени.Четвъртото същество вече бе мъртво.След отвежданото им най-важното бе да съберем останките от кораба.

След това същият оператор бил повикан да филмира и аутопсиите на извънземните.
Копие от първите 7 мин на оригиналните ленти излязло на яве през 1995 малко преди обществеността да узнае за съществуването на филмите.
Дълго време неговата правдоподобност била оспорвана. Първият коз на хората, които искали да го дискредитират било мнението, че това на филма е човешки ембрион. Това твърдение обаче било много бързо отхвърлено, защото размерите на човешкия ембрион са значително по- малки, а и като се загледа човек има значително разлики между двете същества. Второто нещо, за което се хванали критиците на филма били предметите, които се виждат в него. Последователно на щатни експертизи били подложени хирургичните уреди, както и телефона, който се вижда на стената. Оказало се обаче, че инструментите са си абсолютно професионални, държат се по начин, по който би ги държал лекар. Разрезите по съществото са точно такива, каквито се правят и на истинска аутопсия, Колкото до телефонът пък за ужас на всички неверници се оказало, че именно в тази година ВВС на Америка обзавело всичките си бази именно с такива телефони. Последното нещо, за което се хванали било самият филм. След много щателни експертизи от много хора било доказано, че филма е проявен именно през същата година, а е произведен няколко месеца по- рано. Така на практика се оказало, че филма наистина може да е монтаж, но трябва да е заснет точно през 47, а военните в него да са аутопсирали кукла. Това се просто смешно, имайки се в предвид проблемите, които им донесе той. Именно този филм поставя началото на основателното мнение, че Американците и повечето "велики сили" крият нещо. Не можем да се правим, че то не съществува при наличието на такова доказателство като филма, снимките и съществуването на места като Area 51.
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

СЛУЧАЯТ "РОЗУЕЛ 1947"

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 09:14ч.

СЛУЧАЯТ "РОЗУЕЛ 1947"

Бейкърсфилд щат Калифорния, на 01 юли 1947 година Ричард Ренкен, летец ветеран, каскадьор наблюдавал полета на кръгли обекта, летящи със скорост 50 мили в час, подредени във формата на буквата "V". Същото видяла и някаква жена от същия град.След това, вечерта в сряда на 02 юли 1947 година, около 21.50 часа г-н и г-жа Денуам видяли ярко светещ овален летящ обект, оставящ след себи си червена светлина и лятящ, на северозапад от Розуел - щат Ню Мексико.
Фермерът Уйлям Мак Брейзъл чул точно по същото време мощен взрив.На следващия ден - четвъртък 03 юли, той заедно със седемгодишния Тимъти Проктър - син на съседи, забелязали на пасището във фермата "леки метални парчета", които били разпръснати безразборно върху не малка площ.
Оказало се, че обектът, видян от семейство Денуам е катастрофирал в ранчото на фермера Брейзъл, след като преди това експлоадирал във въздуха през нощта на 02 юли 1947 година, поради лоши метеорологични условия и магнитни бури.
След като взел няколко парчета за да ги покаже на съседите си, в неделя на 06 юли 1947 г. Брейзъл отнесъл странните парчета в градчето Розуел, отстоящо на около 130 км. от фермата му и ги показал на шерифа Джордж Уилкокс, който направо се изумил от това, което видял, защото парчетата не се подлагали на никакви деформации, дори при удар с чук, а освен това, по някои от тях имало странни йероглифи.
От своя страна Уилкокс веднага се свързал с командващия елитната база на американските ВВС полковник Бланчалд, където по това време били разположени стратегическите бомбардировачи "В - 29", можещи да носят ядрено оръжие.
Бланчард, след като внимателно разгледал парчетата веднага назначил специална група от офицери начело с майор Джес Марсъл - шеф на разузнавателния отдел към базата и капитан Шеридън Кавит от контраразузнаването.
На 07 юли сутринта фермерът Брейзъл отвел групата в своето имение, където намерили още метални отломъци, а на около две мили от мястото с отломъците бил намерен и корабът, частично забил се в земята, около който разпръснати лежали четирите мъртви тела на екипажа, за които по-късно е направено предположението, че са се катапултирали само миг преди катастрофата. Гледката била покъртителна.Телата на пилотите били облечени в еластични сребристи комбинезони и изглеждали ужасно, защото не приличали на хората.Те заедно с останките на кораба били натоварени на два камиона и откарани в базата още същата вечер.
На 08 юли полковник Бланчард изпраща специализирано подразделение от военни полицаи, които отцепили целия район около фермата и веднага изпратил съобщение до щаба на 8-ма армия във Форт Уорт - Тексас.
Същата сутрин полковникът разпоредил на пресрелизинга към базата да пусне за местната преса следното съобщение:
"...Многобройните слухове за летящите дискове вчера станаха реалност:
разузнавателната служба на 509 -та група бомбардировачи към 8-ма
въздушна армия от базата в Розуел успя да се сдобие с един диск благодарение на сътрудничеството на местен фермер и шерифа на окръг Чавес. Летящият обект се е приземил върху територията на едно ранчо близо до Розуел миналата седмица. Тъй като не разполатгал с телефон, фермерът е съхранил диска, докато се свърже с шерифа, който на свой ред е информирал майр Джес Ей Марсъл от разузнавателната служба към 509 -та група бомбардировали.Веднага са били предприети съответните мерки и дискът бил прибран от фермата.След инспекция във въздушната база в Розуел, той бил предаден в последствие от маойр Марсъл на висшестоящите власти....."
/ Ясно е, че изявлението е направено под отзвука на съобщенията свързани с Кенет Арнолд /.
Съобщението е било предоставено от пресрелизинга на военната база по обяд - 08 юли 1947 г. на две радиостанции и два всекидневника в градчето Розуел, това е пълният му текст, взет от вестник "Сан Франциско Хроникъл".
Същата вечер генерал Рамей - командващ 8-ма въздушна армия разположил "останките" (?) в своя кабинет и свикал веднага пресконференция за да опровергае разпространеното вече съобщение, защото според генерал Томас Дю Боз, който по това време бил полковник и началник щаб на 8-ма въздушна армия, от Вашингтон спешно позвънил генерал Мак Малън, който разпоредил на генерал Рамей случаят да бъде веднага потулен.
Генералът спешно извикал сержант Ървинг Нютън от метеорологичната служба за да "идентифицира" "останките". Сержантът "установил", че те са "от метеорологичен балон от типа "Роуин", защото "миришели на синтетичен каучук" - материалът, от който са правени балоните.
Опровержението е остро, унизително и особено критично за офицерите от военно-въздушната база в Розуел. То веднага е публикувано във всички вестници, с което възбудените духове били укротени, а военните, пуснали първото съобщение са подложени на унижение и присмех.
Отначало генерал Рами предполагал , че катастрофиралият кораб "бил съветски самолет или ново неизвестно оръжие на противника".
"Експертизата" на останките от кораба е направена спешно, защото " от най-високо ниво" вече са били отдадени специалните заповеди и инструкции как трябва да се действа по-нататък, защото собственикът на местното радио в Розуел вече бил принуден да не "дава никаква информация" отностно инцидента Трябвало да се твърди, че местните военни са "взели метеорологичен балон за летяща чиния".
/ Случаят е отработен по класически военен образец /.
По-късно останките от кораба заедно с мъртвите тела на извънземните са откарани с транспортен военен самолет във Военно въздушна база "Райт Патерсън" за изследване.Там се намирал най-развития научно-технически изследователски център на САЩ по това време.
Обектът най-щателно е изследван от авиоконструктора Бил Макдоналдс, който констатирал, че "корабът е произведен по извънземна технология".
По случая Макдоналдс дава следното обяснение:
"...На мен ми беше позволено да се срещна с полковника от разузнавателния отдел Френ Кауфман, който се занимавал със съставянето на рисунките на обекта след аварията, във времето, когато на сутринта на 05 юли 1947 година били събрани отломките на кораба.Той вероятно е третият в йерархията на началниците на Разузнавателното управление, който вероятно е бил на мястото на катастрофата, където също бил и полковникът от разузнаването Бланшар, майор Марсел и редица други офицери от базата, включително началника на военната полиция Маршалл, който ръководел операцията по търсенето.
След многото часове, проведени с полковник Кауфман по изучаване на показанията, дадени от очевидците, се отдаде да си съставим представа как е изглеждало това транспортно средство.
Полковникът ми показа още влажните фотографии и свойте рисунки, оригиналът, на които той изпратил веднага в Пентагона.Корабът на неговата рисунка много приличал на съвременен самолет - шпионин.Той изгледаше като миниатюрна версия на самолет " SR - 71 Black bird", конструиран в края на 60-те години.
Към рисунката се прилагаше най-подробно описание, което е направено от офицера от военно-въздушната база "Райт Патерсън".Този офицер по-късно през 1952 година се занимаваше с шифри и неговите задължения бяха да зашифрира всички инженерни разчети, направени в по-късните стадии от изучаването на обекта, който в последствие беше поставен в бетонова шахта на пускова ядрена установка, която по-късно залегна в основата на легендата за "Хангар - 18".Тази шахта беше съвършено секретна и за това в нея беше поставен този обект....."




Какво се разби в Розуел, Ню Мексико?

Нещо голямо и сребристо на цвят се понася с клатене надолу и се забива в прахоляка на пустинята със страхотен трясък. Общо взето, това са безпорните факти. Датата е 2 юли 1947 година.

Интересът, който правителството незабавно проявява към... каквото там е било, също е документиран черно на бяло. Въздушните сили изпращат екип за събиране на отломките. Едно от парчетата метал, докарани за изследване във въздушната база "Райт-Патерсън" в Дейтън, Охайо, е с дължина около метър и двадесет. Генерал Роджър Рейми, който отговаря за операцията, нарежда на хората си да не дават информация на пресата. Но преди да издаде тази заповед, офицерът от пресцентъра на базата пуска съобщение, в което се казва, че катастрофиралият обект е "летящ диск". Новината стига до една радиостанция в Албъкърки. В момента, когато върви репортажът, се получава депеша от ФБР: "На вниманиета на Албъкърки, прекратете предаването. Повтаряме, прекратете предаването.Въпросът засяга националната сигурност на страната. Прекратете придаването. Не се изключвайте..."

Ден по-късно въздушните сили дават пресконференция и обясняват, че разбилото се при Розуел летящо устройство е аеростат.

Сагата за НЛО всъщност започва няколко дни преди това, когато Кенет Арнолд, бизнасмен и любител летец, преследва ескадрила от девет "подскачащи, придвижващи се зигзагобразно" летящи обекта с частния се самолет. Според описанието му имат формата на чиния. Находчив шегобиец от бюрото на АП* използва фразата "летящи чинии" в телеграфна депеша и оттам тя завинаги навлиза в английския език. Въздушните сили твърдят, че Арнолд е преследвал "миражи".

Получените от 1947 г. насам сведения за НЛО са безбройни. НЛО са заснети на снимки и филми - и в статично положение, и в движение. Изникват неочаквано навсякъде из света, дори и в Космоса. Има съобщения за астронавти от НАСА, че са забелязали странни обекти.Шон Мортън, посветил се на НЛО писател и съавтор на " Хилядолетният фактор", отбелязва, че по някаква причина направените он НАСА снимки на "тъмната страна" на Луната са засекретени.

Лесно е да се развенчае митът, че НЛО се явяват само на участниците в седенки за белене на царевица и обитателите на каравани. Един кратък преглед на написаното за НЛО показва, че летци от различни държави редовно преследват неидентифицирани "мигащи точки".

На 23 ноември 1953 година изтребител "Ф-89" преследва НЛО над езерото Сюпириър. Според наблюдаващите го на радарния екран оператори по някое време двете пулсиращи точки се сливат и изчезват. Реактивният самолет и пилотът му, лейтенант Феликс Монкла, изчезват безследно. По неизвестни причини в папките на въздушните сили за това изчезване има само две страници. Едната е от книга, в която се отрича съществуването на НЛО.

Въпреки всичко Розуел - за интересуващите се от НЛО тази дума е достатъчна - е епохално събитие в прекритието им, защото очевидно историята с катастрофата е потулена. Тя не се споменава никъде в "Синята книга" на военновъздушните сили, където са включени всички доклади за НЛО, минали през техническите служби, заедно с различните "научн обяснения". "Синята книга" се смята за еквивалент на доклада "Уорън" - псевдоразследване, чиято цел е да прикрие истинските факти. Липсата на всякакви сведения за случилото се в Розуел доказва, че тук наистина се крие нещо.

Някои могат да опишат цялата работа като невероятна с аргумента, че космически кораб, способен да лети из небесата твърд и конструиран да издържи на тежките условия на междузвездното пътуване, едва ли би се
разбил като най-обикновена "Чесна". Но не трябва да забравяме "Majestic 12". Много от уфолозите са убедени, че такава комисия има.

Твърди се, че комисията, състояща се от дванадесет изтъкнати представители на военните, разузнаването и науката, е имала за задача да проучи и открие епохално събитие в историята на човечеството - контакта с извънземни. Макар и мъртви.

Според доклада на "MJ 12", изготвен "за сведение" на Дуайт Айзенхауер още преди встъпването му в длъжност кат президент, четири "извънземни биологични същества" или ИБС, са открити на около три километра от мястото на катастрофата. Някои твърдят, че две от тях са били още живи и едното е оказало съпротива. Смята се, че труповете на извънземните са запазени и
се пазят в Лос Аламос, Ню Мексико.

Но има един прблем с доклада на "Majestic 12" - единственото сигурно доказателство, че комисията все пак е провела някаква среща. Може би това също е номер. Някои от хората, които могат да потвърдят автентичността на документа, не го е сторил.

Единственият друг официален документ, в който се споменава "MJ 12", е анализ на заснети на филм НЛО от ноември1980 год., направен от военновъздушните сили. От него става ясно, че правителството "все още проявява интерес" към срещите с НЛО, които се проучват в "най-дълбока тайна".

Този документ както и докладът на "MJ 12" са нещо твърде хубаво, за да бъдат истина - решаващото доказателство, което всяка конспиративна теория търси, но не намира. Представете си, че както си рови в досиетата на ЦРУ за Джон Ф. Кенеди, някой езследовател внезапно попадне на записка, в която пише: "Убийството на президента е планирано за 11/22/63, Далас. След консултация с ФБР директорът препоръчва кръстосен огън от три точки." Би било странно, нали?

Истинска или не, "MJ 12" дава повод за много легенди и версии, според които тя все още съществува и работи по прекриването на НЛО, без разлика дали става въпрос за отвличане от извънземни или катастрофа на две летящи чинии. Според "самоубилия се" журналист Дани Касоларо "MJ 12" е едно от пипалата на невидимия "Октопод" на правиделството. Според други версии тя е натоварена да сътрудничи и да преговаря с представителите на извънземната раса сред нас.

А може би "раси"? Джон Лиър, който твърди, че е бивш агент от разузнаването, в момента е един от най-големите привърженици на теорията за НЛО. Според него на правителството е известно, че съществува цяла коалиция от извънземни биологични същества, известна под името "Небесна дъга".

Извънземните раси варират от трите типа инсекто-хуманоидни, сиви и мършави същества с яйцевидни глави, които са заклети врагове но човечеството, до приятелски настроени русокоси, които приличат повече на земните хора, но въпреки, общо взето, добродушният си характер отказват да нарушават "всеобщия космически закон за намеса" и да ни спасят от злобните сиви. Списъкът вклчва косматите джуджета (названието не се нуждае от пояснение), както и мистериозните чернодрешковци.

За разлика от "MJ 12" съществуването на комисията "Робъртсън" е извън всякакво съмнение. Свикани от Централното разузнавателно управление през януари 1953г., учените от комисиятга изготвят доклад, останал засекретен до 1975 година.

Председателствена от някой си д-р Х.П. Робъртсън, комисията провежда петдневна тайна среща в Пентагона. Тя проучва случаите за срещи с НЛО, които изглеждат най-правдоподобни - и отхвърля всички до един.

Да се отрече съществуването на необясними или извънземни явления, свързани с НЛО, както прави комисията Робъртсън, едва ли е удобно прикритие, освен според някоя кръгова логика.Но комисията съвсем не се задоволява с развенчаването на митовете.Тя препоръчва на правителството да унищохи докладите за НЛО и да проведе "образователна" анти-НЛО програма.

"Образователната програма може да осъществи чрез средствата за масова информация - теливизионни предавания, филми и популярни статии", отбелязва в доклада си комисията на ЦРУ. По-нататък се предлага да бъдат ползвани услугите на "психолози, запознати с психологията на масите", които биха подпомогнали за разработване на програмата. Дори се вдига въпросът дали филмовата компания "Уолд Дисни" не биха се съгласили да произведе анимационни филми, опровергаващи съществуването на НЛО.

Препоръчва се на групите от ентусиазирани привърженици на теорията за НЛО да бъдат поставени под наблюдение поради "възможността да бъдат използвани за подривни цели".

Въпреки конспиративния си уклон разсъжденията на комисията "Робъртсън" не доказват, че правителството всъщност наистина има какво да крие, например дълбоко замръзени извънземни. Но от друга страна, те разкриват каква е реакцията на държавните институции към идеите, които според доклада на комисията представляват "заплаха за безпрепятственото функциониране на държавните правителствени органи", а това навява мрачни мисли.
geocities.com
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

КАТРИНА

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 09:16ч.

КАТРИНА – ПРИРОДНО БЕДСТВИЕ ИЛИ НОВ ТИП ВОЙНА !
На 30 август 2005 г. президентът на САЩ Джордж Буш се намираше на най- погрешното място в най – погрешното време, за да произнесе най – погрешната си реч в цялата си досегашна кариера. Политическите му хореографи бяха написали реч, която той четеше на 60 годишнината от Втората световна война в Калифорния. Буш се възползва от случая, за да спечели кредит като сравни победата в онази война с окупацията на Ирак.

Но само на 1500 мили източно едно огромно природно бедствие – ураганът „Катрина”, от 5 –а категория, унищожаваше няколко щата и прекрасният Ню Орлийнс. В сравнение с унищоженията, Хирошима беше лек ветрец. Хиляди жертви, унищожена основна инфраструктура, хиляди къщи ликвидирани, милиони американци, предимно чернокожи, превърнати в вътрешни имигранти. Пристигналата американска гвардия по нищо не се отличаваше от американските войници в Ирак – бяха получили заповед да стрелят заради избухналите граждански вълнения и мародерства...

Цялата тази покъртителна картина можеше да бъде сравнена с унищожителната цунами в Суматра. Постепенно започна да се налага мнението, че това не беше ураган, а геофизическо т.е. скаларно оръжие. Нещата започнаха да изглеждат все по ужасяващи. Предупреждението за наближаващи големи бури към южното крайбрежие на САЩ се появиха още на 2 август. Те би трябвало да алармират администрацията на САЩ, националната гвардия, FEMA и други институции, които би трябвало да разработят план за превантивни действия и за преодоляването на последиците от ураган. Нищо такова не се случи.Урагани атакуват САЩ всяка година. Но „Катрина” беше различен. Когато удари Ню Орлийанс, той унищожи най- активното в страната пристанище, от което потеглят към всички щати по- голяма част от нефта, газта, дървесината, кафето. Сега ще са необходими месеци и години за да се възстанови не само засегнатия район, но и последиците в страната. 45 на сто от вътрешното потребление на нефт се получават от нефтените платформи от близкият Мексикански залив. Повечето рафинерии и преработващи мощности са именно в Ню Орлийнс.Преди това липсваше обикновената информация за развиващи се урагани от Националният ураганен център.

Най – тревожното съобщение се появи чак на 28 август в 13.30 ч., с почти три часа закъснение, но лъжеха, че е от 10 часа. Скоростта на урагана вече беше нараснала на 175 мили в час. След това, до 19 часа, нямаше почти никаква информация, точно преди „Катрина” да удари Ню Орлиийнс.След това започнаха да се получаван информации от засегнатите райони и от очевидци. Един от тях, член на така наречените „ловци на урагани”, който със самолети събират данни за различните урагани писа: „Това не е ураган, това е огромно, не виждано торнадо, широко 200 мили атакуващо Луизияна. Проклето торнадо, широко 200 мили.” Заради това и унищоженията бяха огромни.Ураганите обикновено са локални и умират бързо. Обикновено те навлизат над континента запазвайки силата си още известно време. Но „Катрина” изчезна почти внезапно. Ураганите не правят това. Това е присъщо на торнадата.

Ню Орлийнс дефакто е „френската столица” на пришълците от Европа след френската революция. Той е разположен средно на 2 метра под нивото на Мисисипи и теоретично е защитен с огромна система от диги. Според данни на Американския корпус на военните инженери в района на Ню Орлийнс са били построени над 1200 мили защитни диги. Като че ли „Катрина „ е знаела точно това и е ударила нарочно именно Ню Орлийнс, като след унищожението на дигите и стените водата заля огромни площи като на места дълбочината достигна 4 метра.. Странно обаче беше, че нивото на водата започна да расте след преминаването на урагана. Като че ли някои нарочно унищожи почти всички основни диги.„Катрина” беше 11 – ти ураган за този сезон, но пораженията й са без прецедент в историята на ураганите.

Около 20 нефтени платформи изчезнаха в Мексиканският залив във време. Когато от спътник могат да се разчетът номерата на колите на Червеният площад, изчезването на 20 платформи е цяло чудо, още повече, че преди урагана беше съобщено, че те са готови да посрещнат бедствието. Тези платформи дават 25 на сто от добивния от САЩ суров петрол. Последваха около 18 рафинерии унищожени от „Катрина”. Преди щурма те действаха на 90 на сто от своя капацитет. Основният тръбопровод Colonial, който доставя нефт и дизел за терминалите, беше затворен? Тази линия транспортира около 2.5 милиона барела дневно. Заместването му с танкери е кошмар и е напълно невъзможно. Вторият тръбопровод Plantation, който свързва югоизточните щати Вирджиния, Кентъки и Тенеси, също беше затворен. Цените на долара се качваха, долара продължи да пада, САЩ затъват в икономическа криза. Още дълго време никои няма да може да обясни как „Катрина” рязко увеличи мощта си от 2 на 5 – та категория и направи почти прав ъгъл на Запад, като премина над носа на Флорида и Мексиканският залив, където топлите води увеличиха неговата сила, за да унищожи нефтените инсталации в Мексиканския залив и да удари точно Ню Орлийнс.

Стигаме точно до важните неща.
В навечерието на урагана започна да се появява информация, че в САЩ ще бъде извършена огромна провокация, вероятно с ядрено оръжие, най- вероятно на 17 или 18 август. Тя трябваше да послужи като претекст за вероятна ядрена атака над Иран. Буш отправи тази заплаха на 13 август в интервю за израелска телевизия и заяви, че „всички опции срещу Иран са на масата” .Няколко дни по късно той заяви на немски политик, че САЩ „няма да нападнат Иран преди изборите в Германия на 18 септември”, защото това би означавало сигурна победа на Шрьодер и на неговата антиамериканска политика. Но в САЩ междувременно се случи нещо, което, поне за сега осуети тези планове. Какво беше това? В момента е трудно да се каже. Може би става въпрос за недоволството на вишите военни, за което беше уволнен генерал Бърнс и още няколко виши военни.Така стигаме до най- важното. Дали „Катрина” не беше геофизическо, плазмено, електромагнитно, т.е. скаларно оръжие. Предполага се, че да. Според големите експерти в тази област „Катрина” поне 70 на сто беше изкуствен геофизически удар, който със своя мащаб може да се сравни с няколкостотин Хирошими.

Ще припомним, че геофизическото оръжие вече се използва във военните зони. По време на войната в Югославия изведнъж на небето се появиха черни облаци, от които се лееха тонове вода или падаше град с размерите на яйце. Учените тогава откриха, че електромагнитното поле над Югославия е „пробито”, което водеше до концентриране на дъждовни системи над страната. Най- вероятно климатичното оръжие беше използвано за предизвикване на огромните суши в Северна Корея и Зимбабве. Една от версиите за чудовищното цунами в Индийския океан е, че тя беше резултат на оръжието на САЩ. За такова оръжие има данни от доста отдавна и в Русия. Още по времето на Хрушчов, на един пленум на ЦК на КПСС той направи доста странно за времето си изказване: „Нашето отечество (СССР), е достигнало високи ниво в научните върхове и по точно в военната област. Ние разполагаме с средства и сили с помощта на които може да променим глобалния климът и дори да сътворим нови планини там където ги няма”.....

При американците става дума за военната програма HAARP – High Freguency Active Auroral Research Program (програма за активно високочестотно изследване на аурната област), на Пентагона. В нейните рамки беше създадено принципно ново геофизическо или плазмено оръжие, чиито спектър на приложение е доста широк – от противоракетна отбрана до настъпателна атака. Но най – главното е, че това оръжие е в състояние да предизвика катастрофални природни катаклизми.В началото на 20 век гениалният физик Никола Тесла разработи методи за предаване на електроенергията през естествена среда на всякакво разстояние. Доработката на този метод доведе до теоретичната обосновка на така наречения „лъч на смъртта” , с които електроенергията може да бъде изпратена в големи количества на каквото и да е разстояние. Бяха създадени основите за принципно нова оръжейна система, транслираща енергия в атмосферата или през земната повърхност с фокусиране в нужния район на планетата.

Проектът HAARP функционира от 1960 година, като от тогава започна изграждането на станцията в Аляска. Тя се намира на 320 километра от Анкоридж и представлява 180 антени с височина 24 метра. Цялата конструкция е на 150 декара. С тези антени концентрираният лъч на високочестотните нагряват участъка от йоносферата – газовата обвивка, обогатена с електрочастици, намиращи се над озоновият слой. В резултат се ражда плазмоид – локализирана област на високойонизиран газ, или гигантска мълния, която може да се управлява. Движещият се в атмосферата плазмоид оставя следа от нагрят въздух с понижено налягане, което е непреодолимо препятствие за летящите апарати. Самолет или ракета попаднали в епицентъра на торнадото се разрушават. Забележете става дума за торнадо!

Според експертите, в рамките на HAARP се създава и реалната система за противоракетна отбрана на САЩ.
Плазмоидът, летящ с скоростта на светлината, има абсолютно предимство пред пртиворакетата, прехващаща целта. Затова пентагонът заложи на създаването на HAARP .Настойчивостта с която американците демонстрират неудачните си експерименти с своята антиракетна програма потвърждава, че по този начин се отклонява вниманието от истинската противоракетна отбрана на САЩ – HAARP.

Но HAARP има и друго приложение. Нагрявайки йоносферата създава изкуствени магнитни бури, променя климата, действа върху психиката и соматичното състояние на хората, унищожава навигационните системи. С помощта на тези лъчи може да се унищожи военни и търговски системи за свръзка, може да се промени времето над територията на всяка държава, или на обширен район, могат да потънат в сън жителите на цели градове или да бъдат хвърлени в паника, да се придизвикват проливни дъждове и наводнения, да се стимулират земетресения и огромни цунамита, да се унищожи озоновият слои над територията на врага за проникване на убийственото ултравиолетово излъчване на слънцето.
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

МАТРИЦАТА

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 09:19ч.

МАТРИЦАТА – МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ



Ако сте се събуждали някога с болезнено усещане, че реалността, която ви чака е само малка част от РЕАЛНОСТТА, достъпна за човешкото съзнание – тази статия е за вас.

В нея не се разисква тривиалното желание за бягство от света, а онази сърбяща духа потребност да погледнем навън от затвора, построен от собствения ни ум.Вероятно сте гледали “Матрицата”. Модерната кино-приказка, която разказва с езика на компютърните ефекти именно за това – как да се събудим. Ако не сте го гледали, накратко: Хакерът Нео е преследван цял живот от интуитивно безпокойство, от чувство на неяснота. Търсенията му го събират със загадъчния Морфей, съпровождан от група цинични странници. Чрез необикновените си способности те го убеждават, че съзнанието му живее в илюзорен, компютърно генериран свят. Този свят е наречен от тях Матрицата. Нео е изправен пред дилема – да забрави за тях и да се върне към тесния си стар живот, или да излезе с тяхна помощ “извън” Матрицата, каквото и да означава това. В момента на избора Морфей очертава мащабите на симулиращата свят програма: “Матрицата е навсякъде. Тя е всичко около нас, дори сега, в тази стая. Виждаш я през прозореца си или когато включиш телевизора. Усещаш я, когато отидеш на работа, като отидеш на църква или докато си плащаш данъците. Тя е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи от истината.”

Идеята на филма, макар и смела, не е революционна. Учението за свръхреалността, от която човешкият свят е само малка част, е ядрото на почти всички задълбочени духовни системи. То е най-трудната за постигане истина, последното препятствие в будизма, хиндуизма и шаманизма, в мистичното християнство и в еврейската кабала. Тя е била, и все още е, прекалено сложна за рационално разбиране, тъй като излиза извън всяка теория и класификация на явленията. Но напоследък намеци за тази идея се появяват и в сериозната западна наука. Не броим психологията, чиито постижения все още се смятат за спекулации от хората с прагматично, естественонаучно мислене. Но когато такива дисциплини като физиката и когнитивната неврофизиология се намесят, човешкият интелект е изправен пред изпитанието да преразгледа своите възгледи за Вселената. Из основи.

Физиката и неврофизиологията са всъщност науките за двете страни на реалността – външната и вътрешната. На мястото, където те се пресичат, вие имате възприятие за един тримерен свят от твърди обекти, където времето тече линейно от минало през настояще към бъдеще. Двама учени – квантовият физик Дейвид Бом и неврофизиологът Карл Прибрам, независимо един от друг стигат до революционен пробив отвъд границите на познатата наука. Те събират експериментални доказателства, че това, което се случва в пресечната точка, всъщност конструира светът. Възприятието поражда реалност, и тя е уникално различна за различните организации на живот. В търсене на подходяща метафора, с която да изразят сложността на своите открития, и двамата учени прибягват до езика на холографията.

Едно от най-големите открития на миналия век, холографският образ,представлява триизмерен обект, “сътворен” с помощта на лазерен лъч. За да се получи смайващо реалният образ, лазерният лъч минава през холографска плака, върху която по специален начин е заснет оригиналният обект. Чрез холографията може да се сътворят иначе невъзможни визии – например рееща се във въздуха рибка. Плакатът не прилича на обикновен негатив, още по-малко на истинската рибка. С просто око тя по-скоро изглежда като повърхност на езеро, върху която капки дъжд рисуват разширяващи се и пресичащи се един друг концентрични кръгове. Холографското чудо на техниката става още по-удивително, когато натрошите плаката. Дори и с най-малкото парченце от нея, пак можете да пресъздадете цялата холограма (проявена през все по-малки парчета счупена плака, нашата рибка става само по-бледа, но не губи от целостта си или размера си).По-нататък в текста ще стане дума, че това свойство на нелокалност, или “частта-е-цялото”, е основно правило и в теориите на съвременните квантова физика и неврофизиология.

Друго изненадващо свойство на техниката за триизмерни снимки е, че на една и съща плака могат да се запечатат различни образи, които после да бъдат проявени,като се променя ъгъла на лазерния лъч. По този начин, въртейки плаката, можем да накараме нашата рибка да плува на място над главите ни.

Как точно Бом и Прибрам описват своите открития чрез сравнения с холографията? Карл Прибрам бил недоволен от доскорошния възглед, че мозъкът съхранява всеки бит информация в отделни (мрежи от) клетки. Все пак,алкохолиците никога не забравят само половината от името си или само част от физиономията на жена си,след като са отровили безвъзвратно някакво количество неврони. Чрез доста кълцане на мозъците на опитните си плъхове Прибрам открил, че спомените се съхраняват в целия мозък, а не в отделни негови зони. Например това обяснява защо при нарушени мозъчни центрове човек не забравя отделни операции от мозъчната програма за каране на колело. Той или я губи изцяло като умение, или я възпоизвежда пълноценно. Новата научна теория за паметта твърди: подобно на холографска плака, мозъкът запечатва информацията нелокално и я възпроизвежда на цели пакети, дори да са разрушени отделни негови части. И пак подобно на плаката, която на квадратен инч съхранява информация, равна на петдесет Библии, сивото вещество спокойно може да кодира холографски около 280 000 000 000 000 000 000-те бита информация на един средно дълъг живот. Тази информация наистина е множко и е още един минус на теорията за локализираната памет, защото по проста сметка нямаме достатъчно нервни клетки да запечатим всеки бит един по един.

Холографските трикове на мозъка обясняват и ейдетичните спомени или т. нар. фотографска памет. Това е способността на някои хора да описват детайлно картини, показани им за секунда в минало. В експерименти с такива хора, очите им извършват движения, сякаш сканират образи пред тях, в момента. Вероятно ви се е случвало мирисът на парфюм от миналото да ви потопи в спомена за любовна сцена, която аха-аха да оживее около вас. Като оставим настрана носталгията, яркото събуждане на стари събития в цялата им пълнота е доказателство за силата на паметта да проектира холографски сцени.

Друга недобре обяснена функция на мозъка,преди Прибрам да предложи своя модел, е самото триизмерно възприятие. Замислете се – как съзнанието ви конструира триизмерни обекти вън от вас, след като ретината на окото, обработваща зрителната информация, е двуизмерна, и би трябвало да доставя двуизмерни образи на ума ви? Защо тялото ви в огледалото ви се струва обемно, когато то е просто отражение на лъчи върху плосък пласт живак зад стъкло ? Още по-неудобен въпрос – как мозъкът трансформира биоелектрически импулси от перифирните нерви, така че ви кара във всеки момент да възприемате себе си като твърд обект сред други твърди обекти? Та нали тези импулси са само биовибрации с определена честота в ума ви – по какъв начин той сглабя това (усещане за) тяло в пространството? Защо понякога нервната система на сакатите хора ги лъже, че усещат липсващия си крайник?

Натрапва се изводът, че “обективността” на обектите около вас са една доста изкусна, твърда холограма, проектирана специално за ВАС от собственото ви съзнание. Не вярвате? Затворете очи… Сигурен съм, че усещате местоположението на обектите на мястото, където сте. Зрителна информация или пряк контакт с тях липсва, рационално погледнато това усещане не би трябвало да се появява. Дори да не сте любители на триизмерната визуализация, мозъкът ви постоянно проектира подобен на холограма пространствен модел на най-близката среда. А ако притежавате добра съраунд-система, можете да си направите и звукова холограма. При добро разположение на тялото спрямо колоните и отново със затворени очи, звуковите вълни ще се материализират като почти видима, почти осезаема материя около и в главата ви. С отпускане на въображението, запис от стъпки на човек могат да доведат дори до усещане за физическо присъствие.

Всички тези познати, но необяснени трикчета на ума, всъщност водят до теорията на Прибрам. Мозъкът не е просто машина за регистиране на реалността-такава,каквато е. Информацията се кодира, обработва и съхранява на холографски принцип – като мозъчни вълни, нямащи нищо общо с “оригиналния” образ. Съзнанието е лазерният лъч, който проектира през холографската плака от сиво вещество един гениален, уникално подробен материален свят. Чрез промяна на “ъгъла” на вниманието, мозъкът може да осветява отдавна забравени неща или да сътворява нови образи.

За да демонстрира мощта на Матрицата, Морфей води Нео в симулатор на свят, контролиран от групата хакери. Там Нео поставя под съмнение чувството си за реалност, когато докосва и вижда дигитално генерирани обекти. На въпроса дали креслото под дланта му е реално, Морфей отговаря: “Какво е реално? Как дефинираш реалността? Ако имаш предвид това, което усещаш, помирисваш, виждаш или чуваш, то тогава "реално" е потокът от електроимпулси, интерпретирани от мозъка ти."

Все пак ние не живеем в Матрицата. Не можем, подобно на героите от филма, да подскачаме от небостъргач на небостъргач, да надбягваме куршуми или да овладяваме кунг-фу чрез компютърна програма със скоростта на светлината. Тези неща наистина са достъпни на човешкото тяло-ум, но обучението в тях изисква малко повече време, усилия и решителност, отколкото повечето от нас могат да си позволят.Ако се вземат предвид само изводите на Прибрам, човек може да остане с впечатлението, че реалността е илюзия, конструирана и свободно манипулирана от човешката мисъл. Това донякъде е така. Но извън нас наистина има нещо. Тук се намесва холографският модел във физиката, предложен от Дейвид Бом.

Обект на неговите търсения били загадките на квантовата физика. Квантите са онези най-малки частици на материята/енергията, до които стигнали физиците в научното раздробяване на атома, в стремежа си да открият фундаменталния градивен елемент на вселената. След революцията на Айнщайн, учените се натъкнали на напълно необясними парадокси, свързани със същността на реалността. Докладите от експериментите обединявали в себе си противоположности, които дотогава не били допустими. Квантите наистина се държали много "непослушно". Сменяли се от един вид в друг, не допускали да бъде измерено точното им местоположение и размер. Ту се появявали, ту изчезвали, един от тях понякога се разпадал на множество от други, подобни на него. Понякога едни и същи кванти имали характеристиката на вълнообразно разпространяващи се в пространството енергийни пакети, друг път – на компактни частици. Тези хем вълни – хем частици проявявали коренно различните си свойства в зависимост от метода на наблюдение. Физиците били принудени да признаят, че научното дълбаене в тайните на Вселената е стигнало до граница, отвъд която нещата са непредсказуеми. Нещо повече, на тази граница явленията зависят от наблюдението… което само по себе си е акт на съзнанието на експериментатора. Учените с нежелание доказали, че Вселената на това ниво зависи от ума. Старият идеал за обективно наблюдение на твърдата реалност, съществуваща независимо от нас и извън нас, рухнал безнадеждно – светът, който наблюдаваме, изведнъж започнал да се държи като наше творение.Бом отишъл още по-далеч, черпейки идеи от наблюденията си върху плазмата.

Плазмата е газ със сгъстено съдържание на електрони и позитивно заредени йони. Удивителното свойство на плазмата е, че в това състояние електроните не се държат като самостоятелни частици. Движението на всеки един от тях поотделно и на огромното множество, взето заедно, изглежда на експериментатора напълно организирано и съгласувано. Плазмата поразително напомняла жива и разумна електронно-йонна амеба, грижеща се за целостта си и изхвърляща нечистите примеси извън сърцевината си. В друг експеримент два кванта били образувани от разпада на електрон и измерени, след като се отдалечили на голямо разстояние един от друг. Изненадата била пълна – при наблюдението те се държали по такъв съгласуван начин, все едно “знаели” какво прави другия.

От тези и други необясними феномени Бом направил зашеметяващи, но спазващи правилата на логиката заключения. Светът около нас не само зависи от съзнанието ни, той самият притежава някакъв неразбираем вид съзнание. В поведението на квантите се наблюдава такава съгласуваност, сякаш съществува непроявен ред, който да ги организира във взаимосвързана и саморегулираща се мрежа от енергия, разпростираща се навсякъде. Този “замисъл” е толкова непостижим за ограничения ни ум, че е не по-разбираем за нас от честотните рисунъци върху холографската плака. Проявеният свят не е нищо повече от тримерна материална холография, в която ние се раждаме, живеем и умираме. Тя е удобна за нашето съзнание, но не трябва да забравяме, че е конструкция, правеща разбираема иначе прекалено сложната истинска РЕАЛНОСТ, реалността на невъобразимите честоти и енергии.
Другото заключение на Бом е още по-объркващо. Ако всички кванти се държат, сякаш са части от едно цяло, то тогава може би в истинската реалност всичко е част от едно цяло. Нещо повече – всяка част Е цялото . Както можем да проявим цялата холограма през малко парче от холографската плака, така може би цялата реалност – минала, настояща и бъдеща – се съдържа в един квант, в една прашинка, във вашия мозък. Човешкото съзнание е ограничено и все още не е стигнало пълното си развитие и не може да поеме наведнъж цялостта на нещата. Затова то я разчленява, “начупва” на смислени парчета, от които “проявява” материя, време, пространство в такава последователност, която му е достъпна. По този начин от невъобразимата и непроявена истинска Вселена вие сътворявате вашите тела, нещата около вас, живота си. Но през цялото това време ВИЕ сте ЦЯЛОТО, както парчето плака съдържа нелокално цялата информация, за да се сътвори холограмата.

Още малко от Матрицата. За да помогне на Нео да осъзнае събитията и да намери мястото си в тях, Морфей го води при Оракула. Това е най-обикновена на вид жена, попрехвърлила средната възраст, която пече курабийки в кухнята. Нейният ненатрапващ се външен вид крие факта, че тя е Знаеща. В друга стая главният герой среща деца с потенциали, доведени при Оракула. Някои от тях си прехвърлят психокинетично кубчета за игра, а едно обръснато като будист момченце огъва лъжици с поглед. Озадачен, Нео се приближава по-близо. “Не опитвай да огънеш лъжицата, това е невъзможно.”, заговаря го детето. “По-добре се опитай просто да осъзнаеш истината…” “Коя истина?”, пита Нео.”Че няма лъжица…”“Няма лъжица? ...”“Тогава ще разбереш, че се огъва не лъжицата – огъваш се ТИ.”

Нека да обединим вътрешното и външното, психологията и физиката, идеите на Прибрам и Бом. Как изглежда реалността всъщност? Възприятието на човек създава за него една Вселена от прозрачен въздух, твърд бетон, зелени жилести листа, мирис на пролет, тяло на любим човек в леглото нощем. Възприятието на прилеп най-вероятно създава Вселена от ефирни вълни ултразвук, а възприятието на змиите – Вселена от подвижни и статични топлинни облаци. А всъщност,има полета и енергии, организирани в едно неразчленимо сложно цяло. Защо се различават различните Вселени, макар зад тях да стои едно и също нещо? Простият отговор е – всеки жив организъм конструира свят според приоритетите на живота си и според потенциала на интелекта си. Хората имат нужда от твърд свят, в който да се ориентират кои енергии стават за ядене, къде са детеродните органи на сексуалните им партньори. Имат нужда от точно определено място във време-пространството, за да не се окажат на пет различни точки едновременно, което е отвъд капацитета на съзнанието им. Имат нужда от разделяне на тялото си от външния обект, за да разпознаят заплашващата целостта им енергийна конфигурация на връхлитаща кола например. Интересно какво би станало, ако не ни се налагаше да се храним с груби молекули, за да ресинтезираме тялото и мозъка си… дали тогава изобщо бихме имали тяло?

Холографската теория е само метафора, която може да събуди доста объркване. Светът в който живеем, е напълно реален, и в същото време е илюзия. Клавишът на клавиатурата, който ей-сега ще натисна, ще бъде твърд. И все пак той не съществува сам по себе си, поне не в този вид, в който го възприемам. Не мога дори да си представя как би изглеждал на мухата, която преди малко лазеше по него. Да не говорим, че и аз, и мухата, и клавишът сме просто парчета от “холограмата”, всяко от което съдържа цялата вселенска информация в непроявен вид…

От изводите на модерната експериментална наука ме заболя глава.Философите на холографската парадигма твърдят, че различните хора конструират и живеят в един и същи свят, защото са “настроили” съзнанието си към едни и същи енергии. Това е полезно от гледна точка на оцеляването, но по тази начин всеки от нас е забравил за своята първоначална природа. А именно – че когато сме се родили, ние сме се отделили от непроявеното единство на всички неща. Сътворили сме свят, разгърнали сме време и пространство, за да преминем през линеен низ от събития, мисли и емоции. И само в сънищата се докосваме до безграничната природа на съзнанието. А когато в момента на смъртта губим формата си и се сливаме отново с непроявения източник на всички неща, осъзнаваме, че сме живели в “собственоръчно” построен свят.

Сигурно се питате какъв е смисълът въобще на проявлението и живота, ако теорията за холографската Вселена е вярна? Може би милиардите възможни форми на живот на различни нива на интелектуално развитие са удобните форми, чрез които Вселената се самосътворява и самоосъзнава … Човешката холореалност сама по себе си е перфектно и детайлно произведение на изкуството. Един завършен свят. Но не е окончателният и далеч не единственият, достъпен на хората. В променени състояния на съзнанието или чрез практики за саморазвитие, лъчът на вниманието е способен да превключи на други честоти… и да възприема други холореалности.

Макар да ми беше много трудно да я проумея, тази идея за мен не е само празна философия. Тя може да служи като рационална основа за практическо развитие на човешкия потенциал. Човешкото съзнание може би еволюира – усещането, че има нещо отвъд това, което сме се научили да възприемаме, напоследък набира скорост в колективното несъзнавано. Фактът, че излизат такива филми като Матрицата и че прочетохте тази статия докрай, може би не е случаен.


Взето от http://www.beinsadouno.com
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 09:21ч.

От хилядолетия в спектъра от паранормални прояви са присъствали фантомни същества, възприемани като полубогове, демони или чудовища. Днес човечеството разполага със свръхчувствителни камери, сензори и системи за спътниково наблюдение, но въпреки това “невъзможни” създания все по-често нахлуват в усвоената реалност и се изплъзват безпрепятствено от нея. Наред с класическите “пришълци” и прословутият “снежен човек” в последно време многократно са засичани зловещи крилати хуманоиди, които предупреждават за бъдещи катастрофи. Неуловимият хибрид-кръвопиец чупакабра продължава да тероризира фермерите от Централна и Южна Америка. Демонични черни котки с внушителни размери всяват смут сред англичани, американци и австралийци с внезапната си поява на места, където никога не са срещани. Уфолози отдавна са забелязали, че в поведението на всички тези пратеници на незримото има сходства. Те могат внезапно да се материализират и дематериализират, да променят формата си и да развиват невероятна скорост. В повечето случаи, ако бъдат заловени или “убити”, телата им се разпадат и се разтварят в нищото. Всички техни фотографии изглеждат неясни и замъглени, сякаш загатвайки за тяхното илюзорно естество.

Още по-озадачаващи са данните от сонарните проучвания на шотландското езеро Лох Нес, които така и не откриват доказателства за съществуването в мрачните води на легендарния дванадесетметров плезиозавър Неси. Въпреки това очевидци продължават да твърдят, че са видели чудовището да се издига на повърхността и се гмурка обратно в дълбините. Представители на племето хопи в Североизточна Аризона споделят как преди години момче е било погубено от страховито същество, изплувало от дълбоките прозрачни води на воден кладенец високо в скалите над пустинята. Свидетели на нещастието са убедени, че необитаемото дъно се виждало съвсем ясно. Най-странното свидетелство идва от остров Тазмания, където според местните жители в наскоро наводнено езеро се появило чудовище, въпреки, че от години коритото му било съвършено празно и сухо.

След серия от парапсихични преживявания, по време на които среща странни светещи тела, загадъчни хуманоиди и сравними с митологичните чудовища хибриди между хора и животни, известният американски ясновидец Едуард Деймс стига до извода, че високоразвит разум, съществуващ извън познатото ни пространство, разполага с мощно устройство за прожектиране на триизмерни холографски образи в нашата действителност. При определени условия виртуалните същества и обекти са в състояние да наранят, осакатят и дори причинят смъртта на човек. Каква е целта на тази интервенция, остава неясно.

Съществува ли човечеството в илюзорна действителност, сравнима със съвършената компютърна симулация във филма “Матрицата”? Според Ник Бостром, водещ професор по философия в Йейлския университет, отговорът на тази ужасяваща разума и пленяваща въображението хипотеза е положителен. В публикувано наскоро в световната мрежа изследване, Бостром нарича всичко, което виждаме, чуваме, чувстваме и докосваме “перфектна илюзия”, създадена от гениални компютърни програмисти. “Мислите, че живеете в удобен и прекрасно обзаведен дом, заобиколени от любящо семейство, дружелюбни съседи, а може би и от предан домашен любимец, но всичко това всъщност е компютърно генерирана илюзия”, подкрепя го и лондонският експерт по висши технологии Клив Факстън. “Всички вярваме, че сме родени в болница, но най-вероятно това е станало в студената утроба на суперкомпютър. Нашите тела не са нищо друго освен симулация, съставена от компонентите на реалистични дигитални изображения”, счита той. Факстън отхвърля свободата на човешката воля и съдба и нарича хората “марионетки, чиито смехотворни движения забавлявават анонимни хай-тек програмисти.”

Хипотезата на Бостром и Факстън плътно се доближава до сценария на култовия технотрилър “Матрицата”, в който оплетени в кабели хора сънуват реалността в гигантска камера-затвор. Неврофизиологът от Станфордския университет Карл Прибрам и лондонския физик Дейвид Бом развиват теорията за реалността като киберпространство, внесено в “холографска вселена”. Те се базират на проведен през 1982 г. от парижки научен екип начело с Ален Аспе експеримент, установил, че при определени условия елементарни частици комуникират помежду си, независимо от разстоянието. Прибрам и Бом оприличават Вселената на многоизмерна холограма във вид на гигантска паяжина от безпределно интегрирани помежду си независимо от мащаба неделими елементи. Нашият мозък или съзнание по математически път чрез интерпретация на честоти създава обективна реалност, проекция на друго измерение и съществуване отвъд пространството и времето. Подобно на холографското изображение, заснето чрез лазер и запечатано върху плака, чиято триизмерна структура се проявява, когато под определен ъгъл към нея се насочи светлинен лъч, така и мозъкът е своеобразен лъч, чрез който разпознаваме и възприемаме отделни участъци от илюзорния образ на света. Реалността се оказва матрица, създадена от фина и невидима мрежа от честоти, отвъд която вероятно се намират нейните създатели. Със свойствата “едновременност” и “неделимост” на суперхолограмата се обясняват феномени като пътуване във времето (минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно), колективната памет на Юнг, известна още като хрониките “Акаша”, ясновидството, телепатията и чудодейното изцеляване на безнадеждно болни. В книгата си “Даровете на неизвестното” биологът Лайъл Уотсън описва случай, в който посредством моделирана от съзнанието промяна на действителността индонезийска шаманка предизвиква изчезването в “тънкия свят” и повторната поява на цяла гора.

Но как можем да се докоснем до скритата за нас реалност извън “Матрицата”? Изследователите са на мнение, че това е възможно в състояние на транс, наркотично опиянение и сън. Многобройните опити с наркотични вещества доказват, че когато се наруши функцията на мозъка да организира постъпващата информация за света, пред съзнанието на очевидеца изникват видения на фантастични реалности и чудовищни същества, погрешно възприемани като халюцинации. Подобни феномени се регистрират и у пациенти с вродени или придобити увреждания на мозъка. В книгата си “Човекът, който смяташе жена си за шапка” неврологът Андрю Сакс описва случай, в който на страдащ от умствено разстройство е показана ръкавица и той я описва като “контейнер с пет стърчащи израстъка”, но бил неспособен да измисли за какво би могла да служи тя. Според Факстън е възможно някои от скитниците и бездомниците, които често срещаме и чуваме да мърморят безсмислици, всъщност да са неволни избраници, докоснали се до съкрушаващата истина и получили толкова сериозни увреждания на психиката и ума, че впоследствие се оказват социално непригодни.“. Представата за матричната реалност, преодолима по време на сън, е съществувала още в дълбока древност. Според източните религии материята е “майа” (илюзия). Индусите възприемат паралелния свят на сънищата като реалност, а “съзнателните” си прояви и видимата “наяве” Вселена - като съновидение на спящия творец Брахма. Разгръщайки свещените им книги, срещаме и привидно аморални повели на поведение, които обаче биха се съгласували отлично с особеностите на съществуване във виртуалната среда на компютърна игра. В “Бхагавадгита” бог Кришна казва на Арджуна: “…убивай, умъртвявай напълно съзнателно…просто стани инструмент в божествената ръка и знай добре, че никой не е убит, никой не може да бъде убит в действителност”. Друго божество - Индра, заявява в “Каушитаки упанишад” : “Човекът, който ме познава такъв, какъвто съм, не губи нищо…каквото и зло да направи”. Известният етнолог Мирча Елиаде обобщава, че “в будисткия тантризъм на превъзвишения Буда е позволено да лъже, да краде, да изисква и извършва прелюбодейство и всякакви криминални престъпления, защото в тантра всички противоположности са илюзорни, затова крайното зло съвпада с крайното добро”.

Как се съгласуват древните и съвременни модели на Матрицата? Основният проблем е докъде се разпростира илюзорността на познатия ни свят. Изследователи като американският астрофизик Тимъти Ферис са склонни да предполагат, че съществуват пръснати из Галактиката апарати за прожектиране на холографски изображения и генериране на виртуална реалност - т.нар. “Ферис-сонди”. Техните конструктори ги използват за намеса и манипулиране с образи и внушения на иначе реалните, но тънещи в неведение човешки същества. Факстън сравнява битието на човека с мистично странстване в мрачна и необятна пустош, изпълнена с реалистични илюзии. Парапсихолози и ясновидци отреждат по-незавидна участ на човечеството. Джеймс Донахю твърди, че след дълбока медитация е виждал като “пластични” обкръжаващите го пътища, сгради и лица на хора, сякаш всички те са част от компютърно киберпространство с дирижирани отвън правила. Според привържениците на тази хипотеза по свое желание създателите на този изключително сложен софтуер могат с едно натискане на бутона да предизвикат опустошителни земетресения, урагани и наводнения, да заселят планетата със страховити чудовища и да контролират като марионетки виртуалните хора, замесвайки ги в кръвопролитни войни или в изграждането на високоразвити цивилизации.

Създателите на киберпространството са заинтересовани да запазят в пълна тайна своето творение, тъй като разкриването му би предизвикало демотивация, отчаяние и дълбок стрес сред участниците в манипулируемото виртуално битие. В този контекст едва ли са озадачаващи инцидентите, сполетели снимачния екип при заснемането на продълженията на “Матрицата”. Още в първия снимачен ден прочутият актьор Киану Рийвс си счупва крака. Месец преди предвидения срок съпругата му Дженифър Сим ражда мъртво дете, а скоро след това самата тя загива в автомобилна катастрофа. По време на снимките сексапилната Ен Мос, която изпълнява главната женска роля на Кейт, получава травма на коленните капачки. През следващите няколко месеца е застрелян изпълнителният продуцент на филма, асистент-режисьорът изгаря жив в асансьор, а експертът по компютърните ефекти умира от масиран инфаркт на снимачната площадка. В края на август 2001 г. се разбива самолетът, с който прочутата певица Алия пътувала към Ню Йорк, за да запише саундтрака към филма.

Въпреки тези зловещи аргументи в подкрепа на нечовешкия сценарий, определящ ролята ни на манипулирани от безчувствени технократи марионетки, човечеството притежава градивната способност да се съмнява във всичко, което го заобикаля и да избягва фаворизирането на факти, които допускат превратно тълкуване или отнемат свободата на волята и усилията за намиране на истината. Смелостта ни да възприемем радикалната теория за киберпространствената реалност ни извисява и отдалечава от граничещото със страха от неизвестността сляпо преклонение пред мистичния ореол на света, в който абсолютното знание е затворено в плода на дърво, ревниво пазено от Твореца сред изгубения рай.
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

УБИЙСТВОТО НА ХРИСТО БОТЕВ

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 09:26ч.

УБИЙСТВОТО НА ХРИСТО БОТЕВ


Христо Ботев, войвода на 172 млади мъже, заложили главите си пред олтара на поробената си ***, води с тях в Балкана три люти боя срещу турския аскер и башибозук и изведнъж... изчезва. Няма го! Дезертирал? Заблудил се в гората? Ранен и изоставен?
И в турско, и след турско смъртта на великия революционер и гениален поет е била загадка. Много са и предположенията. Убит на Вола! Не, убит на Околчица! Не, убит на Милин камък! Не, другаде; защото ако беше убит по тези височини, поне трупът му щеше да бъде намерен.
Ботев е това - най-горещият бунтар против турската империя! Знаен добре от нейните управници и от нейните шпиони. От многото заловени в плен четници би могъл да бъде разпознат.
Българското правителство назначава комисия... една, две, три; или нищо положително не се открива за неговото убийство, или убиецът или следите водят към българин. Спонтанна реакция на всеки от нас: "Ужасно! Изключено! Това не е възможно! Ами ако все пак това е истина?!..."

Трите хипотези за смъртта на Ботев

Първата хипотеза е тази на назначената от Министерството на просветата комисия, в която като член е участвал литературоведът Леонид Спасов, чието заключение е било, че Ботев е убит от неизвестен българин или българи, за да бъде ограбен. "Спомени по българските въстания" на Никола Обретенов вероятно не са били напечатани още. Затова възоснова на тях комисията не е могла да направи другия извод, а именно, че Ботев е "ограбен" от Обретенов и приятели така, както той самият го описва.
Втората хипотеза е тази на Българската академия на науките, възприета като официална и от българската историческа наука, че войводата Христо Ботев е убит от вражески турски куршум.
Третата хипотеза е тази на въстаника Никола Обретенов, според която Ботев е бил лишен от живот от "неприятелски" куршум, изстрелян от неизвестен стрелец.
На първата хипотеза няма да се спираме, а само я отбелязваме като съществуваща, защото не разполагаме с никакви доказателства за нея - писмени или гласни. Комисията може и сигурно е събрала такива, но ние не можахме да се доберем до тях. Затова тази хипотеза я изоставяме или отхвърляме.

Втората хипотеза е изградена възоснова на разказа на Захари Стоянов и неговата биография за Христо Ботев, а в тази биография, в пункта за смъртта на войводата, авторът е вмъкнал показанията на Никола Обретенов. Разликата между втората и третата хипотеза е само в това, че докато във втората хипотеза се говори определено за "вражески турски" куршум, то в третата се говори за "неприятелски" куршум. Под "неприятелски" Н. Обретенов е имал предвид неприятеля в този момент от турски аскер и башибозук; но ако не е бил много сигурен, може под неприятел да е имал предвид и някой четник или друг българин, който по една или друга причина е бил враг на Ботев, макар че няма абсолютно никакви данни Ботев да е имал такъв неприятел; и понеже разликата е минимална и без значение за третирания въпрос, изоставяме да разглеждаме и втората хипотеза. Още повече че от статията на Стоянова ни е известно по какъв неубедителен начин тя е стигнала до извода, че куршумът е "турски" - от "предположението" на Захари Стоянов, допълнено и от нея.

И така стигаме до третата хипотеза - тази на Н. Обретенов. Поначало трябва да приемем, че тя е най-достоверната, защото той е присъстващ и очевидец на Ботевата смърт.
Но все пак така ли е? Няма ли и четвърта хипотеза?
Ето върху това искаме да дискутираме.
С една предварителна уговорка: ще третираме Никола Обретенов само като един обикновен свидетел. И към неговите показания трябва да бъдем при преценката им прецизни, строги, критични, абсолютно обективни, па ако щете и подозрителни. Защото уликите са много, доказателствата са крайно ограничени, а показанията му се отнасят до смъртта на един човек; и защото той е свидетел и като всеки човек може да има лично отношение и лична окраска. Още повече, когато може да бъде уличен като евентуален убиец или най-малкото - като участник в групата, която е убила Ботев.
И още нещо. Още в началото не трябва да му признаваме нито смекчаващи, нито утежняващи евентуалната му вина обстоятелства. Ние трябва само да знаем, че той е един от четниците на войводата. Трябва да забравим, че той е син на най-голямата и храбра наша революционерка баба Тонка, че брат му Ангел е убит като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата, че брат му Петър е бил пленен от турците и заточен завинаги в азиатската крепост Сен Жан д’Акр заради революционна дейност; самият той е един от членовете на Гюргевския революционен комитет и апостол на Софийски окръг.
При разглеждания процес за инцидента той трябва да остане само един обикновен свидетел.

Свидетелят Обретенов дава показания

В "Спомени по българските въстания" ето как Никола Обретенов описва смъртта на Ботев:
"Най-сетне, когато стана здрач, гърмежите почнаха да се слушат по-нарядко. По едно време изсвири тръбата на войската и гърмежите престанаха съвършено. Някои от нашите момчета, които бяха служили в Казашкия алай при Чайковски, разбираха сигналите и казаха, че това означава спиране на боя. По заповед на Ботев, изсвири и нашата тръба - също за спиране. Момчетата, които заемаха върха на Камарата, слезоха и съобщиха, че неприятелят се е оттеглил надолу към местото, откъдето се бяха изкачили. Слезохме и ние с Ботйова, като подкрепяхме ранения Перо, раната на когото се беше влошила и почнала да го боли. Ботйов разреши на четниците да отидат на извора, който бил наблизо, да пият вода.
Когато цялата чета слезе от Камарата и се отправи към извора, Ботйов, Апостолов и аз бяхме изостанали по-назад по причина на Перо, който не можеше да върви. По покана на Ботйова приседнахме край една малка скаличка. С нас бяха Сава Пенев от Търново и Димитър Тодоров (Димитрото) от Габрово, жив и досега.
Ботйов беше много загрижен. Понеже от щаба му бяхме останали само Апостолов, Перо и аз, той се обърна към нас и запита: "Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли или да се отправим за Сърбия?"
Докато ние отговорим, Перо каза: "Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си ще го загубиш!"
Ботйов нищо не каза, но се изправи в цял ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата. Тогава моментално изгърмя пушка и Ботйов политна да падне на гърба си. Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложихме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелски куршум, без да каже нито дума - само изхърка...
Останахме поразени като от гръм. След няколко минути се окопитихме. По съвета на Перо, прибрахме всичко от Ботйова, което можеше да покаже, че е войвода, за да не се гаврят с него неприятелите. Аз взех картата от пазвата му под мундира, която беше окървавена и продупчена от куршума; взех и часовника, бинокъла, компаса и портмонето с пет наполеона; а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира.
Всички плачехме, но аз и Апостолов бяхме неутешими. Наведохме се и го целунахме по челото. Оставихме скъпите му останки на произвола на съдбата, за да се изпълнят собствените му думи: "В редовете на борбата да си найда и аз гроба!"
Простихме се така с войводата, тръгнахме с момчетата към извора. Съгласихме се да не казваме никому за смъртта на войводата, макар че мнозина от четниците питаха: "Къде е войводата?"
- Отиде напред и ние вървим след него - отговаряхме ние.
Всеки, който пиеше вода от извора, заминаваше нагоре в гората над извора, която беше от дебели дървета и гъста. Тук превързахме раната на Перо в коляното, получена на Милин камък и почнала много да го боли.
Понеже нощта бе настъпила и ние бяхме много изморени, заспали сме. Рано на разсъмване сутринта чухме конски тропот и глъчка и се събудихме. Като дойдохме вечерта последни, бяхме останали на първа линия срещу потерята, която идваше по същия път, по който бяхме дошли ние вечерта. Този, който вървеше най-напред, ни съзря, когато вземахме позиция зад дърветата, изгърмя и Перо падна по очите си, ударен в сърцето. Георги Апостолов насочи към оня, който гръмна, и го свали от коня. Черкезите, като видяха, че главатарят им се катурна от коня мъртъв, хукнаха да бягат назад и ние, възползвани от тяхната паника, поехме гората нагоре".
Загадката за смъртта на Ботев съществува от самата му смърт. Много усилия са правени, за да бъде тя разбулена. Натрупани са много съмнения, подозрения, колебания и накрая... буржоазните историци заключиха, че Ботев е убит от турски куршум. Мотивировката не е от фактическо, нито от правно естество, а от етично, социално и патриотично естество, за да се опази доброто име на българина. Вероятно по същото съображение след 9 септември БАН утвърди тази истина.

Доводите "за" и "против" тази истина

Като доказателствен материал ще имаме само "Спомените" на Никола Обретенов и кратките показания на приятеля му, "все още жив", Димитрото, макар че не допринася нещо съществено.
Нека първом издирим и изчистим фактите, а след това да правим изводите.
Първият факт е, че Ботев е бил убит, а не е безследно изчезнал. Вторият факт е, че Ботев е убит от куршум; и третият факт е, че куршумът е неприятелски.
Впрочем третият факт не е факт, а преценка или един извод на свидетеля; защото, като е бил убит от куршум, не ни казва защо приема, че този куршум е "неприятелски". Под неприятелски трябва да се разбира "турски" куршум: защото когато описва сраженията, той определя турците като неприятели. А щом е въпрос до преценка, то нека ни бъде позволено и ние да направим своята преценка.
Води се сражение между четниците и много турци - башибозук от черкези и редовна войска. Надвечер то бива прекратено. Турският тръбач свири отбой, българският - и той същото. Турците, а след тях и четниците, се отдалечават от бойната линия. Турците отиват в селата да нощуват. Те не водят никога нощен бой. А и защо да рискуват, когато вече знаят силата на противника и че този противник няма да им избяга от ръцете. Четниците се спущат към гората и дола, за да се посъберат след сражението и да си починат.
Местността, в която се отправят българите, е чиста от турци, спокойна и безопасна. Четниците са в "свободен строй" и се спущат в дола да пият вода. Ботев изостава с хората от щаба си назад. Сядат край една скала и разискват.
Макар че не е обичайно водачът на един военен отряд да се движи в ариергарда на колоната, може да се приеме, че изоставането е причинено от по-бавното придвижване на ранения в крака Петър Симеонов, наричан Перо Македонеца и Перо Херцеговинът (той е участвал във въстанието на Херцеговина).
Но - за "сядането". За да се спрат и да седнат, предложение е могъл да направи най-вероятно раненият, който имал нужда да си почине. Но не той, а предложението се прави от Ботев. Войводата запитал:
- Какво мислите да правим?
Налага се и неизбежно трябва да се приеме, че изоставането от четата и "сядането" е осъществено, за да се проведе заседание на членовете на щаба. Съвещанието е могло да се проведе и без Войновски, който е един младеж от Юнкерското училище в Одеса и в момента е бил встрани с група четници. Трябвало е щабът да вземе важно решение: "По-нататък... из кой път?..." Спасяване на живите четници, като преминат в близката Сърбия, или да продължат на изток по Балкана към Ловеч, Търново, Сливен?
От предадения разговор в "Спомени" се вижда, че щабът не е бил единодушен по разисквания въпрос. Като войвода, Ботев е знаел каква е неговата роля и отговорност пред историята и пред онези, които той води... Затова той е категоричен за преминаване в Сърбия:
- Патроните ни се свършиха, помощ отникъде нямаме, хляб също няма.
Ако в Румъния Ботев е бил подведен от погрешната информация, че народът е готов или вече е въстанал, че трябва да му се помогне с чета и оръжие, то в момента той е имал вече пълна и ясна представа за бойната обстановка. Местното население не оказва никаква помощ, апостолът Стоян Заимов не отговаря на двата призива и, преоблечен в женски дрехи, се крие във врачанските лозя, турски аскер и башибозук е залял околните села и градове, а през нощта все още се виждала червената заря на догарящите пожарища на изток.

Едно бурно съвещание на щаба

В отдиха след последното сражение щабът е трябвало да реши по-нататъшния маршрут на четата. Съвещанието не е било спокойно; дори трябва да приемем, че то е било бурно, защото са се били очертали две непримирими становища. Когато се прави революция, обикновено становищата са непримирими! Едното - няма смисъл да се продължава борбата и затова четата трябва да премине в съседна Сърбия. Второто - да се продължи борбата, за да се помогне на въстаналия народ; а и нали се е тръгнало да се мре за свободата?
Че Ботев е поддържал първото становище - при наличната безнадеждна обстановка да поемат пътя на запад, за да се спаси каквото все още може да се спаси, личи от думите на Перо:
- Ботйов, ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш!
Подвигът му - подвиг е на всеки четник.
Обаянието - обаяние е на всеки четник.
Ботев не е бил никога славолюбив и в случая той не е поставил във везните на съдбата обаянието на своя подвиг, а живота на младите хора, които е повел и за които ще отговоря пред историята.
До споразумение не се е стигнало, защото Ботев става прав, за да отиде при четниците. Иначе ставането би станало вкупом и едновременно. Той отива при тях, за да им съобщи решението си. Останалите трима от щаба - Обретенов, Апостолов и Перо - са на противно становище. Трябва да продължат да го поддържат и пред четниците. Обаче каква е вероятността, че те ще приемат становището им за продължаване на борбата или и без това твърде много разколебани и обезкуражени, четниците ще тръгнат след Ботев? Това не трябва да стане; а за да не стане, ще трябва на Ботев да се попречи да отиде при тях!...
Едва Ботев станал, гръмва се и той полита на земята.
За "ставането" на Ботев Обретенов има свое обяснение - "да види накъде отидоха момчетата и няма ли някаква опасност за четата". Това му обяснение е съвсем наивно, неприемливо и трябва да се отхвърли:
1. Всички те знаят къде са момчетата - в дола за вода.
2. Обстановката е спокойна - няма турци и затова са седнали на разговор.
3. Няма никакъв нов факт, който да говори за някаква опасност за четата.
4. За движението на четата и нейната безопасност се грижи военният ръководител Войновски и неговите помощници.
Тогава? Остава да се изясни кой е стрелял и защо.

Куршумът не е турски

В спомените на Обретенов четем, че куршумът, с който е бил убит Ботев, бил "неприятелски". Това ще е така, защото не може да се очаква куршумът да е отправен от приятел. Прави впечатление, че сам Обретенов е избегнал да окачестви куршума като "турски". Съзнателно или не, той никога и никъде и в другите си писания не споменава тази дума.
Тогава кой е неприятелят на Ботев? Или понеже той е неизвестен, да поставим въпроса другояче: Кой е възможният неприятел?
Първият потенциален неприятел може да бъде един черкезин или турски войник. В случая трябва да го изключим като възможен действащ стрелец. Сражението е било преустановено. Турците и българите са се оттеглили на доста далечно разстояние от фронтовата линия. Няма никакво движение на турци в района, към който са се движили четниците.
Ако е бил турчин, той сигурно не е бил сам, щом е трябвало да отиде в българския лагер; и вероятно - с разузнавателна задача, а не за да стреля срещу първия срещнат българин. НАЛИ ГЪРМЕЖЪТ ЩЕ ГИ ИЗДАДЕ? Па и няма какво за разузнаване - нали знаят, че българите са се пръснали някъде нататък. Утре ще тръгнат пак да ги преследват като вълци. А и в настъпващата тъмнина дори и най-храбрият турчин не би дръзнал да търси българин да убива, и то между българите да търси войводата им, както поддържа Радка Стоянова.
Ако направим временно концесията да приемем, че стрелецът е бил турчин и че е бил сам, ще се постави настойчиво въпросът защо е изстрелял само един патрон. Българите са четирима, в една група и от своята пусия той е могъл да стреля по тях повече от един път; и останалите трима са били удобни мишени, още повече при изненадата от страна на нападателя.
Не може да не направи впечатление, че веднага след гърмежа, а и по-късно след него никой от нападнатите не предприема действие за укриване. По инстинкт те биха очаквали втори, трети изстрел и затова биха залегнали или биха избягали при четниците. Те не предприемат оглеждане на местността - ако не толкова за откриване на стрелеца, то поне за да предотвратят опасността от нови покушения. Те не правят нито едното, нито другото. Защо ли? Защото за тях всичко би било излишно. Те знаят кой е стрелял. Те знаят също така, че не ги застрашава никаква опасност...

Един сериозно уличаващ факт

Много автори се опитват да определят мястото, откъдето е стреляно, посоката на куршума, силата на звука от гърмежа. По тези въпроси е излишно да се коментира, защото няма никакви опорни точки. Сам Н. Обретенов отнема възможността да се разисква. На въпроса на д-р Панчев - член на една от комисиите (в. "Независимост", бр. 2406-2414 от 1-11 юни 1919 г.): "Гърмежът отблизо или отдалеч се чу?", той отговаря: "Не мога да кажа с положителност от какво разстояние се е стреляло."
Но за определяне на "разстоянието" има един друг факт, на който искаме да се спрем. В учебника по Съдебна медицина на проф. Иван Попвасилев и проф. Стойчо Радонов на стр. 102-104 четем: "Когато предметът, в който се стреля, е на близко разстояние, изброените фактори - пламъкът, газовете, саждите, барутните и неметалните частици - достигат до целта и допълват действието на куршума. Те оказват увреждащо действие върху тъканите по механичен начин."
"С намаляване скоростта на куршума (от далечно разстояние - б.а.) повредите все повече загубват свойствата си на огнестрелни и в тях все повече изпъква формата на куршума."
"Поради ударното странично действие на проектила (куршума) притиснатите тъкани и след преминаването му продължават своето движение встрани (от действието на ударните вълни), вследствие на което се образува голяма кухина, превишаваща няколко пъти обема на проектила. Колкото по-голяма е скоростта и размерът на проектила, толкова по-голяма ще бъде предадената на тъканите кинетична енергия, а оттук и по-силно ще бъдат изразени временната кухина и ударната вълна на обкръжаващите тъкани."
Тъй като не е направено оглеждане на дрехите и на самата рана, не е направена и аутопсия на трупа, не може да се говори с положителност за посоката на куршума, за да се твърди, че той е стигнал гръбначния стълб, какъв е размерът на раната или че е стреляно от упор. Остава открит въпросът - дали от близко или от далечно разстояние е стреляно?
Никола Обретенов ни казва, че "кръвта шуртеше толкова много, че напълваше пазвата и окървавяваше картата". При това изобилие на кръв хирургът, доц. Шопов, от Пловдивския медицински институт дава мнение, че изстрелът не е даден от "далечно разстояние", защото кръвоизливът би бил много малък, тъй като отворът на входната рана би бил малък и почти ще се затвори от меката тъкан; а още повече като се има предвид, че кръвта от разкъсаното сърце или от по-големия кръвоносен съд се излива в гръдната кухина. При това изобилие на кръв не може да не се приеме, че изстрелът е даден от "близко разстояние". Това "близко разстояние" също е един сериозно уличаващ факт.

Страх от разследване

След спора при съвещанието изгърмява пушка.
В историята на революционните движения в света не за първи път се случва последният аргумент да бъде куршумът.
Кавгата ще да е била твърде голяма, духовете на спорещите са били възбудени, за да се стигне до стрелба.
Изстрелът е внезапен, спонтанен - внезапен умисъл за убийство в психическото състояние на афект от страна на автора.
След първоначалното изживяване на ужаса от станалото идва окопитването. Пристъпва се към вземане на решение: станалото - станало, но какво трябва да се прави по-нататък? Ако ставаше въпрос за разумно решение, съвсем естествено и логично би било да погребат трупа и да съобщят на четниците за смъртта на войводата. Нормално те не могат да мислят - притиснати са от страх. Четниците ще питат и разпитват къде, кога, как и кой е убил техния избран водач. Какво биха могли те, които са били с него, да отговорят на въпросите? Ако беше един, нямаше да има разногласие в избраната позиция за обяснения. Но ако се объркат и почнат да си противоречат?
И понеже в бързината те не могат да измислят убедително и оправдателно обяснение, взели решение да не съобщават за смъртта на Ботева. Убиецът или убийците се страхуват от разследване... Не е убит кой да е, а известният на цял народ поет и революционер!
Решават да изоставят трупа, като преди това го "ограбват". Обретенов взема портмонето, часовника, бинокъла, компаса, картата и пет наполеона; а Апостолов - калпака с лъва, шашката, револвера и мундира. За по-малките не остава нищо - така става по цялата земя! За "ограбването" измислят и обяснение. Целта не е била толкова за вещите, колкото трупът да се направи "неузнаваем". Други пък биха могли да кажат... защото ако се узнае чий е бил трупът, пак могат да възникнат въпросите, от които предумишлено се бяга.
Никола Обретенов не скрива, че са искали да направят трупа "неузнаваем"; но обяснява, че това са направили, "за да не се гаврят с него неприятелите". Обаче обяснението му е съвсем неприемливо. Той живее в турско време и не може да не знае, че турците уважавали падналите си противници. Майка му - баба Тонка, получава трупа на обесения войвода Стефан Караджа, за да го погребе по християнски. Така също са предадени труповете на Димитър Общи и Васил Левски. По-късно турски отдават почит на убитите в Македония четници от четата на войводата Узунов.
Ако трябва да се говори за гавра, то тя е действително извършена, и то от тях, които са оставили трупа на войводата гол и без да го погребат; а те са имали достатъчно време за това - цяла една нощ!
Разбираме ги. Не им е било до погребение, па бил и трупът на Ботев. Цяла нощ те са бодърствали за своя грях и своя страх от разследване...
Ако те действително са мислили да почетат войводата след неговата смърт и да опазят трупа му от оскърбление, можеха, ако сами не могат да направят това, да съобщят на четниците за смъртта на техния водач, а те от своя страна биха направили едно колкото скръбно, толкова и горестно погребение на този велик син на нашия народ.
А за това, както казахме, е имало много или поне достатъчно време за едно погребение. Смъртта е настъпила привечер. Турците са далеч, а четниците са в дола, на 100-200 крачки. Вечерта и цялата нощ е спокойна. Четниците и хората на Обретенов, които отиват при тях в гората, са спали до сутринта, когато наново се появяват турци.
Имало е достатъчно време за почетно погребение на един човек...

С лъжа скриха смъртта му

"Простили се с войводата, тръгнахме с момчетата за извора. СЪГЛАСИХМЕ СЕ да не казваме никому за смъртта на войводата, макар че мнозина от четниците питаха:
- Къде е войводата?
- Отиде напред и ние вървим след него - отговаряхме ние."
Бихме се съгласили, че има и добри лъжи. Но защо е било необходимо, каква нужда е налагала да се лъжат четниците, че Ботев е жив и че е напред? Сигурно причината е била от много важен характер. И за кого? За четата на българите или за групата на Обретенов?
Обикновено лъжата прикрива нещо нечисто, нечестно. И по-забележителното в случая е, че тази лъжа е КОЛЕКТИВНА. Взема се решение след продължително обсъждане и умуване. Щом има решение, имало е и мотиви "за" и "против". Пълно единодушие! Може само неутралният Перо Херцеговинът да е бил "против", но накрая и той се присъединил към болшинството. Самият той обаче не е разбрал в момента, че е пропуснал влака. Дал е основание за смъртно обвинение - страхливците са сметнали, че е несигурен съучастник.
Никола Обретенов не ни казва защо са взели решението да не съобщават, че Ботев е убит. Нека сами видим какви биха могли да бъдат възможните съображения за тази лъжа.
ОБРЕТЕНОВ: Ако бяхме съобщили за смъртта на войводата, това можеше да отчае и обезкуражи четниците. Те биха преустановили по-нататъшната борба, а ние сме тръгнали да освободим роба или да умрем.
ВЪЗРАЗЯВАМЕ: Ако първия ден лъжата не остане в сила, то на следващия ден или на следващите дни войводата нямаше да го има и нямаше ли да бъде по-отчайваща неизвестността или мисълта, че войводата ги е напуснал, дезертирал?
ОБРЕТЕНОВ: Ние се бяхме разпръснали на групи и четниците можеха да мислят, че е в някоя група.
ВЪЗРАЗЯВАМЕ: На 20 май, когато войводата е убит, четата е още цяла. Липсвали са само около 30 души, които са се заблудили из лозята или са я напуснали...
Не отчаяние, а озлобление и жажда за мъст би бушувала в душите на четниците и те с повече страст биха участвали в сраженията, за да възмездят за смъртта на любимия им водач.
Най-вече от военно гледище е абсолютно необходимо да се съобщи за смъртта, за да може борците да си изберат нов водач, който да ги води, да ги обединява, комуто да се подчиняват. Една бойна група, малка или голяма, не може да остане като стадо без овчар...

Поведение на обвиняем

Никола Обретенов сам признава, че са решили да лъжат, а и действително са лъгали за смъртта на войводата. Това ни дава основание да имаме и правото да го обвиним, че лъже без свян и в други моменти преди и след трагичния край.
По онова време Христо Ботев е бил най-известната и най-голямата фигура в българското революционно движение. И тъкмо затова, без никакво възражение от никого, той застава начело на сформираната чета след отказа на Панайот Хитов и Филип Тотю да я оглавят. Той е капитанът на парахода, той е главнокомандващият на войската, той е войводата на четата. Всевластен!... Да взема решения, да заповядва, да изисква подчинение, да наказва, ако е необходимо за дисциплината. Целта е една за всички.
Той има и щаб, с който трябва да се съвещава. Щабът е съвещателен орган; последното и окончателно решение се взема от войводата.
След двудневните сражения военната обстановка е реално изявена и е съвсем ясна: никаква помощ от местното население или отдругаде някъде, патроните са изхарчени срещу налитащия превъзхождащ неприятел, без хляб в торбите. Четниците са обречени на сигурна смърт или плен. По-нататъшната борба не само е БЕЗНАДЕЖДНА, но и БЕЗСМИСЛЕНА. Четата е обречена на гибел. И той решава да се спаси все още това, което може да се спаси - животът на младите борци. Решава да се оттегли; направление - близката съседна Сърбия. Съвещание с щаба?! За какво? Той не би могъл с нищо да промени тази пагубна за четата военна обстановка. При всяко сражение има победа или поражение. Преди неизбежното поражение Ботев предприема оттеглянето. Всеки предвидлив и мъдър военачалник не би се поколебал да направи този военен маньовър.
След сражението през втория ден Ботев не само решава, но и предприема оттеглянето. Дава заповед да се "откове знамето и знаменосецът го запасва на кръста си" (стр. 248, "Спомени"). При "оттегляне" на една войскова част знаме не се развява, а се сваля и се съхранява до ново изсвирване на тръбата.
Никола Обретенов е видял отковаването на знамето и е разбрал смисъла на това сваляне на знамето от борбата. И от някой друг жест или изтървана дума той узнава за решението на Ботев, но не е напълно сигурен. И за да провери, той поканва изостаналия Ботев да приседнат до една скала, след като четниците са се свлекли надолу към дола, за да си почине раненият Перо. Войводата се съгласява по искането на нетърпеливия Обретенов и се започва разговор за оттеглянето на четата към Сърбия. Ботев, изморен от похода и сраженията, изнурен от разочарование и грижи, бавно е обяснил:
- Какво друго ни остава, "когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма".
Обретенов не е съгласен, той възразява, аргументира се и предлага да се продължи борбата, като четата се придвижи на изток към въстаналите места и се присъедини към другите чети в Балкана към Сливен. Войводата отхвърля предложението му и става да отиде при бойците си. Тогава Обретенов изстрелва още един аргумент:
- Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш!
Най-малко този аргумент е направил впечатление на Ботев, защото той е тръгнал да служи на своя народ, а не да набира точки за лична слава.
И когато става да тръгне, към него се отправя последният аргумент - куршум в гърдите - последният аргумент на революционерите. Спорът е спечелен - противникът е премахнат завинаги.
Ботев пада като сноп на земята. От никого не е подкрепен при падането си. Групата е изненадана и стресната от станалото; а са нямали и време - докато станат и докато разберат какво точно е станало... Само стрелящият може би е бил прав, но той не е стрелял, за да прояви хуманност към един падащ човек!
След първоначалното объркване идва окопитването. Първом решават да приберат у себе си по-ценните вещи от трупа; второ - да изоставят тялото на произвола на съдбата, и трето - да не съобщават на четниците за смъртта на войводата.
И така направили. След това изчакали малко време, докато четниците в гората заспят, и тихомълком, като котки, се приближили до тях, но без да се смесват с тях, защото, ако бъдат усетени, страхували се да не бъдат разпитвани за войводата. След цялата нощ на сутринта те вече не могли спокойно и уверено да отговарят, че "войводата е напред и те тръгват след него".
Тръгват, но групата се бави и изостава от четниците, защото Перо е ранен, и то в коляното; мъчно се движи, а той е и единственият потенциален издайник за смъртта на Ботев. Два сериозни проблема - как да бъдат решени? На "помощ" идват турците. Един от тях се премерва точно в Перо, стреля един път и "Перо пада по очите си, ударен в сърцето".
Забележително - пак един куршум, пак убит и пак ударен точно в сърцето! Днес тази повтаряща се случайност ни напомня за криминалния роман на Джеймс Хадли Чейс "Свидетели няма да има"...
При така предполаганото от нас развитие на събитията нека наредим кои са "и другите лъжи" на Никола Обретенов.
Първата: Не Ботев ги поканва да приседнат до скалата, а Обретенов иска това, защото е крайно нетърпелив да научи за подозираното му решение. Непосредствено след стихналия бой, на Ботев съвсем не му е до "съвещание на щаба" за вземане на решение за по-нататъшната съдба на четата. Той ще направи действително подобно съвещание, за което има време занапред и когато ще може да свика и останалите от състава на щаба. В тази съвсем кратка почивка и само с един член от щаба той не би могъл да решава този въпрос сериозно.
Втората: Не Перо, а Обретенов е укорил Ботев за взетото от него решение с думите: "Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото ти обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш". Перо би бил най-отявленият поддръжник на Ботевото предложение да преминат в Сърбия. Той е в крайна нужда от това - единственият начин да оживее. Ранен в крака, със силни болки вече в коляното, той няма да може да се движи с четата в похода й към Сливенския балкан; а се нуждае и от сериозна медицинска помощ, каквато в Балкана няма кой да му даде. Само в Сърбия той ще може да лекува крака си и ще може да избегне турския куршум или турски плен.
Третата: След смъртта на Ботев негов законен наследник и водач на групата става Никола Обретенов, а Перо Херцеговинът е онемял от престъпното дело на другарите си и изгубената едничка надежда за спасяване на своя живот. Затова не Перо "съветва", а Обретенов "нарежда" "да приберат всичко от Ботйова".
Четвъртата: Начинът, по който описва смъртта на Перо. За да прикрие истината, той сам се оплита в обясненията и дава указанията как да се открие истината. Обретенов сам признава, че вечерта не са се присъединили към четата, а стигнали до нея и заспали. Сутринта не са се събудили от глъчта на приготовляващите се да тръгват четници, а от "конски тропот". И те първи посрещнали удара на турците не затова, че са били "на първа линия срещу потерята", а защото в момента около групата не е имало четници.
И така, сценарият за убийството е готов и сам Обретенов го описва твърде картинно, като на филм. Георги Апостолов може само да потвърди не само затова, че е герой във филма с убиването от него на убиеца на Перо, но най-вече той от много години е верен и помощник на Обретенов (Гюргево, София и Враца). Другите двама - Димитър Тодоров и Сава Пенев, които са от обкръжението на Обретенов, също могат да свидетелстват успешно.
Никола Обретенов има типичното поведение на един обвиняем при убийство. Той отрича всичко; той активно не участва в онова, което става. Той е само присъстващ, слушател и изпълнител. Ботев поканва да приседнат, Перо отправя укора към Ботев. Перо съветва да приберат всичко от Ботев, Апостолов убива турчина; само всички решават да укрият смъртта на Ботев, а Димитрµто и Пенев стоят зад кулисите.
Съгласно закона обвиняемият има правото да се защитава с всички средства, дори и с... лъжи. Ние не обвиняваме Никола Обретенов, защото може той да не е стрелял. При разгорещената кавга между Обретенов и Ботев може Апостолов да е искал да помогне на приятеля си и той да е стрелял. По същата причина това може да е направил някой от другите двама, които са тръгнали с Обретенов да мрат за свободата.
Четирима са. Един от тях!... Само те могат да кажат кой е от четиримата.
Ако подозрението пада преди всичко върху Никола Обретенов, никой не му е виновен... Той сам се е оплел в многото си лъжи.

Новият и старият тип революционер

Докато Христо Ботев е български революционер от нов тип, Никола Обретенов е ретроград. Той все още вярва в рационалността на отреченото от практиката на освободителната борба на своя народ четническо движение като метод за извоюване на политическата свобода.
Той изгубва двамата си братя Ангел и Петър в сблъсъка на четите с турците. Той знае за разгромяването на четите на Филип Тотю и на Хаджи Димитър - Стефан Караджа.. Той знае също така как свършиха преди това четите от Червена вода, от Шумен, от Сливен, от Стара Загора - хиляди българи арестувани, бити, избити и заточени в Мала Азия.
Никола Обретенов като революционер, въпреки продължителната му дейност, е малък и непроменлив, защото му липсват повече знания и качеството прозорливост. Той няма поглед към бъдещето - неговото развитие, създаването на необходимия механизъм, за да се получат исканите резултати.
Той е голям с любовта си към своя народ, безкористен в борбата за неговото освобождение и искрено убеден, че трябва да се "действа" и да се "рискува", без преди това да е била направена точна сметка за действителните, а не само възможни и желани резултати.
Според него - и многото други като него - достатъчна е нашата готовност да рискуваме всичко - семейство, добитък, имот, дори и живота си, за да стане чудото - СВОБОДАТА. С тази мечта, която добива равенството на лъжа, живеят, борят се и се жертват. С тази лъжа лъжат и другите; и другите заживяват с тази мечта!...
Като апостоли в Софийския район, Никола Обретенов и Георги Апостолов се провалят - не успяват да възстановят старите комитети, да основат нови, и затова се прибират във Враца при Стоян Заимов, където прекарват цялата зима, без да вършат и тук някаква апостолска работа. И обяснимо защо. В Софийско и Врачанско още не е заглъхнало болезненото ехо от обесването на Левски и Димитър Общи, както и свързаните с това арести на много от комитетските хора.
Двамата преминават във Влашко едва през месец април 1876 г. и се захващат с набиране на мъже за четата, като на всеки български емигрант Никола Обретенов говори, че "народът е готов като един да въстане". Той лъже без свян, защото сам вярва в лъжата си, тъй като няма чувство за реалност; или съзнателно лъже, защото... лъжата е позволено средство в борбата за свобода, макар че не е чел Макиавели.
Поне към Ботев е трябвало да бъде искрен, честен и точен, когато му докладва за въстаническата готовност на българския народ. Затова той не може да не носи своята историческа отговорност!
Когато на българска земя никой не посреща четниците с добро, когато те преминават през селата покрай затворени врати и прозорци, когато никой не попълва редиците им, когато никой не им дава храна и подслон, с много болка и с пълно право Ботев обвинява Обретенов и Апостолов:
- Това ли ви е народът, който ни очаква с отворени обятия?
Недоволни и разочаровани са и четниците. И стрелите си те отправят към войводата. Щом е тръгнал да ги води, той е трябвало всичко да знае и всичко да предвиди. Те не знаят как той им е станал водач; а и да знаеха, не се знае доколко биха могли да го извинят...
Сам Обретенов е сред четниците. Той слуша техните разговори, той узнава за техните недоволства и обвинения към водача и народа. Въпреки това, по-късно пред войводата Ботев той иска и настоява борбата да продължи на изток към Сливен.
Никола Обретенов е един непоправим политически фанатик!

Прометеевската трагедия на Христо Ботев

Ботев не е същият Ботев отпреди осем години. Той вече има житейско и революционно минало, което му обезпечава една по-точна преценка на политическата ситуация.
Той е приятел на Левски и член, а след това и председател, на Централния революционен комитет в Букурещ. Приел е изцяло новата идеология и тактика за НАЦИОНАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ чрез пълна подготовка, организация и въоръжена борба на целия български народ, на самия народ, без да се разчита на помощта на чужди държави, които биха дали помощ в защита на собствените им интереси. Левски и Ботев са отрекли отдавна дейността на отделните чети.
Апостолите от самоназначилия се Гюргевски революционен комитет обявяват въстанието през пролетта на 1876 г. Българите в Румъния решават да помогнат с чети на въстаналите в България. Търсят се войводи с революционен опит и утвърден престиж, които да оглавяват четите. Поканен, П. Хитов отказва, защото знаел, че Старият Филип Тотю също се отказва. През тази година на Балканите няма да има военни събития от международен мащаб.
С четите? Дейността им е капка в океан.
- Борбата срещу разкапаната Турска империя е възможна и успешна, стига народът да въстане! - проповядват апостолите.
За момента това, разбира се, не е вярно. През изминалите десет-двадесет години в Турция се правят административни, военни и социално-финансови реформи, политическото и икономическото й положение се консолидира както вътрешно, така и външно. Сам, невъоръженият български народ не може да повали една империя с модерно въоръжена войска.
Въпреки това новините от България са, че народът се готви да воюва. Не анонимно, не безадресно, а лично на Ботев апостолите Обретенов и Апостолов докладват "какво са вършили през зимата, как народът се подготвя да въстане като един човек"...
Четата е сформирана. Тя има състав, дрехи и оръжие. Няма си само войвода. Притиснат от събитията, на които вече никой не може да даде заден ход, Ботев заявява, че ще стане войводата.
Христо Ботев е един голям поет, един голям революционер и една голяма трагическа фигура... Той е с ясното съзнание за безсмислието на своя жест; но иска да бъде с народа си, макар и на кладата му!...
МОРАЛНО ВЪЗВИСЯВАНЕ И ПРОМЕТЕЕВСКА ТРАГЕДИЯ НА ЕДИН ВЕЛИК БЪЛГАРИН!

Политика и убийства

Никола Обретенов, Георги Апостолов, Димитър Тодоров и Иван Пенев решават да не съобщават за смъртта на Ботев. Ние трябва да решим да не се съмняваме в онова, което те са извършили.
За историята са необходими истини, за да бъде тя поучителна и полезна за поколенията. Тя не се интересува толкова от физическия убиец, колкото от самото убийство като обществено, социално и политическо явление на обществото.
Кой е убил Ботев? Според нас най-вероятната от всички вероятни хипотези е, че е бил човек от групата на четиримата. Тя не е образувана случайно. Тя е група на Обретенов, тя не е група на Ботев!
Никола Обретенов е със самочувствието на равен на Ботев. Той има продължителна революционна дейност, той е член на Гюргевския централен революционен комитет, той е апостолът на Софийски окръг, той е един от организаторите на четата. Георги Апостолов е неговият неотстъпен помощник. Петър Херцеговинът е професионален революционер; Сава Пенев и Димитър Тодоров са тръгнали след Обретенов...
За тях, а и другите четници, Ботев им е един съвременник - един революционер като тях - пръв между четниците, избран за войвода.
За нас? Главата не може да побере мисълта, че българин може да стреля срещу титана Ботев.
Убийството като средство за осъществяване превъзходството на собствената им идеология не е чуждо на нашите революционери. По решение на Ловчанския комитет Димитър Общи убива дякон Паисий само защото бил за мирната и легална борба на нашия народ - за българско осъзнаване по всички български земи и национално обединение чрез църквата, просвещение и икономическо превъзмогване. На Бенковски е възложено да убие Любен Каравелов, задето не е предал архивата на неуставно образуван нов революционен комитет.
Началото бе поставено.
По-късно това средство ще се използва все по-често за разправа с политическите противници.
Политическите убийства у нас - със или без присъди - прераснаха в масово обществено явление. Народът прие това равнодушно, като ежедневие.
За изтичащата национална кръв никой не правеше счетоводни записвания...

хипотезата е на Илия Стоилов
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

КАМЕННИТЕ СФЕРИ

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 10:16ч.

КАМЕННИТЕ СФЕРИ



Стотици каменни формирования с кълбовидна форма, пръснати в различни кътчета на планетата, продължават да крият своята тайна. През 30-те години на миналия век “Юнайтед Фрут Къмпани” започва да разработва устието на костариканската река Рио Дикис за изграждане на бананови плантации. Представители на компанията се натъкват на странни каменни кълба от втвърдена лава или гранит с размери, вариращи от тези на детска топка за игра до 2,5 м в диаметър и максимална тежест над 16 тона. Подробните изследвания доказват, че сферите са идеално полирани и съвършени като геометрична форма. Голяма част от тях са разположени по групи от три до петдесет, като образуват видими от птичи поглед прави линии, триъгълници, квадрати и кръгове на разстояния от десетки километри, а някои от правите линии са ориентирани точно по посоките север-юг.

Напълно неясни са перипетиите около преместването на изходния материал през естествената бариера от блата и гъста тропическа растителност от отстоящите на десетки километри каменоломни без съвременна подемна техника. Изследователите на костариканските артефакти са безсилни да определят датировката и да разкрият тайната на перфектната шлифовка. Пионерът на палеоастронавтиката Ерих фон Деникен счита, че кълбата са били поставени в прастарата джунгла още преди да се развие буйната растителност. Най-смелите опити за датиране възрастта на кълбата като плод на човешкия разум достигат до зашеметяващата възраст от половин милион години! На противоположния хронологичен полюс е становището, че са изваяни от прадедите на съвременните индиански племена към ХІV-ХV век след Христа. Теорията, според която кълбата първо са били грубо издялани от каменни блокове и след това полирани с по-малки камъни и използван като шкурка мокър пясък, не се подкрепя от никакви следи наоколо от употребявани инструменти или отделяни при изработката материали.

Защитавайки тезата за естествения произход на каменните кълба, д-р Робърт Смит счита, че те са резултат от кристализацията на разтопена вулканична пепел, отделена при геологична активност през Третичния период (отпреди 6 до 65 милиона години). Заключението обаче е несъвместимо с наличието на явни следи от технология за гладко полиране при значителна част от сферите.

Три от големите “топки за игра на боговете”, намерени в края на 70-те години в мексиканския щат Гуадалахара, били доставени в Университета на щата Ню Йорк, където били раздробени. Никакви следи от материална култура не били открити в сърцевината им. Специалистите се обединили около версията, че артефактите не са дело на човешки ръце, но е твърде вероятно да са продукт на непознати на човечеството висши технологии. Изследването на вътрешната структура на кълбата показало, че е изградена от сплави на рядко срещани на земята химични елементи, многократно “усукани” в спирали. Микроскопските наблюдения с променящо се увеличение открили, че сплавите образували сложни и непонятни “рисунки”.

Въпреки, че повечето изследователи на палеозагадките свързват странните кълба главно с района на Коста Рика, феноменът се проявява и в други части на земното кълбо. Каменни кълба са намерени и в Никарагуа, Гватемала, Бразилия, а също и в Непал, Кавказ, Египет и дори в Румъния. Прочутият изследовател на Мезоамерика д-р Матю Стърлинг съобщава за откриването на 6 гнезда от кълба на площ от 500 кв.км близо до Лос Аламос в щата Ню Мексико (САЩ) и на 22 полузарити кълба с диаметър 1,5 до 2,5 м в планинските райони на мексиканския щат Халиско. В необитаеми местности на Северна Австралия са открити огромни ерозирали каменни кълба, наричани “топчетата на дявола”. Каменни сфери са открити и в Нова Зеландия в залива Моераки, северно от Дънедин. Разстоянията между отделните огнища придобиват колосални измерения с откриването на огромни гладко полирани каменни кълба с диаметър между 1,5 и 3 м на остров Чамп (Франц-Йосифова земя) в Баренцово море.

Изследователят на феномена и водещ научен сътрудник на руския Институт по органична и обща химия Валентин Глазов се позовава на проучвания, според които около кълбовидните мегалити съществува “аномално поле”, което разстройва показанията на електроприборите, блокира часовниците и нарушава биоритмите на живите организми. Установено е, че намиращи се в периметъра на кълбата хора често страдат от учестяване на пулса, изменения в координацията на движенията, разстройство на съня и частична амнезия.

Какво е предназначението на каменните кълба? Според д-р Луис Гомес те изобразяват небесните тела от Слънчевата система. Възможно е каменните сфери да са материализиран израз на представите за съвършенството на планетите, изобразявани от ацтеките като кръгъл предмет или топка, с която боговете играят. Руският учен Александър Казанцев допълва, че би могло да става дума за проекция на звездно небе, “паметник за посещаването на Земята от друг разум”. Същевременно по форма каменните сфери напомнят и регистрираните в цялата човешка история светещи “небесни кълба”, обожествявани или следени с ужас от вярващите в намесата на дявола. Уфологично пристрастните тълкуватели на феномена приемат, че кълбата образуват ограничителни линии и са ориентири, по които космическите изследователи определят своя курс за приземяване на построен от тях космодрум. Други хипотези ги определят като “космическо око” - маяци, усилващи изпращаните или постъпващи от бездните на Вселената послания от “висшия разум”.

Легенди и предания от цял свят свидетелстват за периодични природни катастрофи, унищожили огромни библиотеки, съхранявали събирани от всички предходни епохи знания за Всемира. Дали заедно с тях не е изгубена и тайната на каменните кълба?




Една от най-големите загадки за археолозите са камнните сфери от Коста Рика. От 1930 година насам са документирани стотици каменни кълба с размери от няколко сантиметра до няколко метра в диаметър. Почти всички са направени от гранодиорит, твърда магмена скала. Тези сфери са монолитни и са направени от човек.

Броят на сферите, открити до днес е над триста. Днес те служат за украса на административни сгради, училища и болници. Някои от тях красят градините на богаташите в Коста Рика. Камъните може да са от леглото на река Тираба, докъдето са били завлачени от течението от планината Таламнка.

Кълбата вероятно са направени чрез издялването на заоблени камъни до постигането на сферична форма. Гранодиорита, от който са направени, се разпада на пластове при рязка смяна на температурата. Кълбата може би първо са държани на огън, а след това са охлаждани с вода. Когато придобивали форма, близка до желаната, те били дооформяни с длета и с други камъни със същия строеж.

Сферите вероятно са направени от прадедите на местните хора, които живеели там по време на испонското нашествие. Тези култури живеят в разпръснати селища, малко от които надвишавали 2000 души. Те се изхранвали с лов и риболов, а също отглеждали и земеделски култури.
Възрастта на топките не може да се определи чрез въглерод 14, но по намерените заедно с тях други археологически находки, се определя, че те са направени между 200 и 1000 години след н. е.

Предназначението на топките може да никога да не бъде открито, защото "произвеждането" им спира с нахлуването на испанците и те са забравени до откриването на първите сфери през 40-те години на миналия век. Много от топките са открити подредени в определена геометрична форма. Една група от четири топки е намерена ориентирана към Северния полюс. Това довежда до предположението, че хората, направили топките, са познавали компаса или са имали задълбочени астрономически познания. За съжаление само малка част от тези групи са запазени в оригиналното им положение, така че измерванията отпреди шест десетилетия не могат да бъдат проверени. Други топки са намирани на върховете на малки възвишения.

Повечето от топките са почти идеални сфери. Повърхността им най-често е добре загладена и полирана
Бъдещето на каменните сфери е било застрашено в миналото от търсачи на съкровища, които ги взривявали с динамит. Днес повечето топки са пренесени далеч от мястото, където са намерени. Това от една страна ги предпазва от динамита, но от друга това означава загубване на важна информация за разположението им.

Мистерията на каменните сфери се върти около неясното им предназначе-ние, както и около внезапната загуба на информация след инвазията на испанските конкистадори.
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

ПЛАЩЕНИЦАТА ОТ ТОРИНО

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 10:18ч.

ПЛАЩЕНИЦАТА ОТ ТОРИНО



Плащеницата от Торино е смятана за погребалната дреха на Христос. Тя е религиозна реликва още от Средновековието. За вярващите тя била божествено доказателство за това, че Христос е възкръстнал от гроба, а за невярвящите - просто поредната проява на човешкото лековерие както и една от най-великите измами в историята на изкуството. От 1578 година година насам плащеницата, увита в червена коприна, се пази в параклиса на Свещената плащеница в катедралата Свети Иван Кръстител ( Saint John the Baptist ) в Торино, Италия.
Все още никой не е могъл да докаже със сигурност, че плащеницата от Торино е погребалния саван на Иисус от Назарет, но изображението на наранено човешко тяло е достатъчно доказателство за вярващите. Плащеницата, наблюдавана с невъоръжено око, представлява негативно изображение на човек с вързани ръце.

Тя със сигурност е много стара. Нейната история е известна от 1357 година, когато изплува в малкото френско село Лирей. Сан Антонио се приемат резултатите от датирането с въглерод 14 през 1988 година, което показва, че саванът е направен между 1260 и 1390 г. сл. н. е.

На снимката горе в дясно са показани ръцете, китките и дланите. Изглежда има голяма рана на китката. Това е важно, защото ако пироните се забиват в костите на дланта, те не могат да издържат тялото на кръста и се получавао разкъсване на дланите. Ако пироните се забиват в китките, където костите са по-здрави, те могат да издържат тежестта на тялото върху кръста.

Вижда се голямо кърваво петно и елипсовидно нараняване на дясната страна ( при негативното изображение посоките се запазват ). При изучаването на размера и формата на раната става ясно, че е много вероятно да е причинена от римско копие.

Освен това чрез измерване на ъгъла на засъхналата кръв на китката може да се определи ъгъла, под който е висяло тялото. Изчислено е, че то е висяло под ъгъл 65 градуса ( спрямо хоризонталата ) през повечето време. На друго място обаче кръвта е засъхнала под 55 градуса. Дали човекът не се е опитвал да се повдигне с десет градуса? Но защо? Медицински изследвания показват, че ако човек виси под ъгъл 65 градуса, той започва да се задушава много бързо. Той би могъл да диша само ако се повдигне с близо десет градуса. Човекът от плащеницата трябва да се е повдигал, като се е отблъсквал с краката си, които също би трябвало да са закрепени за кръста. Той обаче не би могъл да стои дълго време в тази позиция, и от умората най-накрая ще се върне обратно на 65 градуса. Той ще продължава да се повдига обратно до 55 градуса, щом събере сили, за да може да диша. Екзекуторите биха счупили краката на осъдения, ако искат смъртта му да настъпи по-бързо.

На изображението виждате най-вероятното положение на тялото на издъхналия на кръста.

Теории за възникването на негативното изображение върху плащеницата от Торино
Една от теориите е, че изображението е нарисувано. Тя предполага, че е използван железен оксид смесен с животински протеини. Инетересното е, че дори официалната наука категорично отхвърля тази теория. Доводът й е, че според направенито проучвания никава боя или оцветител от известните на науката не могат да направят такова изображение. Малки количества железен оксид е открит по плащеницата, но той е бил с еднаква концентрация по целия саван. Ако е било боядисвано с железен оксид, би трябвало концентрацията на местата, където е рисувано, да е по-голяма от тази в останалата част на плата. Наличието на железен оксид вероятно е следствие от копирането на плащеницата в някои художествени студиа. Смята се, че те са били допирани до плещеницата, за да придобият свещено значение, и при този допир част от железния оксид остава върху оригинала.

Трябва да се отбележи, че нито един художник не успява да пресъздаде всички характеристики на плащеницата от Торино. Те са: негативност, триизмерен ефект, няма следи от четка или посока, перфектни анатомични детайли и др. Освен това изображението е истинска загадка, тъй като прониква навътре само на 1/100 сантиметра в плата. Освен това е доказано, че кръвта първа се е отбелязала върху плата, а след това изображението на тялото. Всички тези факти карат повечето учени да отричат тази теория.

Друга теория свързва изображението върху плащеницата от Торино с радиацията. Според нея един взрив от радиация (топлина или светлина), действаща за кратко време, би могъл да предизвика образуването на изображение. Учените досега не са успели да повторят оригинала, използвайки този метод. Освен това цвета и ултравиолетовите характеристики не пасват. Изображението не флуоресцира при действието на ултравиолетова светлина, както би трябвало. Това е причината тази теория също да бъде отхвърляна от повечето учени.
Други теории предполагат, че изпарения от тялото, смесващи се с тъканта на плащеницата са предизвикали образуването на изображението. Според други отпечатъкът е следствие от директен контакт с тялото. Има една теория, която обединява горните две - теорията на Де Салво.

Природата може би ни е осигурила миниатюрен пример за това как се е отпечатала човешката фигура върху погребалния саван. Известно е, че когато определен вид растителна тъкан ( като листната ) се постави в книга и се остави недокосната много години, тя взаимодейства и с горния, и с долния лист, като оставя отпечатък от оригиналната тъкан върху тях.

През 40 те години на 20 век Д-р Джин Волкрингер забелязва, че изображенията, оставени от растенията, изключително наподобяват това на плащеницата. Освен това те също изглеждат като негативно изображение и когато са фотографирани, се получава позитивен отпечатък върху негативната лента.

При подробно изследване на изображенията на Волкрингер и на това върху плащеницата от Торино, се откриват някои доста важни прилики. Сравняване на цветовете със спектрофотомер се оказва, че те са идентични. Освен това и двата вида изображения реагират по един и същ начин на ултравиолетова светлина. Използвайки специален уред за анализ на структурата се оказва, че тя има триизмерни характеристики.
Изображенията на Волкрингер се получават когато киселини от растението се пренасят върху хартията. Най-важната киселина, отделяна в този случай е млечната. Човешката пот съдържа определено количество млечна киселина. Един измъчван и разпънат човек със сигурност би бил доста потен, а медицинските изследвания показват, че в този случай в потта би имало доста по-голямо количество млечна киселина, отколкото при други ситуации. Млечната киселина може да се предавала и при директен контакт, и при дифузия. Веднъж попаднала върху плата, киселината окислява целулозата в конопа и за известно време се образува изображението.

Въпреки че теорията с изображенията на Волкрингер се доближава най-много до постигането на крайния резултат - копиране на плащеницата, тя не е перфектна. Изображението върху плащеницата е повърностен феномен, а тези на Волкрингер не са. Освен това млечната киселина не би могла да направи отпечатък с такава висока резолюция, като отпечатъкът върху плащеницата. Все още няма теория, която да обяснява начина на получаване на изображението върху плащеницата от Торино.

Плащеницата от Торино или въглерод 14

Изберете едно от двете - плащеницата е истинска или въглерод 14 е точен метод.
Всичко за плащеницата изглежда вярно. На пръво място материалът, от който е направена е точно като този, използван в Светите земи за погребални савани преди 2000 години. Има рана върху гръдния кош. Различават се следи от удари с камшици, които са точно толкова, колкото пише в Библията. Религиозните рисунки на стигмата не са верни, защото показват рани по дланите на ръцете. Вече изяснихме, че пирони, забити в костите на дланта, не биха издържали тежестта на тялото. В отпечатъка върху плащеницата следите от рани са точно на китките, където и трябва да са. Евентуален религиозен фалшификатор ( макар че вече изяснихме, че съвременната наука не може да открие начин, по който да направи точно копие на плащеницата с всичките й характеристики ) от 13 век би сложил раните върху дланите, а не върху китките. Короната от тръни, която виждаме по религиозните рисунки и икони, не е овален венец, а шапка от тръни. Следите от кръв по плата съвсеми точно пасват на законите на гравитацията.

Микроскопски анализи на плащеницата, направени в лабораторията "Херкулес" в Солт Лейк, щата Юта в САЩ, показват наличието на малки кристали травертин аргонит, рядка форма на калцита, срещана в почвата около Дамаската порта в Йерусалим.
Секондо Пиа е първия човек, фотографирал плащеницата. Можете ли да си представите учудването му, когато при огледа на неготивити, той открива, че вместо негативно, изображението на плащеницата е позитивно. Може да добавим това към доказателствата, че плащеницата не е фалшификат на някой древен художник.

Официалната наука се опира на едно единствено изследване, когато твърди, че плащеницата е фалшификат и, че тялото на Христос не е лежало в нея - тестовете с въглерод 14 ( радиовъглеродно датиране ). Те показват, че плащеницата датира от преди максимум 700 години. Всички останали доказателства сочат, че плащеницата е оригинална, и дори нещо повече - че не може да бъде копирана дори днес. Щом е отпреди 700 години, как е направена? И с каква цел?

Учените трябва да са по отворени към новото и по-критични към старото. Те може би са забравили, че цялата съвременна наука е възникнала в следствие на съмнението в старото ( религията ) и отварянето към нещо ново ( науката ) през Ренесанса.
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТА

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 10:19ч.

ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТА


Видях пред себе си тунел,а в края му светлината на един друг свят
Милиони хора се докосват до смъртта, а след това се връщат в света на живите. Те твърдят, че са напуснали физическото си тяло и са посетили други светове и реалности. Дали това са екстремните мисли на агонизиращите им мозъци, или наистина са надникнали в отвъдното? За съвременната наука човешкото съзнание все още е голяма мистерия.

Наемни убийци са натоварени да ликвидират грузинския дисидент Родоная Григориевич. Екзекуцията е извършена по всички правила на изкуството. Младежът е блъснат с кола, после колата се връща и минава втори път през тялото. Костите му са натрошени, в приложението към смъртния акт докторите от Тбилиси отбелязват, че вероятна причина за смъртта са многобройните фрактури на черепа и на гръбначния стълб. Транспортиран в моргата, трупът е поставен в хладилна камера в очакване на аутопсията. Три дни по-късно, когато съдебният лекар започва да разрязва замразеното тяло, очите на Родоная се отварят. Патологът ги затваря и продължава дисекцията, но очите отново се отварят. Става ясно, че мъртвецът е жив.

Фактът, че грузинецът е оцелял, сам по себе си е интересен, но по-изключителна се оказва разказаната от него история. Като се издигнал над тялото си, Родоная попаднал в свят от светлина, неподвластен на физическите закони, сред който можел да пътува във времето и в пространството, да вижда през стените и да чете мислите на другите.
Естествено е, че лекарите не обърнали особено внимание на “спомените” на пациента от отвъдното, но Родоная бил в състояние да докаже част от онова, за което говорел. Той например споделил, че по време на своите “премествания” е чул гласа на едно новородено в съседен корпус на болницата и се явил там. След като изследвал бебето с изострените си възприятия, етерният дух на Родоная открил, че то има сериозни дефекти на едната бедрена кост. След отменената аутопсия грузинецът съобщил своята “диагноза” на лекарите от болницата. Очевидно било, че по никакъв начин не е могъл да знае нищо нито за бебето, нито за дефекта му, но рентгеновото изследване показало, че е прав. Засега единственото обяснение за феноменалното му прозрение остава разказаното от грузинеца.

Родоная Григориевич, който “умря” през 1976 г., днес е ръководител на методистки център и живее в Тексас. Той е един от многото хора, които твърдят, че са изпитали уникално преживяване по време на кратката си екскурзия до смъртта.

Наричан опит извън тялото, завръщане от отвъдното, преживяване близко до смъртта или състояние на почти-смърт – феноменът се проявява, когато умиращият човек получава видения за следземен живот, преди отново да се завърне сред живите.

През 1926 г. основателят на Обществото за пси-изследвания сър Уйлям Барет от Великобритания представя обзорна научна студия, посветена на виденията на умиращи. Болшинството от специалистите гледат скептично на възможността за връзка с отвъдното, но редица неоспорими факти карат нови и нови учени да изследват материята. Квантовата теория преобърна доста наши представи за природата на нещата и в началото на ХХІ в. стотици изследователски колективи от целия свят като английската Асоциация за научни изследвания на аномални явления, групата на молекулярния физиолог Марио Маркус от германския институт “Макс Планк”, групите на американските психиатри Кенет Ринг, Елизабет Рос, Реймонд Муди и мн. др. проучват т.нар. преживявания извън тялото. Според изследвания на американски специалисти през последните десетилетия само в САЩ са регистрирани близо 13 милиона души, преживели някаква форма на състоянието завръщане от смъртта. Подобни опити да погледнат смъртта право в очите и да потърсят какво се крие зад нея правят специализирани научни екипи от Великобритания, Китай, Индия, Заир и др. Записват се виденията на хора с различна култура, националност и религия, възкръснали след състояние на клинична смърт, и всички те с невероятна последователност разказват за почти идентични преживявания в зоната на здрача.

Обикновено виденията при състоянието почти-смърт започват с усещането на умиращия, че напуска своето тяло. Той се издига над физическата си обвивка и известно време наблюдава света отвисоко, след което попада в тунел с кадифена тъмнина. В края на тунела мъждука светлина. Приближава се към светлината, като по пътя среща свои починали близки и приятели. Вижда като на филм целия си досегашен живот с радостите и грешките му, после навлиза в светлината. Изпитва усещане за спокойствие. Стига до някакъв праг или бариера и сред сиянието се появява божествена фигура или адско видение. Тогава разбира, че трябва да се завърне в своето тяло, за да довърши земния си път. И отново се връща към живота, зареден с любов и духовност.

Фактът, че разказите на хората, надникнали в отвъдното и върнали се към живота, си приличат, подсказва, че зад тези свидетелства наистина има нещо реално. Остава въпросът дали се срещаме с някаква духовна трансформация на преминаване от телесно към астрално състояние, или това са ефектите от патологични физико-биологически промени?
Психоложката Сюзън Блекмор от университета в Бристол твърди, че някои от случаите на преживяванията близко до смъртта могат да бъдат обяснени с ефектите на аноксията, т.е. на намаления приток на кислород в мозъка. “Когато смъртта приближава – казва Блекмор, - способностите на мозъка намаляват, но той продължава да произвежда модели и изображения на света, базирайки се на спомени и фантазия. И тъй като това са своего рода сънища, нищо не пречи да изглеждат като видени от високо!”

Болшинството от специалистите възразяват, че аноксията може да доведе до различни халюцинации, но не и до феномена преживяване извън тялото. Може би отговорът трябва да се търси в действието на ендорфините (вещества аналогични на морфина), произвеждани от мозъка в моменти на голямо затруднение и усилие. С подобни субстанции се обяснява т.нар. коридорна еуфория – онази смесица от екзалтация и енергия, предизвикваща атлетите към рекорди и тушираща болката при костни травми в момента на инцидента. Но ако пред лицето на смъртта ендорфините действат като успокоителни хапчета, дадени ни от природата в подготовката за “големия сън”, къде тогава да потърсим обяснението за ужасяващите сцени, разказани от почти половината от преминалите през състоянието на почти-смърт.

“Издигнах се над тялото си! – разказва един от пациентите на сърдечносъдовия патолог д-р Морис Маулингс. – Гледах операционната зала отгоре. После някаква сила ме трасна към едно тъмно място в задушаваща и тежка атмосфера. Усещах, че ме наблюдават демони или може би чудовища. Започнах да крещя, че искам да изляза, а после отново бях всмукан в моето тяло!”

Английският невролог Питър Фенуик провежда необичаен експеримент, като поставя различни предмети и символи на по-високи равнища над операционната зала. Хирурзите са поразени, че някои от пациентите, изпаднали в клинична смърт и след това върнали се към живота, точно описват нещата, които не биха могли да видят от операционната маса.
При този сблъсък между науката и метафизиката има само факти, но не и научни обяснения.

През 1982 г. кинооператорът Мелен Бенедикт умира в болницата от неизлечим рак. В състояние близо до смъртта, продължило 90 минути, съзнанието му преминало в някаква паралелна реалност, изпълнена със светлина, след което се върнал към живота. Науката би могла да обясни този случай, ако я нямаше една подробност: лекарите констатират, че ракът на Бенедикт е напълно изчезнал.

Случаите на необяснимо оздравяване след клинична смърт водят до мисълта, че менталният феномен излизане от тялото може да провокира физически промени.

В книгата си “Смърт и съзнание” парапсихологът Дейвид Ланд твърди, че екстрасенсорните възприятия стават по-мощни с отслабването на влиянието на мозъка. И че именно това се случва при преживяванията близо до смъртта – тялото умира, мозъкът вече е безполезен, но съзнанието, духът продължава своя път.
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

ВСЕКИ ИМА СВОЙ ДВОЙНИК

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 10:24ч.

ВСЕКИ ИМА СВОЙ ДВОЙНИК


На мнозина се е случвало да се препознаят, поразени от приликата между случайно срещнат човек и свой познат. Сред милиардното население на Земята всеки от нас има десетки двойници. И съвсем не е малка вероятността някога някъде да се изправим срещу себе си…
Още през ІV в. пр.н.е. гръцкият философ Аристотел споменава за някакъв човек, който при почти всяко излизане от къщи срещал свой двойник. За реални физически двойници, двойници духове, ефекти на проекция на мисълта и тялото, биолокационно дублиране на личността и др.п. се говори в стотици писмени източници от древна Персия до наши дни. Гьоте например описва случай на среща със свой абсолютен двойник, различаващ се единствено по дрехите.

Известно е, че през ІІ световна война както съюзниците, така и силите от оста са използвали масово двойници за примамка. М. Клифтън-Джеймс “замества” ген. Монтгомъри на официални срещи, докато истинският генерал подготвя отрядите си за дебаркиране в Нормандия. Джеймс описва интересни ситуации за ролята на дубльора в автобиографичната си книга “Бях двойникът на Монти”, от която бе направен касов филм.

Много специалисти твърдят, че заместникът на Хитлер Рудолф Хес е убит и “сменен” с идентична на него личност в навечерието на въздушния рейд към Англия през май 1941 г. След подлагането му на прецизни медицински изследвания в затвора Спандау в Берлин през 1973 г. лекарите не открили по тялото на “Хес” нито един белег от тежките военни рани, били за истинския Хес своего рода карта за самоличност.
Двойници са примамвали атентаторите на Хитлер и на съпругата му и не е за пренебрегване тезата на някои патолози, че овъглените останки, намерени през 1945 г. в бункера в Берлин, не са на фюрера и на Ева Браун.

Дубльори с невероятна прилика ползват почти всички известни държавници като Сталин, Мао, Брежнев, Кастро и пр. Допреди няколко години абсолютен двойник на Ленин бе атракция за туристите, кръстосващи Червения площад. Говори се, че Садам Хюсеин е обкръжен от няколко свои двойника, а освен това е възложил на специална група в Багдад задачата “да разработи” клонирането му…
Мнозина смятат за досадно да бъдат сравнявани с известни личности, но други са превърнали приликата си с някоя звезда в източник на стабилни доходи. Според Сюзън Скот, ръководеща популярната агенция “Двойници” в Лондон, всеки ден пристигат десетки заявки за участие в шоу програми на двойници на Мерлин Монро, Елвис Пресли, Джейм Дийн и др.

Изследователи като Пол Роуланд анализират феномена на двойниците и разказват стотици случаи за хора от различни народи и раси, приличащи си като еднояйчни близнаци. Според биолога Чарлз Боклидж над 15 % от хората имат свой биологичен или психически двойник. По-радикална е тезата на астроложката Сюзел Браеш от Националния център за научни изследвания в Орсе, близо до Париж, която твърди, че приликата между хората и въобще техните съдби зависят от разположението на звездите в деня на раждането им.

През едно от пътуванията си в Париж Франк Хейнс от Лейчестър влиза в някакъв ресторант, сяда и поразен вижда на съседния стол… себе си. “Копието”, което вечеря на масата на англичанина, е французинът Жан Пиер Монтарон. Приликата между тях е невероятна. Оказва се, че двамата имат еднакви артистични професии. Според съпругата на Хейнс Паулин двамата имат еднакъв стил, вкусове и интереси. Освен това, както може да се види на снимката, усмивките рядко слизат от лицата им.

През 70-те години на ХХ в. по екраните с успех мина филмът “Човекът, който убива себе си”. В действието Роджър Мур (един от актьорите, изиграл успешно ролята на Джеймс Бонд) среща свой двойник и т.н. Впрочем, каква ли е математическата вероятност да се събудим някой ден и над леглото си да видим свое “копие”?
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА МАРС

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 10:36ч.

ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА МАРС


“…Той се спря и се загледа към ракетата. Всички изходи бяха отворени, а хората му се спускаха презглава навън и приветствено размахваха ръце. Наоколо се бе събрала тълпа марсианци; космонавтите се втурваха сред тях, смесваха се с тях, разговаряха, смееха се и се ръкуваха …Ракетата стоеше празна, напусната”.

Така в своите легендарни “Марсиански хроники” от 1962 г., създадени малко преди историческото близко посещение на Червената планета от космическата сонда “Маринър-4”, американският фантаст Рей Бредбъри представя възможния сценарий на първата среща с чужд интелект от непознати светове. След безкрайно дълго пътешествие през мрачната космическа пустош смаяният екип астронавти се озовава сред пасторалния пейзаж на американско градче от началото на ХХ век и попада в обятията на своите … вече починали роднини и приятели. Но зад трогателно възкръсналия от паметта и пренесен в реалността екстериор от познати лица и гледки се крие суров и враждебен разум, владеещ сугестията и мимикрията, подготвил смъртоносен капан за неканените гости. Бредбъри улавя с неповторим усет надеждите, страховете и съмненията, терзаещи в навечерието на космическите полети и привърженици, и противници на идеята за високоразвит живот, отстоящ на обозримо близко разстояние в иначе необятната Вселена.

Хрониката на големите очаквания започва още през 50-те години на ХІХ век, когато астрономът сър Дейвид Брюстър съобщава, че е разпознал на Марс континенти , океани и зелени савани и откроява първите паралели с обитаемата Земя. Френският му колега Трувел по-късно потвърждава наличието на растителност, наблюдавайки сезонната промяна в цветовете на Марс. През 1862 г. изследователите А. Секи, У. Доус и Е. Голден откриват тънки дълги линии. Петнадесет години по-късно директорът на миланската обсерватория “Обсерваторио Брера” Джовани Скиапарели нарича мистериозните формации “канали” и скицира общо 40 различни линии с дължина от няколкостотин до хиляди километри, някои в близост до тъмни зони, наречени по-късно “морета”. Представата за изкуствения им произход обаче набира привърженици с намесата на любителя-астроном Пърсивал Лоуел /1855-1915г./, основал през 1894 г. обсерваторията “Лоуел” край Флагстаф в щата Аризона. До края на живота си той идентифицира и картографира над 500 канала и около 200 свързващи “възела”, обгръщащи като гигантска паяжина планетата, интерпретирайки ги като “оазиси” във вид на зони от по-тъмна растителност и обработваема земя от двете страни на предполагаеми водопроводи. Като техни създатели се сочат разумни същества, борещи се подобно на древноегипетските инженери с враждебния пустинен ландшафт, за да гарантират своето оцеляване. Въпреки усъвършенстването на астрономическите уреди привържениците на изкуствените каналоподобни съоръжения запазват своите позиции до края на 50-те години на ХХ век и дори ученият Р.С.Ричардсън от обсерваторията “Маунт Уилсън” през 1956 г. е склонен да пренебрегне възможността те да са продукт на атмосферни или тектонични процеси.

“Илюзиите” се разпръсват на 15 юли 1965 г., когато на Земята се получават първите данни от американския автоматичен пратеник “Маринър-4”. Вместо океани, растителност и живи същества пред погледа на специалисти и ентусиасти се появяват черно-бели изображения на напукана и обсипана с кратери пустинна повърхност. Никакви признаци на чуждо присъствие. НАСА обяви знаменитите “канали“ за естествена начупеност на терена и евентуално за следи от дейността на праисторически реки и морета.

Но още преди “Маринър-4” Червената планета демонстрира смущаващи признаци на техногенна активност. По време на противостоянието /максимално сближаване на планетите/ между Марс и Земята през 1894 г. Лоуел детектира над 400 припламвания, които се местели от място на място върху повърхността на планетата. До 1958 г. са регистрирани поне 7 наблюдения от руски и японски астрономи на яркоблестящи в продължение на минути светлинни точки, бели ивици и оцветени облаци със сферична форма и размер над 700 км. Заедно с т.нар. “marsblinks” впечатление на астрономите направиха и чудовищните пясъчни бури, издигащи се на височина до 10 км в марсианската атмосфера и обхващащи със скорост над 200 км/ч почти цялата планета. Създаде се впечатление, че те се развихрят с пълна сила именно по време на великите противостояния и сякаш някой съзнателно пречи на дистанционните изследвания. Мощна пясъчна буря, покрила за три дни 2/3 от Марс силно затрудни мисията на “Маринър-9”, блокирайки орбиталното заснемане в продължение на три месеца до февруари 1972 г. и провали първите опити за кацане с руските сонди “Марс-2” и “Марс-3” в края на 1971 г.

Поредицата от ирационални събития в духа на “Марсиански хроники” започва с първия успешен десант на повърхността на Червената планета. Въз основа на предадените от орбиталнияя сектор на сондата “Викинг-2” изображения за място на кацане е избран район с внушителни вълнообразни пясъчни дюни, наречен “Утопия Планиция”. В продължение на 9 часа след кацането на 3 септември 1976 г. спускаемият апарат мълчи и след това спонтанно възобновява връзката си с лабораторията в Пасадена /Калифорния/. Но вместо снимки на вълнообразни пясъчни дюни, на Земята се получават изображения на скалиста пустош, вече предадени от мястото на кацането на “Викинг-1” в разположената 1500 км по на юг долина Хриса на 20 юли, въпреки, че спускането е извършено в набелязания от орбита участък.

През 1979- 1981 г. в германски и австрийски периодични издания се появяват за първи път изображения на аномални структури на Марс, предадени от сондите “Маринър-9” и “Викинг”. Най-сензационни се оказват тези от платото Сидония, демонстриращи барелеф на замислено човешко лице с диаметър 1,5 км и височина около 550 м и разположен на 15 км западно от “сфинкса” - комплекс от три пирамиди с ясно забележими симетрични външни ръбове, както и тристенно съоръжение, наречено “крепост”. Но на изпратените снимки с висока разделителна способност /до 4 м/, от орбитиращия Червената планета апарат “Марс Глобал Сървейър”, в периода 1998 - 2001г., тези предполагаеми артефакти се превръщат в обветрени и ерозирали формации от скални отломки във вид на могили или възвишения. Подобно е впечатлението и при сравнителния анализ на фотографиите на другите обекти - “пирамидите” в Елизиум и “градът на инките” в Маре Аустрале. Възниква въпросът дали за 20 години е могла да настъпи такава фундаментална промяна в ландшафта на планетата, способна да заличи постройки и монументи с предполагаема възраст половин милион години? Защо, след като композиционният анализ на ансамбъла в Сидония открива заложени в известни архитектурни творения на Земята математически константи и съотношения, а триизмерната виртуална реконструкция на “сфинкса” показа, че тя запазва симетрията си на човешки образ независимо от позицията на наблюдателя, сега виждаме просто аморфни неравности на терена?

Още по-голямо недоумение будят изнесените в списание “Сайънс” от сътрудници от университета “Браун” данни от монтирания на “Марс Глобал Сървейър” лазерен висотомер. През 70-те години на ХХ век апаратите “Викинг” извършват заснемане на участъци в северните райони на планетата и по техни фотографии специалистите намират доказателства във вид на брегови линии за съществуването на древен океан. Но през октомври 1999 г. на по-късните изображения от “Марс Глобал Сървейър” не са открити никакви структури, наподобяващи брегови линии. Няколко месеца по-късно обаче специалистите вече говорят за отдавна пресъхнал океан, в който се вливали канали, носещи води от възвишението Тарсис чрез системата от каньони на Валес Маринерис. Какво означава това? Че учените съзнателно влизат в противоречие с констатирани след прецизна обработка по-рано от тях факти, тъй като не са наясно какво всъщност показват изображенията? Или че пейзажът на планетата с доказано слаба тектонична активност драстично се променя само за няколко месеца или години?

Една от последните мистерии, свързани с усвояването на Марс, е гибелта на американската изследователска сонда “Марс Полар Лендър”. На 6 януари 2000 г. в-к “Денвър Пост” публикува статия, в която източник от компанията “Локхийд” твърди, че по време на кацането си апаратът се е разбил в стръмните стени на каньон близо до южния полюс на планетата. Орбитиращият апарат “Марс Глобал Сървейър” заснема предполагемия район на кацането, но не открива никакви следи нито от спускаемия апарат, нито от неговият парашут. Но 15 месеца по-късно в интернет- портала space.com бяха публикувани изследвани от специалисти на американската свръхсекретна разузнавателна организация NIMA фотографии, от които е видно, че “Марс Полар Лендър” стои цял и невредим на своите три опори върху марсианската повърхност, въпреки, че парашутът му не се е разтворил, а именно той снижава до безопасна високата скорост на навлизане в марсианската атмосфера/!?/

Единствено с Марс от всички други небесни тела в Слънчевата система свързваме огромната разлика между наблюдавано и действително, мистериозните промени в ландшафта и загадъчното изчезване или появяване на космическите ни пратеници. Един паралел с показанията на контактьори, общували с пришълци или пренасяни с техните летателни апарати в рамките на Слънчевата система и до други звездни системи, предлага възможен ключ към събитията на близката ни планета. През 1941 г. канадецът Артур Матюз среща недалеч от Квебек сити /Канада/ двама високи мъже със златисти коси и сини очи, които се представили за пратеници от Венера. След кратък разговор те го завеждат в огромен дисковиден космически кораб, задвижван по техни твърдения от мисловна енергия. През следващите 20 години Матюз е посещаван многократно от пришълците и веднъж дори предприема пътуване до Марс. По думите му планетата напомняла “красивите източноканадски провинции” в унисон с наблюденията на астрономите Брюстър и Трувел от ХІХ век. Известният контактьор Джордж Адамски споделя своите впечатления от посещенията на Луната и Венера. През наблюдателен прибор в орбита около Луната той вижда заснежени планини, гористи склонове, планински езера и реки, а на Венера освен красива природа - постройки и крайезерен плаж, върху който се припичали на слънце облечени в бански костюми венерианци. Както ни е известно, Луната, Венера и Марс са пустинни и непригодни за познатите ни форми на живот небесни тела. Езотеричното тълкуване на това противоречие е, че описаната от контактьорите идилична реалност съществува в по-високо вибрационно ниво извън триизмерното физическо пространство на Земята. Съществата от други измерения могат да материализират своите тела и светове, стига да понижат своите “атомни вибрации”. Съгласно холографския модел на света дори възприеманата от нас физическа действителност може да се окаже матрица, съзнателно конструирана и извлечена от калейдоскопичното море от честоти, изграждащи Вселената като суперхолограма. В случая с Марс непознатият разум е достигнал ниво, позволяващо му да влияе върху реалността -сугестивно или посредством инженерно създаден генератор на честоти, съдържащи информация за безброй обекти и състояния, подобен на съоръженията във филма “Матрицата”. Възможно е тази защитна бариера да е задействана по време на първите космически полети до Марс, което обяснява дисонанса между наблюдаваните през телескоп признаци на живот до средата на ХХ век и гледката на мрачната и враждебна пустиня пред камерите на междупланетните сонди. С контролирана промяна в параметрите на матричната реалност се обясняват и загадъчните припламвания (marsblinks), промените в релефа (изчезване и поява на брегови линии), превръщането на изкуствени съоръжения в естествени контури, част от марсианския ландшафт. Особено показателен е броят на приключилите с провал полети до Марс. От 32 завършени до този момент опита 9 апарата претърпяват аварии при изстрелването и достигането на околоземна орбита, 2 пропадат по трасето Земя-Марс, 12 не улучват планетата, изгарят в нейната атмосфера или се разбиват при кацането и едва 9 се справят с възложената им изследователска програма. Големият брой пропуски при влизането в орбита и при кацането може да се обясни тъкмо в провокираното от моделируемата посредством мисловна енергия или напреднали технологии реалност разминаване между очаквано и фактическо положение, между предоставени от заблудената телеметрия данни и действителните контури, прикрити от “маскировъчни” холографски параметри.

Червената планета ни изправя пред енигматична бариера от оптически илюзии, игра на светлини и сенки и тревожни предчувствия за манипулирана реалност и чуждо присъствие, което не само осуетява опитите ни да завладеем един непознат свят, но и всява паника в духа на уелсовата “Война на световете” със своята агресивна непознаваемост. Но в търсене на синтез между теорията на относителността и квантовата механика учените се стремят и навлизат все по-дълбоко в тайните на материята и енергията. Въоръжени с познание, ще получим шанс да прескочим еволюционната бездна между нас и прастарите цивилизации и сили, за да разбулим без страх и омраза скритото лице на Марс и прозрем истината за самите себе си.

Враждебен разум ни дебне в околностите на Марс

На 7 и 12 юли 1988 г. от космодрума Байконур в Казахстан СССР изстрелва безпилотните междупланетни апарати “Фобос-1” и “Фобос-2” към Червената планета с основна цел изследване на загадъчната марсианска луна Фобос. “Фобос-1” е злощастно загубен два месеца по-късно поради операторска грешка при програмното общуване чрез радиосеанси. “Фобос-2” пристига благополучно до Марс през януари 1989 г. и влиза в орбита около планетата като първи етап от програмата, предвиждаща близко /до 50 м/ облитане на Фобос с модерно техническо оборудване, включващо и два пакета с инструменти, които да бъдат доставени на повърхността му. Всичко върви успешно до момента, в който сондата се приближава до спътника на няколкостотин километра. Тогава, на 28 март, съветският Център за управление на полетите регистрира неочаквани комуникационни “проблеми” с “Фобос-2”. Информационната агенция ТАСС съобщава, че специалистите не са успели да установят контакт с “Фобос-2” след завършване на маневра около марсианския спътник за предаване на събраната информация на Земята. На 16 април комисията, разследваща причините за инцидента, взима решение да се изоставят по-нататъшните опити за връзка с апарата и така окончателно пропада международния проект на стойност по тогавашния курс 252 милиона рубли.

Три месеца по-късно се появява версия за гибелта на апарата, рязко контрастираща с официалното становище за техническа неизправност. Въпреки ироничното изказване на професор Арнолд Селиванов, главен конструктор на радиокомплекса, че е ясно, че краят на “Фобос-2” не е причинен от “ракета на марсианците”, съветските власти предоставят запис на телевизионна трансмисия от сондата, получена в неговите последни мигове с изключение на снимките, изпратени на Земята секунди преди корабът да замлъкне. Репортажът е излъчен от ТВ-станции в Европа и Канада като част от седмичните обзорни програми и е интерпретиран като любопитен факт, а не водеща новина. Телевизионното предаване е фокусирано върху открити на марсианската повърхност аномалии. Става дума за система от прави линии в областта на марсианския екватор с различна дължина и широчина. Паралелните линии обхващат площ повече от 600 кв.км. В съпроводителен коментар д-р Джон Беклейк от Лондонския музей на науките разглежда феномена като твърде озадачаващ, защото въпросният участък от повърхността на Марс е заснет не с оптическата , а с инфрачервената камера на видеоспектрометричната система “Фрегат”, която получава базирани на топлинното излъчване на телата изображения, а не такива, провокирани от играта на светлини и сенки върху обекта. Оказва се, че топлинното излъчване от зоната с паралелни линии е необичайно високо спрямо това на естествен източник (гейзер или концентрация на радиоактивни минерали под повърхността). На видеофрагмент, излъчен от канадската телевизия и заснет също в инфрачервения спектър, ясно се открояват правоъгълни области. Те са свързани помежду си с решетка от геометрично правилни канали, наподобяващи градски квартали. На инфрачервеното изображение се различава мрежа от подземни кухини или тунели, които имат прекалено симетрични контури, за да са формирани по естествен път. Според д-р Беклейк подобният на град участък е широк 60 км и може лесно да бъде сбъркан с въздушна снимка на Лос Анджелис.

Борис Болицки, научен кореспондент на радио “Москва” задълбочава интригата около аномалните прояви, като заявява, че малко преди разпадане на връзката с “Фобос-2”, към Земята са изпратени няколко изображения на “изключително забележителни обекти”. В съобщение на “Ню Сайънтист” от 8 април 1989 г. се съдържа предположение, че “обектите се намират на марсианската повърхност или в ниските слоеве на атмосферата … с диаметър между 20 и 25 км и не наподобяват която и да е известна геоложка формация.” Тъй като не са оповестени точни координати, е трудно съпоставянето с друга аномална формация, заснета от “Маринър-9” в началото на 70-те години (изображение 4209-75). Обектът също е разположен в екваториалната зона и е дефиниран като “необичайна начупеност с радиални лъчи, излизащи от овална зона”, причинена според специалисти от НАСА от разтопяването и хлътването на вечнозамръзнали пластове лед. Дизайнът на тази формация напомня структурата на съвременно летище с концентричен център, свързан с радиално разположени “ръкави” - терминали за обслужване на кацащите и излитащи самолети. Това впечатление се затвърждава, ако се създаде триизмерен модел на изображението, за да се откроят зоните с депресии и изпъкналости в загадъчния участък.

На отрязък от съветския телевизионен клип се вижда и ясно откроена сянка, първоначално дефинирана като “елипса”. Тя силно се отличава от сянката на спътника Фобос, заснета върху марсианската повърхност от “Маринър” 18 години по-рано. За разлика от предаденото от “Фобос-2” изображение, тя е кръгла елипса със замъглени контури, което се определя от неправилната форма на сателита. Сянката, заснета от “Фобос-2”, е вретенообразна елипса с рязко открояващи се очертания. Австралийският учен Брайън Кроули е на мнение, че сянката е хвърлена от вретенообразен или пурообразен обект зад орбитата на апарата, а не от спътника Фобос, който има форма на неправилен картоф. Д-р Беклейк отбелязва, че това е “нещо между кораба и Марс, защото можем да видим марсианската повърхност отдолу” и подчертава, че обектът е фиксиран и във видимия и в инфрачервения диапазон на електромагнитния спектър.

Подозренията, че “Фобос-2” е бил ударен или взривен, за да не станат достояние на земната раса потресаващи факти за чуждо присъствие в Слънчевата система, се превръщат в твърде реален сценарий благодарение на секретна фотография, по-късно предадена на западната преса от полковник д-р Марина Попович, руски пилот и кандидат-космонавт, която от дълго време е съпричастна на уфологичната проблематика. На посветена на НЛО конференция през 1991 г. Попович предава на надеждни изследователи секретна информация, “открадната” от бившия СССР. Част от информацията е наречена “първото нецензурирано свидетелство за извънземен кораб-майка в Слънчевата система”. Последната трансмисия от “Фобос-2” била фотография на гигантски цилиндричен космически кораб - огромен, с дължина около 25 км и с диаметър 1,5 км, заснет на 25 март 1989 г. в близост до марсианската луна Фобос. След изпращането на това изображение до Земята, сондата мистериозно изчезва - вероятно унищожена от изстрелян високоенергетичен импулс. Съществува и друга версия - че междупланетният апарат е срещнал космическо тяло от изкуствен произход, ударил го е и дори е преминал през него, без да го разруши, но е претърпял сериозни повреди и останал безмълвен пленник на космическата пустош. Дори се намеква, че повече светлина върху тази мистерия e хвърлило друго засекретено изображение, показано на закрита среща на британски и американски официални представители.

На 19 април 1989 г. в сп. “Нейчър” съветските специалисти публикуват страничен технически доклад за осъществените от “Фобос-2” експерименти. Отделен параграф е посветен на загубата на апарата. Докладът потвърждава, че “Фобос-2” е загубил ориентация поради компютърна неизправност или защото е бил “ударен” от неизвестен обект. Ако последното е вярно, вероятно този трагичен инцидент може да се окаже истинското начало на космическата сага “междузвездни войни”, чийто сценарий не би могъл да предвиди дори гениалният Лукас.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА...

Когато през 70-те години на миналия век американските космически сонди "Викинг" започнаха да изпращат изображения от повърхността на Марс, никой не предполагаше какъв бурен интерес ще предизвикат някои от тях сред научните среди и широката публика. През 1976 година учените за първи път видяха вече станалата известна снимка "Лицето"
(the "Face", the "Face on Mars").

Тя представлява странна конфигурация на марсианския терен, удивително напомняща човешко лице. Тъй като "Лицето" е ситуирано в долината Сидония, впоследствие бяха извършени по-подробни наблюдения на този район,както и на съседните области. Резултатите се оказаха впечатляващи. В същия ареал бяха открити странни образувания, условно наречени "пирамиди" (D&M Pyramid Landform), заради приликата им с египетските на Земята. С повече въображение всеки наблюдател би забелязал и следи от разрушен "град". Тъй като обществеността не само в САЩ, но и зад граница постоянно притесняваше екипа от учени на NASA, аерокосмическата агенция реши да обследва по-подробно този загадъчен район и най-после да даде някакво що-годе приемливо обяснение на тези странни образувания. За целта бе използван космическият кораб "Mars Global Surveyor" с монтирана на борда му камера с висока разделителна способност "Mars Orbiter Camera". Траекторията на кораба периодично бе коригирана, за да могат да се получат изображения на марсианската повърхност от различни ъгли и перспектива. Снимките на "Лицето" показаха правилно оформен хълм, като точно върху самата му "физиономия" се различават следи от ерозионна дейност. Същото се отнася и до т.нар. "Пирамида".

Ясната фотография също показва наличието на следи от разрушителна дейност (климатът на Марс е суров). Въпреки отличните изображения учените не се наемат да твърдят,че става въпрос за наличието на артефакти, плод на разумна дейност. Засега те се ограничават с констатациите, че може би странните марсиански обекти са резултат от природни влияния. От друга страна обаче, долината Сидония не се оказа уникален елемент от марсианския ландшафт. Още през 1972 година американската сонда "Маринър"засече интересно образувание в района на Южния марсиански полюс. Учените условно го нарекоха "Градът на Инките" ("Inca City").

През 2002 "Mars Orbiter Camera" изпрати качествено изображение на целия район, което доведе до нови въпроси. Оказа се,че "Градът на Инките" е "част от огромна широка кръгла структура" с диаметър около 86 км. Всъщност обектът представлява мрежа от добре оформени правилни квадрати,силно напомнящи основи на къщи, разположени като в "жилищен" квартал. Въпреки провокативно даденото наименование на този странен обект, учените се ограничиха с обясненията, че вероятно става въпрос за пясъчни дюни, застинала лава, метеоритен кратер,ерозия и т.н. Продължаващите наблюдения на марсианската повърхност обаче, изкарват на бял свят още от тайните на Червената планета. Например, в северната част на областта "Terra Meridiani" е разположена т.нар. "Долина на паметниците" ("Monument Valley"), където са открити огромни твърди скални образувания със странни конфигурации,които според учените силно напомнят скалите в Северна Аризона и Югоизточна Юта в САЩ.
Доста проблеми на специалистите създава и странното явление, кой знае защо наречено от тях "Прашен дявол" ("Dust Devil"). В някои от кратерите и по повърхността на Марс периодично се появява "прашният дявол". Това е някаква, все още неясна атмосферна проява, комбинация между вихрушка, смерч или торнадо. "Прашният дявол" засмуква пясък и прах и се "катери" по склоновете на марсианските хълмове и кратери. Досега и за него няма приемливо обяснение. Всички изображения на Марс и коментарите към тях, могат да бъдат открити в един от уеб-сайтовете на NASA- http://www.msss.com.

Странните марсиански "артефакти", покрай другото стимулираха и вечната дискусия относно произхода на човека и човешкия род. Оформи се група от учени, обединени от идеята, че съществуването на човека датира едва ли не от стотици милиони, дори един-два милиарда години. Разбира се, в научно обръщение бяха пуснати както "забравени" стари, така и нови факти и свидетелства. По принцип учените трудно обръщат внимание на странни предмети, които нямат логично обяснение във връзка с историческата среда в която са открити. В подобни случаи или находките се "забравят", или им се прикача стандартното определение "предмет с култово предназначение". Все по-често в научните среди се търси обяснение на редица странни на пръв поглед археологически находки и наблюдения. Така например, засега няма убедително обяснение на редица археологически и геологически "аномалии" - откриването на кости на съвременен човек в пластове отреди 4-5 милиона години, стъпки пак на съвременен човек (с обувки и на боси крака), датирани отново на милиони години, откриването на предмети и дори надписи, плод на човешка дейност, някои от които,като странните метални сфери от Южна Африка са датирани на около два милиарда години. Има над какво да се замислят учените. Все още привържениците на Дарвиновата теория за произхода на човека от маймуната не са открили т.нар. "свързващо звено" между първобитния неандерталец и кроманьонеца. Този последният си е човек от съвременен антропологичен тип. Лъкът и стрелата, запалването на огън чрез сухо триене, пещерните рисунки, са все негово дело.
В последно време сред учените се намират и ентусиасти, които търсят корените на човешкия род в дебрите на Космоса. Известна е например странната космология и знания на африканското племе Догони от Мали. Те дори са знаели за съществуването на неизвестна планета около звездата Сириус, впоследствие открита от астрономите.

Древните ни предци са притежавали знания и умения, които впечатляват съвременните хора. Стандартният пример са египетските пирамиди. Обясненията, че научно-техническите достижения на прадедите ни са плод на някаква извънземна намеса само илюстрират липсата на ясна представа за възможностите и опита на древните цивилизации. Например, на територията на Китай преди хилядолетия е открита каменна плоча със странни символи, които са залегнали в основата на книгата "И Цзин" ("Книга на промените"). Символите представлялат 64 комбинации от по 6 прекъснати и непрекъснати линии, наречени от съвременните учени "хексаграми". Учени като Конфуций и Лайбниц са се опитвали да дадат някакво тълкувание на тези символи. Лайбниц убедително доказва, че "хексаграмите" всъщност представляват математически двоичен код. Съвременните учени с помощта на компютри продължават да работят върху "И Цзин". Оказва се, че анонимният създател на тези странни комбинации по гениално прост начин е успял да закодира едва ли не цялото човешко познание в областта на естествените науки- математика, физика, химия, биология.

Учените с изненада откриват, че "хексаграмите" разкриват информация за ДНК, квантовата механика, дори за Питагоровата теорема и Евклидовата геометрия и какво ли не още. Подобни странни находки навяват и странни мисли за загинала древна високоразвита цивилизация, която вероятно е правила опити по някакъв начин да съхрани своите знания и да ги предаде на бъдещите поколения или цивилизации. По този начин, някои учени упорито търсят следи от загинали цивилизации, сочейки примера с все още хипотетичната Атлантида. Но и тук мненията се разминават. Учени из средите на геолозите твърдят, че суровинните запаси на Земята не са били пипвани в далечните епохи, където някои техни колеги вместват изчезналите неизвестни нам високоразвити древни култури. Какво пък, изследванията не само на Космоса, но и на Земята ще вдигнат един ден завесата от мълчание, спусната от векове и хилядолетия. Да не говорим за океанските дълбини, които в огромната си част все още ревниво пазят своите тайни.
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 13:44ч.

Откриха лед на Марс


Най-новите открития на сондата Марс Експрес на Европейската космическа агенция показаха, че на червената планета има голямо количество подземни ледове под повърхностните слоеве на Северния й полюс, съобщи американското списание „Наука”.
Радарът „Марсис”, влязъл на един километър дълбочина под повърхността на червената планета, показа, че подземните пластове са от заледена почти чиста вода.
Откритието възроди надеждите на учените да открият следи от живот на Марс - било то в миналото или в настоящето. Според планетолозите ледовете са с температура -33º по Целзий. За момента обаче няма данни за наличието на вода в течно състояние под повърхността на Марс.
Учените смятат, че на небесното тяло е имало голямо количество живителната течност малко след образуването му преди 4,6 милиарда години. Теориите им се обосновават на доказаното наличие на особен вид глина, който се получава, когато базалтови вулканични скали се намират под вода за дълго време.
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

НОСТРАДАМУС

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 13:46ч.

НОСТРАДАМУС



Мишел Нострадамус е роден на 14.12.1503 г. В малък провициален град във Франция. Още от малък показва изключителни математически способности и голям интерес към астрологията, наричана тогава "небесна наука". На 14 години заминава да учи в гр. Авиньон. Там изучава философия, граматика и реторика, а в свободното си време се отдава на астрологически и окултни книги.
Дядото на Мишел - Жак научава за желанието на внука си да стане астролог и го убеждава да следва медицина. Така през 1522 г. Мишел се записва да учи медицина в Университета Монпелие. По-късно Мишел се установява в гр. Аген, където просперира като практикуващ лекар и се превръща в най-желания ерген в града. Жени се за обаятелна и красива жена, която го дарява с две деца. През 1537 г. Обаче градът е нападнат от чума. Въпреки успеха, с който лекува съгражданите си, Нострадамус не успява да предпази семейството си от страшната болест и загубва жена си и двете си деца.
Репутацията му на лекар вече е подкопана, след като не успява да спаси собственото си семейство. Близките на съпругата му дори го дават под съд след отказа на Нострадамус да върне зестрата. Църквата също завежда дело срещу него и той трябва да се изправи пред ужасяващите инквизитори в Тулуза. Под прикритието на нощта той напуска Аген и се насочва към Италия. Следващите шест години той обикаля Европа. Накрая се установява в гр. Салон, където за втори път открива любовта и стабилността на семейния живот. Жени за богатата вдовица Ан Позар Жемел.
Нострадамус успява да изгради живота си наново и се захваща успешно с бизнес с козметични продукти. Най-горният етаж от къщата си той превръща в кабинет, където разполага своите забранени магически принадлежности. Той става един от най-уважаваните грождани на града, както и ревностен католик. Но популярността му намалява, след като хората от Салон забелязват, че лампата в кабинета му свети по цяла нощ, докато добрите християни спят. Пророчествата си той прави под въздействието на билкова смес, от която изпада в транс.
През 1550 г. Нострадамус публикува своя първи алманах с предсказания. Той е разделен на 12 части - за всеки месец от годината, като всяка част се състои от по едно четиристишие. Така успехът на първия алманах окуражава Нострадамус и той всяка година публикува нов до края на живота си.
В едно от предсказанията си Нострадамус загатвал, че нащо лошо ще се случи на кралското семейство. Репутацията на Нострадамус като най-великия предсказател започва да нараства едва след като това негово пророчество става реалност и на крал Хенри умира.
Последното пророчество на Нострадамус е неговата собствена смърт. Той умира на 62 години в къщата си в град Салон.
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

ВСЕЛЕНАТА

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 13:48ч.

ВСЕЛЕНАТА



"Не в пространството трябва да търся
своята човечност, а в реда на мислите си…
Чрез пространството Вселената ме поглъща
като трошица, чрез мисълта си я поглъщам аз."
Блез ПАСКАЛ



Няколко думи



Да си представим, че зрението ни е 1000 пъти по-мощно от сега. Гледайки към Вселената, тя няма да претърпи сериозни изменения. Но с новите очи гледката ще бъде много по-реална. Веднага ще видим в целия им блясък най-близките галактики; твърде много, дори далечни галактики ще ни покажат своите спирали, обсипани с мъглявини и звезди; ще видим галактики, свързани със звездни мостове, по-близки междугалактични купове, галактики-джуджета, компактни галактики; ще забележим тук и там просторни по-близки галактични купове, в които ще разпознаем отделните компоненти, различаващи се по между си по вид и размери, и други, твърде далечни, в които отделните галактики ще се виждат като едва забележими точки, а целият куп ще изглежда слаб и беден, кактовиждаме от Земята най-ненаселените звездни купове. Това е пространството, което ни изглеждаше празно и плоско и което сега се показва такова, каквото е - пълно и дълбоко. С предишното око видяхме чудовищността на нищото, със сегашното наблюдаваме една неизмерима, но твърде населена бездна. Тази бездна е Космосът.
Да си представим сега, че променяме честотата на нашите усещания така, че да виждаме всички събития много по-бързо. Целия галактичен свят ще започне да ни изглежда в движение. Ще видим спирални галактики да се въртят вихрено като въртележки; свръхнови, които бързо се палят и гаснат; цели галактики, които експлодират; галактики, които се приближават по между си, изтръгват една от друга газ и звезди чрез огромни приливи, след това се отдалечават отново, като разпръскват и разсейват част от себе си в пространството; галактични ядра с пулсиращ блясък; квазари, които пулсират, проблясват, избухват, набъбват, докато станат галактики; галактични купове, които се движат и разширяват.
Видяхме Космоса като един безкраен обем, сега го виждаме жив. И всичко това е нищо в сравнение с най-поразителното от всички движения. Наблюдавайки внимателно по-близките галактики, ще ги видим всички бавно да се смаляват, защото всички те се отдалечават от нас. Да погледнем по-далечните - те правят същото, но по-бързо. Нека потърсим още по-далечните - ще ги видим да бягат с все по-големи, невъобразими, шеметни скорости. И ако преди малко окото възприемаше един безкраен свят, се питахме: възможно ли е всичко това да няма край? И ако има, какво има отвъд?, то сега пред бягството на галактиките неволно ни идва да се запитаме пребледнели: но къде ще стигнат те?
Това са извънредно трудни, но фундаментални въпроси, с които, разбира се, не ние първи се сблъскваме. Няма човек в света, който да не си ги задава поне веднъж в живота или да не ги усеща, поне латентни, в най-съкровените глъбини на своята мисъл. През всички времена не е имало народ, който да не е търсил решението им, което често е било намирано във философски спекули или религиозни откровения. И до ден днешен проблемите за размерите на Вселената, за нейната еволюция и за нейния произход без съмнение са най-трудните и най-привлекателните от цялата астрономия и дори съставят, както и през всички останали времена, истинската й същност и формират поради сложността си цяла една наука: Космологията





Начало на Вселената


Изследването на възникването на Вселената е част от изследването на самата Вселена, разглеждана като цяло. Всичко това е предмет на Космологията - науката, която изучава строежя и развитието на Вселената. За разлика от другите дялове на астрономията в Космологията в много по-голяма степен се налага използването на задълбочени теоретични разработки, съчетани с максималните възможности на астрономията за наблюдаване на широка гама от космически обекти.
Въпросите, които разглежда Космологията са фундаментални. Намира ли се Вселената в своето детство, или е в зряла възраст? Как ще се развива тя в бъдеще? Ще има ли край нейният живот, или не? Изясняването на въпросите, как е произлязла Вселената и как се развива тя във времето, е свързано (казано най-общо) и с немаловажния за човечеството въпрос, как сме се появили ние и как ще се развиваме в бъдеще.
Тъй като данните от наблюдения на Вселената не са изчерпателни, Космологията си служи с модели. За да се разбере строежът на Вселената, са необходими някои допускания, най-главното от които се нарича космологичен принцип. Този принцип постулира, че в голям мащаб, навсякъде и по всяко време Вселената е еднаква. Той ни позволява да построим теория, която да описва цялата Вселена, включително и тези далечни нейни участъци, които не можем да наблюдаваме.
Да започнем с проблема за размерите на Вселената. Първият, който потърси едно съвременно решение, беше Нютон, като въз основа на закона за всемирното привличане, открит от самия него, стигна до заключението, че Вселената не може да бъде крайна, иначе би трябвало цялата да "пада" бързо към центъра си. През миналия век Х. В. Олберс показа, че Вселената не може да бъде и безкрайна и да съдържа навсякъде звезди и галактики, тъй като тогава нощното небе би трябвало да е много светло, дори по-светло от дневното и самото Слънце би се сляло с него.
Айнщайн предположи, че пространството не е евклидово (плоско), а крайно и с положителна кривина, т.е. такова, че да се затваря като сфера. Фактът, че пространството е крайно, не означава, че то е и ограничено.

Не веднъж се питахме как така всички галактики бягат от нас със скорости, нарастващи пропорционално на разстоянието, какво ги тласка и докъде ще стигнат в този шеметен бяг. Наличието на закривено пространство ни предлага сега една интерпретация, която впрочем би могла да важи и за неизкривено пространство. Не галактиките са тези, които бягат в пространството, а самото пространство, в което те се намират, се разширява. Всички галактики са неподвижни, а Вселената се разширява, като ги увлича със себе си. Ето защо оставаме с впечатлението, че се намираме в центъра на разширяването, и виждаме всички галактики да бягат от нас със скорост, пропорционална на разстоянието!
За да изясним по-добре тази мисъл, да се върнем отново към примера със сферата. Да си представим, че нарисуваме върху балон много черни точки на еднакви разстояния една от друга и започнем да го надуваме. Черните точки ще се раздалечават помежду си в еднаква степен, тъй като разтягането на балона е равномерно. Да си представим сега, че върху една от тези точки стои някакво насекомо, което не знае, че се намира върху балон, който се раздува, но вижда точките около себе си. Е добре, това насекомо ще смята, че е неподвижно, докато всички останали точки се отдалечават от тази, върху ноято се намира, и то ще има усещането, че най-далечните бягат най-бързо точно както става с другите галактики по отношение на нашата.
Тази интерпретация носи в себе си едно следствие: ако е вярно, че Вселената се разширява непрекъснато, това очначава, че в миналото трябва да е била много по-малка отсега. Дори трябва да е имало епоха, в която веществото, което днес е разпръснато в неизброимите галактики, звезди, мъглявини и планети, е било изцяло концентрирано в един относително ограничен обем.






Голям взрив


Да предположим, че идеалният космологичен принцип не е верен и че Вселената е една и съща навсякъде, но не винаги. Това означава, че тя еволюира във времето. Но в кое време? Може би в това, което отмерват нашите часовници? Положително не. Ще се опитаме следователно да въведем ново понятие за време, което да е валидно за цялата Вселена и което ще наречем именно космическо време.
Вече видяхме, че Вселената се разширява и ако не приемем теорията за стационарната Вселена, обвързана с идеалния космологичен принцип, трябва да направим извода, че назад във времето вероятно е имало епоха, в която цялото вещество е било концентрирано в едно относително ограничено пространство. Изчислено е, че това трябва да е станало преди 15-17 млрд. години..
В онази епоха цялото вещество и енергията на Вселената трябва да са били концентрирани в едно кълбо с огромна температура от 100 млрд. градуса, което астрофизиците нарекоха огнено кълбо. То е имало радиус едва една десетмилиардна част от радиуса на сегашната Вселена и било съставено от протони и неутрони, от радиация със свръхвисока плътност и от газ от фотони, електрони и неутрино. Тази огнена смес, въпреки че е била в термодинамично равновесие, не е могла да остане статична неопределено дълго време и в един момент вероятно е започвала да се разширява. Точно от този момент, в който се е извършила промяната, можем да започнем да говорим за време.
Това е началото на времената. Началото на нашата Вселена. Това е първият ден от сътворението - безформеният примитивен хаос е започвал да се движи, за да се превърне в нещо. Това е първата крачка на Космоса, който все още е само тигел с вещество и енергия, към по-развити форми, към образуване на елементите, на звездите, на галактиките и още по-нагоре, до живото, до мислещото, до разумното същество, което ще бъде способно да разбере дългия път на материята до него и да го проследи.
Във връзка с началото на Вселената много често възникват два въпроса. Единият от тях е следният: " Щом е имало Голям взрив, значи ли това, че Вселената има център, спрямо който всичко се разширява?" Отговорът е не! Преди всичко Голямият взрив е създал и самото пространство. Нещо повече, той е създал и цялата материя на Вселената наведнъж и тя е била разпределена равномерно. Не е изключено количеството вещество във Вселената да е безкрайно голямо, така че в момента на Големия взрив Вселената е имала безкрайно голяма плътност. В това се състои сингулярността при раждането на Вселената. За това разширяването на Вселената е равномерно във всички посоки и не можем да определим къде е разширяващият се "край" на Вселената и къде - нейният "център". В този смисъл например галактиките не се разширяват - разстоянието между звездите в тях не се увеличава ! Разширява се самото пространство.
Вторият често задаван въпрос е: "Какво е ставало преди Големия взрив?" Този въпрос е лишен от физически смисъл, защото и самото време се е "родило" в процеса на Големия взрив заедно с Вселената, с пространството и с всички закони, които я управляват. Задавайки такъв въпрос, е все едно да питаме къде е запад, намирайки се на Северния полюс на Земята. Ясно е, че на Северния полюс понятията "изток" и "запад" са лишени от смисъл - може да се върви само на юг. В този смисъл полюсите на Земята са също такива сингулярности, както и Големият взрив, по отношение на понятието "преди".
_________________





Развитие на Вселената

Магическият момент на началото. Изчислено е, че само след една секунда температурата на огненото кълбо е спаднала от 100 на 10 млрд. градуса, докато радиусът се е увеличил десет пъти. Само след 100 секунди радиусът е нарастнал 100 пъти. Следователно това не е разширение, а истински взрив, чрез който Вселената се ражда. Невъобразим взрив, превъзхождащ по скорост и размери всеки друг, а Вселената продължава шеметния си бяг, без да знаем нито кога, нито дали ще спре.
В първите минути при значителна активност на синтезиране на атомни ядра се раждат леките елементи и се образува смес, съставена предимно от водород (около 76%) и хелий (около 25%), в която има и следи от други елементи, като литий и берилий. Междувременно температурата продължава да спада и след 10 000 години достига 10 000К, докато след милион години е едва 600К. Именно в този момент от първоначалната смес от водород и хелий започват да се образуват първите кондензати, от които след това ще се родят галактиките, населени със звезди, в чиято вътрешност, от водорода се образуват тежките елементи до желязото, оловото и златото.
Видяхме, че температурата на огненото кълбо от момента на Големия взрив е спадала бързо. Това е било естествено, след като обемът на Вселената непрекъснато се увеличавал, а топлинната енергия, изпълвайки все по-голям обем е трябвало да се разпределя непрекъснато и равномерно по цялата Вселена. Но разпределена не означава изчерпана. Днес, следователно би трябвало да съществува някакво всеобщо топлинно лъчение, разсеяно във Вселената, съответстващо на една относително ниска температура, последен остатък от онова свръхмощно излъчване, съществувало в огненото кълбо.
Реликтово излъчване В средата на ХХ в. теоретчно бе предсказано, че във Вселената трябва да се наблюдава остатъчно или реликтово излъчване, породено от високата температура на Големия взрив в момента, когато е била в термодинамично равновесие. Поради разширяването на Вселената и спадането на температурата това излъчване трябва да се търси в радиодиапазона.
При подготовката на наблюденията внимателно били анализирани всички странични шумове. Останал обаче неизяснен един шум, който не идвал от конкретен обект, а от всички страни. През 1965 г. реликтовото излъчване бе регистрирано като изотропен микровълнов радиошум с температура около 3К. Неговото откриване потвърждава теорията на горещата Вселена и е едно от най-големите открития на нашия век.
Непрекъснато ли ще се разширява Вселената? За да отговорим на този въпрос, нека си представим огромно кълбо вътре в нея. При равномерна плътност масата на веществото в такова кълбо може да се смята съсредоточена в центъра му. Тя ще привлича телата, разположени по сферичната повърхност, ограничаваща кълбото. Ако смятаме, че останалото извън кълбото вещество привлича кълбото равномерно от всички страни, поведението на телата по тази сфера ще се определя от привличането на веществото вътре в кълбото. Ако то е достатъчно много, породената от него гравитация ще забавя разбягването на разположените по сферата галактики и постепенно разширяването може да спре. Ако това вещество е малко, това няма да стане. А съсредоточената в кълбото маса е толкова по-голяма, колкото по-голяма е средната плътност на веществото в него.
Така стигаме до извода, че в зависимост от средната плътност на веществото във Вселената нейното разширение може да продължи неограничено дълго или да спре, след което тя ще започне да се свива. Критичната плътност е 10-30 g/см3 и ако средната плътност е по-малка от критичната, разширяването няма да спре. Такъв модел на непрекъснато разширяване се нарича отворена Вселена. Ако средната плътност е по-голяма от критичната, в бъдеще ще има свиване. Този модел се нарича затворена Вселена.
Наблюдаваното във Вселената светещо вещество дава стойност на нейната плътност по-малка от критичната. Но има свидетелства, че голяма част от веществото във Вселената не свети. Дали "скритата маса" в това несветещо вещество е толкова, че да надхвърли критичната стойност, все още не е ясно.






ЖИВОТ И РАЗУМ
във Вселената


Никой още не знае съществува ли живот извън Земята. Но астрономите го търсят вече няколко века! Тезисът на Джордано Бруно за множествеността на обитаемите светове и за неизбежното възникване на многобройни огнища на живота и безкрайната Вселена владее умовете на хората вече 4 столетия. Удивително е, че за тези 400 години идеята на Бруно не е влязла в противоречие със съвременните научни знания. Единственото, което изисква науката от днешния ден, е осъвременяване и уточняване на понятията, употребявани от Бруно - например Вселена, безкрайност, живот, разум…
Процесът на развитие на формите на материята от системи с ниска степен на организация към високоорганизирани форми безусловно съществува и се наблюдава. Това е резултатът от еволюцията на материята. Но от това не могат да се направят конкретни изводи за съществуването на "огнища на разума" във Вселената. Определен отговор на въпроса, дали съществуват други "оазиси на живота" освен на Земята, може да даде само астрономията.

Планети около други звезди.

От най-дълбока древност фантазията на хората е населявала света. От незапомнени времена въображаеми обитатели на небето са боговете. В по-ново време се смятало, че са населени планетите от Слънчевата система. Сега се знае, че условията за живот на другите тела от Слънчевата система освен Земята са неблагоприятни за съществуване на живот. Така че извънземен живот остава да се търси далеч от Слънцето.
За да съществува живот, подобен на земния, трябва да има подходящи условия, каквито може да са налице само на твърди космически тела, каквито са планетите. Така че първият въпрос, на който следва да се отговори, е: Има ли планети около други звезди освен около Слънцето. Съществуването на планети около звездите вероятно е твърде често явление. Но за да има живот, планетата трябва да отговаря поне на следните условия: температура, варираща в определени граници; достатъчно голяма маса, която при тази температура да може да задържи с привличането си атмосфера около планетата и по-специално достатъчно водород, който е съставна част на необходимата за живота вода; радиация, която да не превишава опасната за живота граница.
Хипотезата за извънземен живот.
Броят на планетите, отговарящи на посочените условия, може да се оцени само статистически въз основа на теорията на вероятностите. Така американският астроном Ото Струве пресметнал, че в нашата Галактика има поне 106 звезди с планети, при които условията са подобни на земните. Ако приемем че във Вселената има 10 млрд. галактики, което е явно занижена оценка, то ще получим, че в нея има поне 106 млрд. подобни на Земята планети.
Наличието на благоприятни условия за съществуване на живот не гарантира неговото възникване. Но поне на част от планетите с подходящи условия живот вероятно възниква. Вероятно поне в част от случаите той еволюира до образуване на мислещи същества. Общностите от мислещи същества създават непрекъснато развиваща се култура, техника и технология, т.е. създават цивилизация.
Разсъжденията по-горе са схемата, по която се стига до хипотезата, че животът е разпространено явление във Вселената. Чисто умозрително тази хипотеза съществува от векове.
Днес хипотезата за съществуване на извънземни цивилизации се приема от много учени от различни специалности. Установяването на контакт с евентуални "братя по разум" е възможно чрез радиовълни с тяхната максимално възможна в природата скорост на разпространение - скоростта на светлината. Но дори и по този начин при средно разстояние между две цивилизации, което американският астроном Сейгън оценява на неколкостотин светлинни години, контактът може да бъде само едностранен.
Хипотезата за извънземни цивилизации не е общоприета. През 80-те години на нашия век съветският астрофизик Шкловски, който е световно известен с книгата си "Вселена, живот, разум", се отказа от тази хипотеза. Аргументите му почиват на експерименталния подход. Той смята, че много от цивилизациите в Галактиката би трябвало да са на много високо равнище на развитие и тяхната дейност трябва да може да се наблюдава с техническите средства, с които разполага човечеството. Фактът, че независимо от специално предприеманите усилия да се регистрират следи от дейността на други цивилизации (като сигнали, съобщения и др.), досега не са установени техни прояви, най-вероятно означава, че такива просто няма.

Проблемът за палеоконтакта.

Благодарение на шумна и умела реклама днес е твърде известна хипотезата за палеоконтакта, според която Земята е била посещавана в миналото от разумни същества, дошли от други светове. Нейните поддръжници сочат няколко типа факти в своя подкрепа. Първият тип са някои монументални древни паметници, например пирамидите в Египет, статуите на Великденските острови в Тихия океан, рисунките в пустинята Наска в Перу и др. Твърди се, че и досега не е ясно как са изградени тези паметници. Всичко би се изяснило, ако се допусне, че те са построени от представители на други високоразвити звездни цивилизации, озовали се в далечното минало на Земята.
Но истината е, че те са строени по различно време и тогава трябва да се допусне, че или сме посещавани от много цивилизации, или от една, която е идвала многократно, без да е ясно и в двата случая какви са мотивите на посетителите. При това се пропускат много други паметници, за които със сигурност се знае, че са построени от хората. Те са не по-малко импозантни - например пирамидите на маите и ацтеките или пък китайската стена.
Втори тип свидетелства са митове и легенди, в които се говори за същества, слезли от небето. Тези свидетелства са крайно несигурни, защото са художествена измислица, която може да се тълкува по различен начин. От неизчерпаемото митотворчество на народите винаги могат да се подберат тези, които да "доказват" предварително намислена теза. Аналогични доводи имат сила и за третия тип свидетелства - рисунки и др., от древността.
Същесвено е и това, че всички свидетелства, сочени от привържениците на хипотезата за палеоконтакта, не са преки остатъци от от извънземни посетители на Земята, а в най-добрия случай могат да се приемат като косвени доказателства.

Какво може и какво не може да са НЛО.

Много популярна е хипотезата, че неидентифицираните летящи обекти (НЛО), или както често още ги наричат "летящи чинии", са космически кораби, пратени на Земята от извънземни цивилизации.
НЛО наистина съществуват. Според проекта за изследване на НЛО, осъществен от ВВС на САЩ преди около 18 години, и според специалната комисия за НЛО на АН на СССР (бившия) голяма част от регистрираните случаи са природни явления (планети и звезди, метеори и болиди, северни сияния и др.), изкуствени съоръжения (метеорологични балони, изкуствени спътници на Земята и пр.), халюцинации, измами (не само зрителни) и т.н. От разгледаните повече от 12 500 случая във ВВС на САЩ само около 5.5% не получиха обяснение главно поради недостатъчната информация, дадена за явлението от неговите очевидци.
Обаче специалистите приемат, че между наблюдаваните НЛО има, макар и много малко на брой, наистина неизяснени случаи, които чакат своето обяснение. За съжаление досега никой не е представил какъвто и да е предмет или остатък от извънземен космически кораб или негов обитател, с което категорично би потвърдил присъствието на извънземен разум тук, на нашата планета.











От какво е съставена Вселената


Автор Екатерина АВРАМОВА-КОЛЕВА - списание УСУРИ (бр. 12/2004)




В хилядната част от секундата след Големия взрив, когато диаметърът на новородената Вселена не надвишавал няколко километра, първичното вещество съществувало във все още загадъчно за нас състояние. Основните съставки на материята - кварките и електроните - свободно плували в необичайно горещ и плътен субстрат. Постепенно, с нарастването и охлаждането на Вселената, кварките се съединявали в протони и неутрони. Според съвременната физика, именно по този начин се е състояло струпването на Вселената. Ан Нелсън, Дейвид Каплан и Нийл Уайнър от Университета Вашингтон, щата Калифорния, са разработили проект, който да потвърди тезата за загадъчната "тъмна енергия", оказала огромно влияние върху произхода и развитието на Вселената. Въпреки че по-голямата част от специалистите допускат съществуването й, научната физика все още няма категорично становище по въпроса. Т. нар. тъмна енергия вероятно съставлява около 70 % от цялата материя на Вселената. Според Нелсън, Каплан и Уайнър сравнително наскоро откритата неутринна маса, както и скоростта на нарастване и разширяване на Вселената, са свързани помежду си, но несъмнено се намират и в тясно взаимодействие с "тъмната енергия". Теорията на Нелсън и колегите й предлага редица интересни факти. Например: неутринната маса е непостоянна величина, а измененията в стойностите й са в пряка зависимост от обкръжаващата я материя. А тя, сама по себе си, се явява средата, в която тази частица се придвижва. Но безспорно най-любопитен от всички е фактът, свързан с въвеждането на новата субатомна частица, наречена "акселерон". Акселероните се намират в по-слабо взаимодействие с материята, отколкото вече познатите ни неутринни частици. Именно те са въплъщение и олицетворение на "тъмната енергия", твърди американският екип. Нещо повече: успешното взаимодействие на акселероните с неутринните частици е основополагащо за загадъчното влияние на "тъмната енергия" върху материята във Вселената. В потвърждение на тази хипотеза изследователите са провели редица експерименти с неутринни частици, поставени в аномални условия. Тяхната основна цел е била, макар и косвено, да уловят и докажат реалното присъствие на акселероните. Изводът, който се налага, е следният: вследствие на контролираното взаимодействие между акселероните и неутринните частици в едно по-далечно бъдеще ще бъде рязко забавен темпът на нарастване и разширяване на Вселената...Последните наблюдения в открития Космос регистрират съществуването на антигравитационни сили и непознати за съвременната физика колебания в електрокосмичния фон. Още Айнщайн въвежда в своите уравнения условен ламбда-член, за когото допуска, че е възможна потенциална грешка. Днес астрофизиците асоциират ламбда-компонента именно с тъмната енергия. Водещи специалисти като Ярослав Яцкив от Международния център по астрономически и медико-екологични изследвания към Руската академия на науките също отбелязват предположения за евентуалното наличие на загадъчна енергия, управляваща хода на развитието на Вселената. Идеи, аналогични на тази, са били нееднократно изразявани и от други известни учени в различни етапи от развитието на астрофизиката. Френският изследовател Тейяр дьо Шарден рисува картина на космическата еволюция, в която Съзнанието е характерно и присъщо както за отделния индивид, така и за цялото мироздание. Жан Арон, френски физик, твърди, че електроните притежават собствено, елементарно съзнание. Немският биолог Ернст Хекел нарича загадъчната природа на атома негова "кристална душа". Ренате Лол и ръководеният от нея екип експерти към Университета в Утрехт, Холандия, са разработили уникален метод, предполагащ конструирането на реалистичен модел на Вселената. Изследването било подчинено на предварително зададено условие: всяка от частиците пространство-време да бъде конструирана по такъв начин, че промяната да се явява и нейна същностна причина. Тоест, получената конструкция да бъде подчинена на т. нар. принцип на каузалността. След като съгласували изчисленията си с така поставения критерий, холандските учени постигнали шокиращ резултат: създали вселени, принципно напомнящи и наподобяващи тази, в която живеем, с едно времево и три пространствени измерения. Изградените по този начин конструкции постепенно разширили размерите си, подобно на действителната Вселена след мига на Големия взрив.В съвременната физика не съществува категоричен принцип, според който квантовото пространство-време да притежава характеристиката на каузалността. Въпреки това, методът на Лол е единственият, който предлага конструирането на реалистичен модел на Вселената. Това откритие би подпомогнало развитието на две от най-дискутираните и оспорваните теории в съвременната физика - Айнщайновата теория на относителността и квантовата теория. Вдъхновен от работата на Пол Дирак (англ. учен, носител на Нобелова награда за физика през 1933 г. и един от създателите на квантовата механика), специалистът по теоретична физика Джулиан Барбор предлага друг интересен поглед върху същността и функционирането на Вселената. Целта на неговото изследване е разработването на нейн теоретичен модел, съобразен с квантовата физика. Предизвикателството пред Барбор и сътудникът му Бруно Бертоти е как този модел да бъде изграден върху "изначалните отношения на изначалните неща", а не върху "отношенията на реално съществуващите с ненаблюдаемите неща". Според Барбор и Бертоти в класическия модел на Вселената не съществува абсолютна едновременност. Тя е относителна и като такава далеч по-логично се вмества в квантовата картина на света, според интерпретацията на Айнщайн. "Няма невидима река на времето, казва Барбор. Има обаче неща, които можем да наречем "мигове на времето" или "сега". Те са съвкупност от взаимодействията на всички неща във Вселената, във всеки един момент, например сега. Множество различни неща, съществуващи в един-единствен миг, в точно определени отношения едни спрямо други. Тази взаимосвързана цялост е "сега". Още с възникването си през 1925-26 г. квантовата физика представя напълно нова, революционна картина на света с твърдението, че той далеч не е такъв, какъвто изглежда според класическите представи. Хипотезата на Реджиналд Кахил, австралийски физик от Университета в Аделаида, е още един амбициозен опит за отговор на фундаменталния въпрос за същността на Вселената или поне направление за размишления в тази посока. Кахил смята, че всички структури във Вселената - от микрочастиците до макросветовете - напомнят удивително невроните, изграждащи нашия мозък. Теорията на Кахил изхожда от добре познатото предположение, че разпределението на галактиките в нашата Вселена притежава свойствата на т. нар. фрактал - имат склонност към повторение на една основна структура на всяко от следващите нива. В този смисъл, напълно възможно е разпределението на първичното вещество във Вселената да повтаря структурата на атома, например. Кахил основава хипотезата си на теорията за фракталите най-вече заради факта, че те не могат да бъдат сведени до един-единствен, точно определен първоелемент. Според него, Вселената е също безкрайна мрежа от "неявни първоелементи", които сам нарича "монади". Монадите са психически активни субстанции, възприемащи и отразяващи други монади. Това безкрайно разгръщане "извлича самото себе си". Не всички фрактални структури запълват изцяло пространството, разгръщайки себе си в безкрайна мрежа. При някои от тях се наблюдава затваряне или образуване на "изкривявания", "дефекти" в пространството. Именно тези ограничения образуват това, което на научен език се нарича "материя". В този смисъл материята или още "обективната реалност" се явява "изкривяване" на изначалния, реалния свят. Подобни идеи се срещат в по-голямата част от митологичните и религиозните учения. В пасажите, в които се говори за сътворението на света, много често се дават описания на първоначални стихии, в които постепенно се образуват подобни "сгъстявания". Теорията на Кахил напомня по-скоро религиозен, отколкото астрофизически модел на Вселената. Тя се ражда, развива, разширява и свива, а цялата вселенска материя, и жива, и нежива, "се изпълва с особена жизнена сила, която остава непонятна за физиците", пише Кахил. В класическото си схващане, теоретичната физика говори за няколко основни елементи, формирали модела на Вселената - атомите, квантите енергия, симетриите и пространствено-времевите блокове. Въпреки това, тя все още не се е ангажирала с категоричен отговор на въпроса за нейния състав.Хипотези, подобни на вече споменатите, обикновено се асоциират с теорията на австрийския математик Курт Гьодел, който прави сензационно откритие с т. нар. "гьоделово беззаконие". През 1931 г. той извежда тезата, че не съществува цялостна теория, в която да са доказуеми всички теореми. След Гьодел вече се знае, че една теория може да бъде абсолютно вярна и въпреки това верността й да не може да бъде потвърдена. В този смисъл, потенциално възможно е всяка една от изброените хипотези за състава на Вселената да е логически допустима и достоверна





"Черната енергия" - космологичната константа на Айнщайн?

Мистериозната "черна енергия", за която се предполага, че предизвиква ускоряване на разширяването на Вселената, може би е космологичната константа на Айнщайн, според международно изследване на Supernova legacy survey (SNLS), публикувано в последния брой на списание Astronomy and Astrophysics, съобщи АФП.
SNLS, международна група, в която работят около 40 души, се опитва да изчисли точно черната енергия и да определи природата й, която все още е непозната. С тази цел астрономите са пресметнали разстоянията до 71 свръхнови звезди, най-отдалечените от които са избухнали, когато Вселената е била на по-малко от половината от сегашната си възраст.
По този начин е възможно да се определи дали "черната енергия" реагира според "космологичната константа на Айнщайн или съгласно множество други хипотетични теории".
"Това, което отличава тези теории от космологичната константа, е идеята дали плътността на черната енергия се разрежда или не с разширяването на Вселената", отбелязват учените. Според последните изчисления на SNLS, които са най-точните до този момент, плътността й не се разрежда, т.е. тя реагира според константата на Айнщайн.
Айнщайн представя "космологичната константа" през 1917 г., за да подкрепи идеята си, че Вселената е статична. 30 години по-късно той признава, че е сгрешил и се присъединява към тезата за разширяващата се Вселена. Константата идва отново на мода след 1998 г. и откриването на мистериозна енергия, кръстена "черна енергия", която съставя около 73% от материята на Вселената.
Тя действа като сила на отблъскване в голям мащаб, способна да преодолее гравитационната сила между различните съставни части на Вселената. Никаква друга форма на обикновена материя не може да обясни това ускоряване.
Всъщност, когато Айнщайн е представял константата си, той определя силата на отблъскване като равновесна на гравитацията, за да съответства на идеята за статична Вселена.
Или, според астрофизиците, ако тази константа беше малко по-голяма от дадената от Айнщайн стойност, това би обяснило еволюцията на Вселената, която ще наблюдаваме занапред: гравитационна сила, която забавя разширението на Вселената след Големия взрив, след това разширяване, ускорено, когато ефектът тази гравитационна сила е преодолян от сила на отблъскване в голям мащаб, наричана занапред "черна енергия".
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 13:51ч.

Как ще свърши всичко за Земята?

Автор Илиана ДИМОВА сп. УСУРИ (бр. 08/2005)


Според някои пророци планетата ще си отиде така, както е дошла - с голям взрив. Други предвиждат тихо и постепенно унищожаване на живота на Земята, а оптимистите градят теории за мигриране на човечеството по други подходящи за живеени краища на Вселената.

Сър Мартин Рийс, автор на нашумялата книга "Нашето последно столетие", кралски астроном и астрофизик в Кембриджския Университет твърди, че човечеството има шансове едва 50:50 да преживее 21 век, без да му се стовари на главата някоя глобална катастрофа. Други 10-ина световноизвестни учени също споделят своите големи страхове за бъдещето на планетата и обясняват подробно как според тях човешката цивилизация ще бъде засегната от това катастрофално събитие, което трябва да очакваме да се случи в близките 70 години.

• Промяна на климата

Според Ник Брукс (научен ръководител на изследователския екип към Центъра за проучвания на климата в Тиндалския Университет в Източна Англия) в края на това столетие парниковият ефект ще се увеличи 2 пъти и средните температури на планетата ще се покачат най-малко с 2 градуса. На Земята ще настъпи едно постоянно горещо лято, каквото не е имало от половин милион години насам. В най-лошия сценарий това ще засегне климата на повечето континенти, което ще доведе до глобален недостиг на хранителни запаси и разпад на съществуващите социални структури, масови миграции, непреодолими конфликти за ресурси, тъй като някои части от света ще се превърнат в почти необитаеми земи. Може би промяната в климата на планетата няма да е последният камбанен звън, предвещаваш края й, но със сигурност ще предизвика масови опустушения и гибел на растителния и животинския свят.

• Краят на еволюцията

Рейнхард Стиндъл е доктор по медицина в Университета във Виена. Неговата теория за края на света обяснява, че всеки биологичен вид има нещо като "вграден часовник на еволюцията", който тик-так-а и преброява всяко едно поколение, докато неизбежно стигне до фаталната дата на своя край. "В края си всяка животинска хромозома е защитена от т.нар. теломери. Без тях нашите хромозоми биха били неустойчиви." - обяснява хипотезата си д-р Стиндъл. При всяко делене на клетката, обаче, копията на теломерите остават непълни и до края на живота ни те стават все по-къси и по-къси с мултиплицирането на клетките. Накрая, когато те станат критично къси, организмът ни започва да боледува от синдромите на възрастта - Алцхаймер, инфаркт, инсулт или рак, например. Според теорията на Стиндъл, всяко следващо поколение наследява по-къси хромозоми, което след по-малко от век ще доведе до разпад на хромозомите. Като доказателство за това си твърдение ученият посочва изчезването на цели биологични видове в историята на планетата, което според него не може да се обясни или оправдае само с промените в климата.

• Вирусна пандемия

Според проф. Мария Замбон, която е специалист по вирусология и е завеждащ Здравната Агенция по заразни болести във Великобритания, през последното столетие сме свидетели на 4 големи вирусни епидемии, включително СПИН, а историята показва, че всеки век затваря страницата на времето с някоя покосяваща човечеството пандемия. Неизбежно е това да ни подмине и през XXI век, въпреки напредъка на медицината и микробиологията. В момента най-сериозен е проблемът с птичия грип H5, от който страда голяма част от Югоизточна Азия. През 1918 г. този грип покосява над 20 милиона души за 1 година - повече от всички жертви на Първата Световна Война. Според проф. Замбон се очаква подобна епидемия да се разрази съвсем скоро и то с много по-мащабно въздействие. Вирусът няма интерес да убива всички свои гостоприемници, така че той няма да погуби цялото човечество, но може да предизвика сериозни проблеми за десетилетия напред. "Ние никога не можем да бъдем напълно подготвени за една такава голяма вирусна атака. Природата в крайна сметка се оказва най-големият естествен биотерорист." - заключва проф. Замбер.

• Унижощителният тероризъм

"Съвременното общество е по-уязвимо за терористични заплахи, защото много по-лесно можеш да манипулираш и озлобиш група недоволни хора, да ги снабдиш с необходимите материали и технологии и да ги превърнеш в оръжие за масово изтребление. Най-голямата заплаха за човечеството сега и за в бъдеще си остава тероризмът с биологично или химическо оръжие." - твърди проф. Пол Уилкинсън, председател на Консултативния борд към Центъра за проучване на тероризма и политическото насилие в Университета "Сейнт Андрюс" във Великобритания. Неща като антраксът и вирусите на едрата шарка или чумата, според професора, много бързо биха постигнали ужасяващия си ефект в едно модерно глобално общество на комуникациите, технологиите - свят без пространства и граници. Затова тероризмът трябва да се разглежда като транснационален проблем на XXI век.

• Ядрена война

Според маршала от въздушните кралски сили Лорд Гардън, който е и автор на излязлата наскоро на книжния пазара "Можем ли да ударим спирачката на ядрените оръжия?", ядрената война на теория би могла да унижощи човешката цивилизация, но на практика, като че ли това време е отминало. Все още обаче планетата е под заплахата на 3 взривоопастни точки - Средния Изток, Северна Кория и Индо-Пакистан. От тях най-притеснителна според Лорд Гардън е Северна Корея, заради бързореагиращата си армия, която е готова да започне война при всеки малък инцидент. Въпреки това вероятността ядрена война да сложи край ва живота на Земята е много по-малка днес, освен ако не говорим за някоя акция на фанатизирани екстремисти, въоръжени с ядрени оръжия.

• Сблъсък с метеорит

Доналд Йеманс е ръководител на Програмата за близки до Земята обекти, по която се работи в лабораторията на НАСА в Калифорния. Реалният риск Земята да се сблъска с близколетящи обекти в космическото пространство, според него, е почти равен на вероятността да загинеш в самолетна катастрофа. За да бъде това сериозна заплаха за планетата, летящият обект трябва да бъде с диаметър поне 1,5 км и повече. Подобно катастрофално събитие се очаква на всеки 1 милион години. Опасността идва не само от самия сблъсък, но и от огромното количество прах, който ще насити атмосферата и ще закрие слънчевата светлина за седмици наред, като с това ще унищожи голяма част от растителния свят на Земята. Освен това сблъсъкът ще предизвика огромни пожари, като резултат от горещото изригване и унищожителен киселинен дъжд. Всичко това ще се случи за доста кратък период от време, така че по-приспособимите видове може би ще оцелеят, ако това изобщо може да прозвучи успокояващо, щом като планетата ще се превърне в най-ужасното и нежелано място за живеене.

• Роботизирана атака

Според теорията на проф. Ханс Моравиц, изследовател към Университета Карнеги Мелън в Питсбърг, вероятността да се допусне грешка в контрола над робо-системите и технологиите всяка година или в период от 2 години е наистина голяма и това може да се окаже катастрофално за живота на Земята. Той предвижда, че до 2050 г. вече ще са създадени роботи от човешки вид, които ще бъдат разумни същества, с ограничени способности за мислене, но широко разпространени в бита на хората. Тези интелигентни машини ще бъдат създадени, за да ни служат, ще владеят всички наши умения, ще работят за постигането на всички наши цели и изобщо ще бъдат нещо като деца, създадени от човешкия разум. Те ще имат приложение не само в домакинството, но и ще бъдат натоварени с много отговорни задачи, като диагностика на здравето, лечение и терапия. Те ще бъдат наши наследници във всички професионални сфери. Въпросът, който тревожи професор Моравиц, е какво ще се случи, ако на този така добре хармонизиран технологичен свят изведнъж му се дръпне шалтера?

• Взрив от близка до Слънцето звезда

Нир Шавив е преподавател по физика в Университета Хебрю в Йерусалим. Той твърди, че на няколко десетилетия по една зведа-гигант от нашата галактика експлоадира, като Супернова. Космическите лъчи (носители на високоенергийни частици като гама-лъчите) се разпръскват във всички посоки и ако се случи Земята да преминава в близост, те биха могли да предизвикат нова ледена епоха. Най-голямата опасност за Земята от подобна катастрофална случайност има, когато планетата преминава през спираловидните ръкави на Млечния път, където се намират повечето Супернови. Това се случва приблизително всеки 150 милиона години. Индикаторите от палеоклимата показват, че на Земята е имало такъв период, с много повече лед на полюсите и дълги ледени епохи по нова време. В момента планетата излиза от Стрелец-Карина в Млечния пт, което обяснява и по-топлия климат на Земята за няколко милиона години. Но след около 60 години Земята ще навлезе в Персей и леденият климат отново ще има своя шанс да скове планетата, според Нир Шавив.

• Супер вулкани

Според професор Бил Макгир (ръководител на Изследователския Център Бенфийлд за научни догадки към Лондонския Университет) приблизително на всеки 50 000 години на Земята изригва супер вулкан. В резултат на което повече от 1 000 кв. км от сушата бива унищожена от вулканичен прах, а континентите се забулват с прах и серни газове, изхвърлени в атмосферата. Това пречи на слънчевата светлина да достига до земната повърхност, в следствие на което земните дни заприличват по-скоро на пълнолунни нощи. Таупо в Нова Зеландия е последният супер вулкан, изригнал преди около 26 500 години. Най-разрушителният в човешката история обаче е вулканът Тоба в Суматра (Индонезия), който е вилнял за последно преди 74 000 години. Тъй като се намира близо до екватора, под пагубната му власт са попаднали и двете полукълба.Според професор Макгир вероятността Земята да погине от супер вулкан е 12 пъти по-голяма от теорията за метеоритния сблъсък. А шансът това да се случи в близките 70 години надвишава 15%. Взривоопасните места, за които трябва да се внимава, са онези, създавали плоблеми на Земята и преди - Йелоустоун в Щатите и разбира се, Тоба. Но още по-притеснителното е, че супер вулкан може да изригне и от някоя нова точка, за която въобще нямаме данни, че е съществувала досега - например под джунглата на Амазонка.

• Заплахата от черни дупки

Ричърд Уилсън е професор-изследовател към факултета по физика в Харвардския Университет. Той обяснява теорията си за унищожението на Земята от черна дупка със съществуването на най-големият ускорител на частици, създаден преди около 7 години в Националната лаборатория Брукхевън в Ню Йорк. "Рискът, произтичащ от този факт, се крие в това, че поради небрежност е възможно мощният ускорител да създаде достатъчно голяма черна дупка, с поле, способно да погълне Брукхевънската лаборатория, а защо не и останалата част от планетата." - твърди проф. Уилсън. Използвайки информацията за черните дупки в космическото пространство, учените правят някои изчисления и установяват, че Брукхевънският ускорител наистина е способен да произведе такава черна дупка. Затова може би нюйоркчани си разказват черни вицове, че бъдещето на града и на цялата планета зависи от добрата концентрация и ведрото настроение на изследователите физици в Брукхевън
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 13:53ч.

Когато древните предания помагат на модерната наука


DNEVNIK.BG


Джеймс Расмусен, собственик на малко музикално магазинче в Сиатъл, и Рут Лъдуин, сеизмолог от щатския университет в същия град, са един на пръв поглед необичаен научен екип. Двамата са обединили усилията си в търсене на специфични червеникави заоблени каменни блокове в района, пише сп. "Сайънс". Легендите на местните жители от племето дууамиш, чийто потомък е и Расмусен, твърдят, че те са обитавани от Аяхос, дух с тяло на змия и рога и крака на елен.
Митовете предупреждават към блоковете да не бъдат отправяни погледи, тъй като Аяхос може да се разгневи и да разтресе земята или да вкамени гледащия. "Когато бях малък, изобщо не разбирах защо дядо ме плашеше с тези камъни, казва Расмусен. Научните данни обаче ме накараха да си припомня древните предания."
А данните са следните. През 90-те години геофизични измервания и разкопки разкриват, че под Сиатъл минава голям разлом. Преди 1100 години той е причинил силно земетресение, което, ако се повтори днес, е в състояние да изравни града със земята. Учените признават, че разломът може да се активизира по всяко време. За да бъде предотвратена катастрофата, през последните години инфраструктурата и сградите в Сиатъл са сериозно укрепени. Лъдуин, Расмусен и други учени са открили поне пет легенди в района на града, които пряко се отнасят до земетръси, свличания на земни маси и други форми на сеизмична активност. Те са единодушни, че

заплахата е регистрирана от фолклора

далеч преди учените да открият доказателства за съществуването й.
Все повече и повече специалисти, работещи в сферата на науките за земята, са склонни да обединят усилията си с етнолози и фолклористи, което е на път да роди цяла нова научна дисциплина - геомитология, посочва сп. "Сайънс". Вулканологът Флойд Маккой от университета в Хавай казва, че обсъждането на древните митове доскоро е било "най-лесният начин да подриеш авторитета си" и да влезеш в черния списък на атлантолозите и други подобни аматьори. Самият той обаче не бърза да ги задрасква и признава, че те са в състояние да разкрият неизвестни данни за древни катастрофи и днешни опасности. Легендите обогатяват информацията, с която учените работят, признава и палеосеизмологът Браян Атуотър от Геологическото общество в Сиатъл. Трикът обаче е да усетиш в кои митове има зрънце истина.
Тенденцията за търсене на реални научни данни в легендите датира поне от 80-те години, когато учените приеха факта, че бавният ход на геологичното време бива рязко прорязван от катастрофи като тази, унищожила динозаврите преди 65 млн. години. През 90-те пък Уолтър Питмън и Уилям Райън от Колумбийския университет развиха теорията, че

библейският потоп е реалност

зад която се крие издигането на водите на Средиземно море вследствие на топенето на ледовете след края на последната ледникова епоха преди 12 000 години и рязкото им преливане към днешното Черно море преди около осем хилядолетия. Изследванията през последните години, проведени и по българското крайбрежие, потвърдиха тезата, че водите му рязко са се покачили преди седем-осем хиляди години.
Проучванията през последните години на локални катаклизми все повече дават възможност на учените да свързват митове и катастрофи в Северна Америка, Близкия изток, Азия, Европа и Пасифика. Лъдуин например описва предания от тихоокеанското крайбрежие на САЩ, в които се говори за битки между китове и гигантски птици.
Палеосеизмолозите имат обяснение. Според тях в легендите се говори за предизвиканите от земетресенията вълни цунами, унищожили десетки селища по крайбрежието през последните 1000 години. Доказателства за тях се откриват в отлаганията по бреговете, а някои могат дори да бъдат датирани точно посредством дендрохронологията - измерване на времето чрез кръговете на дърветата.
Последното е от януари 1700 г.
Ползата от митовете пък беше доказана точно преди година, когато цунами помете бреговете на Индийския океан от Индонезия до Мадагаскар и уби над 300 000 души. Жертви дадоха всички народи, обитаващи крайбрежието, освен племето мокен в Тайланд. Техните традиции предупреждават, че когато морето рязко се отдръпне навътре, скоро ще дойде

"голяма вода, която яде хора"

и всички трябва да бягат. Мокен направили точно това и се спасили.
Патрик Нън, геофизик от университета на Южния Пасифик в Сува, Фиджи, смята, че подобни истории са в състояние да предупредят за съществуващи, но малко познати на днешния човек опасности. В момента той събира из тихоокеанските острови легенди, които могат да помогнат на учените в търсене на опасности от земетресения, вулкани, свличания и други, там където отсъстват писмени данни. Именно чрез митовете на местните жители той успял да докаже, че вулканът на остров Кадаву от архипелага на Фиджи, обитаван от едва 3000 години, е изригвал през последните хилядолетия. Доскоро се смяташе, че той не е активен от поне 50 000 години, докато легендите говореха за "голяма планина, избълвала огън през нощта". Разкопки в полите на угасналия вулкан обаче откриха големи отлагания от лава и пепел, под които има произведена от човешка ръка керамика.
Догодина британското Геологическо общество ще публикува сборник изследвания под общото название "Геология и мит" (Geology and Myth). В тях учени като Нън, Лъдуин и др. ще се опитат да накарат колегите си да погледнат на легендите по-сериозно. Съредакторът на колекцията Луиджи Пикарди, геолог от Националния изследователски съвет на Италия, се опитва в свое проучване да постави в научен контекст катастрофалната поява през 493 г. на архангел Михаил на Монте Сан Анджело. Според мита той оставил следа от крака си в скалата. Според Пикарди става дума за голямо, но нерегистрирано в писмените източници земетресение. През 90-те ученият открил

физически доказателства за явлението

- масивна пукнатина в пода на популярна местна светиня, скрита при ремонта й през по-късните векове. През 2001 г. Националният институт по геофизика и вулканология обяви региона за силно сеизмично опасен. В момента Пикарди се опитва да защити теорията си, че повечето древни места за поклонение всъщност са издигани върху места с катаклизми, разломи и др. като знак, че са посещавани от боговете.
Добър пример в това отношение е прочутият оракул на Аполон в Делфи. Според мита пророчиците в храма изпадали в транс, след като поглъщали дъха на бога, излизащ от магическата бездна. За да чуят предсказанията, се стичали хора от целия тогавашен цивилизован свят.
Останките от оракула все още стоят на мястото си в Делфи, но класическите учени смятат дъха на бога за мистификация, измислица за заблуда на лековерните. Геологът Джел де Бур от университета Уеслиън в Мидълтаун, Кънектикът, и археологът Джон Хейл от университета в Луисвил в Кентъки обаче показаха, че митът се основава на реалност. Двамата откриха, че оракулът е изграден върху свързване на два разседа, от което

излизат действащи на психиката въглеводороди

точно както са го описали древните автори. Учените доказаха това лято, че същото се отнася и за храмовете на Аполон в Кларос и Дидима в Югозападна Турция.
Процесът по превеждането на митовете в геология и обратно без съмнение е труден и хлъзгав, но според Елизабет Барбър, професор по лингвистика и археология в "Оксидентъл колидж" в Лос Анджелис, може да бъде извършван научно. В излязлата си наскоро книга "Когато те отделиха Земята от небето: Как човешкият ум оформя мита" (When They Severed Earth From Sky: How the Human Mind Shaped Myth) тя твърди, че преминаването на реалността в мит поема по очаквани пътеки, като природните сили се превръщат в свръхестествени същества. Според нея легендата за битката на боговете от Горната и Долната земя на народа кламат от Орегон съвпада с изригването на връх Мазама и формирането на езеро в кратера му.
Социалният антрополог от университета "Джон Мурс" в Ливърпул Бени Пийсър обаче е на мнение, че махалото е отишло твърде далеч в приемането на митовете.
Той поддържа Cambridge Conference Network, форум в интернет за катастрофични теории.
Според него досега нито едно предание от района на Средиземноморието не е отговорило на научните критерии. Известна научна стойност може би имат само някои от района на Пасифика. Изучаването им обаче от гледна точка на естествените науки си заслужава, смятат дори и скептици като него.
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 14:23ч.

КОСМИЧЕСКИТЕ СОНДИ ОКОЛО ЛУНАТА


Европейски апарат навлезе в орбита около Луната

Европейската автоматична станция Smart 1, изстреляна към Луната през септември миналата година, навлезе в окололунна орбита.
Това е първият европейски космически апарат, който успя да излезе в орбита около спътника на Земята, заяви проф. Дейвид Саутууд, научен директор на Европейската космическа агенция, цитиран от Би Би Си.
За да влезе в орбита около Луната, вчера станцията включи йонния си двигател. Той не създава рязко ускорение като обикновения ракетен двигател и е подходящ за кратки полети, където не се изисква твърде висока скорост.
Двигателят ще работи непрекъснато в следващите 4 дни, докато гравитацията на Луната не започне да притегля станцията. В резултат Smart 1 ще започне да се приближава към Луната по спирала, докато не достигне повърхността й.
Очаква се, че апаратът ще започне да събира научна информация в началото на следващата година. Учените се надяват, че тази информация ще хвърли светлина за произхода и еволюцията на Луната, посочва Би Би Си.
Smart 1 ще проучи най-големия кратер в Слънчевата система, който се намира на Луната и ще изследва вътрешните му пластове. Сред задачите на апарата са и откриване на материали, които биха могли да бъдат използвани при изграждането на бъдещата лунна база.
Благодарение на новите технологии автоматичната станция бе построена бързо и със сравнително малко средства – 110 милиона евро заедно с разходите по пуска.
Икономията на средствата бе постигната за сметка на миниатюризацията - Smart 1 тежи само 367 килограма, но на борда има свръхмодерна апаратура.




Фобос отблизо

Европейският изследователски космически апарат Mars Express направи подробна снимка на най-големия спътник на Марс – Фобос.
Снимката е направена от около 200 километра и показва страната на луната, която се вижда от Марс.
С помощта на тези фотографии учените се надяват да обяснят природата на вдлъбнатините на Фобос, видими от екватора до северния полюс, посочва Би Би Си.
Фобос бавно пада към Марс и според изчисленията на астрономите, ще се вреже в повърхността на планетата в близките няколко милиона години.
Размерите на Фобос са приблизително 27 на 19 километра и той е по-голямата от двете луни на Марс.
Другият спътник на Червената планета – Демос – е два пъти по-малък от Фобос и орбитата му е по-отдалечена от планетата.
Фобос се движи по т. нар. мъртва спирала – орбитата му постепенно го приближава към неизбежния сблъсък с планетата.
Съществуват различни теории за природата на Фобос. Според една от тях спътникът е астероид, попаднал в орбитата на Марс. От направените фотографии се вижда, че луната се състои от кобалтов камък, подобен на черния въглероден хондрит, от който се състоят астероидите.
Някои изследователи считат, че Фобос и Демос са останки от голяма луна, обикаляла някога около Марс.





Сондата "Хюйгенс" кацна на Титан


Мисията на изследователската сонда Хойгенс, която кацна на сатурновия спътник Титан и предаде изображения от повърхността му, е изключително успешна, смятат експерти от Европейската космическа агенция, съобщи Асошейтед прес. Специалистите анализират информацията, предадена по време на спускането на сондата към Титан и след кацането й на повърхността му. Атмосферата и условията на сатурновия спътник в някои отношения са близки до тези на Земята и учените очакват да съберат сведения за това как се е зародил животът там. Първите снимки са чернобели и са направени от височина 16 км над спътника, докато сондата се е спускала чрез система от няколко сменящи се парашута. Фотографиите показват пресечена от тъмни линии повърхност, която може би е покрита с лед, а по него има втечнен газ метан. Вижда се тъмно петно, за което се предполага, че е езеро или дори море от вчетнен метан. На снимка, направена вече след кацането, се вижда светла плоска повърхност с малки възвишения и пръснати по нея буци, напомнящи замръзнала течност. Виждат се кратери. Учените очакват да получат и цветни снимки.

Сондата Дийп импакт ще изследва тайните на кометите

НАСА изстреля днес сондата Дийп импакт, предаде Франс прес. След шест месеца тя ще изстреля снаряд /с размера на пералня/ към ядрото на една комета, за да анализира състава й. Ракетата Делта 2 със сондата на борда стартира успешно в 20.47 ч. бълг. време от Кейп Канаверал във Флорида, обяви НАСА. Тя ще изведе Дийп импакт в орбитата на кометата Темпел 1. Сондата ще се срещне с нея на 4 юли, когато ще се намира на около 132 млн км от Земята.

oт сайта на actualno.com
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 19.01.2006г. в 14:25ч.

Българско оборудване излита в Космоса със спътника „Фотон М2“

30.05.2005 15:31 dnes.bg


Два български прибора за измерване на дозата и потока на космическата радиация са оборудвани на спътника "Фотон М2", който ще излети във вторник в 15 часа българско време от космодрума "Байконур" в Казахстан.
Приборите ще измерват измененията на дозата и потока на космическата радиация на спътника, който ще се намира в околоземна орбита на височина 262-304 километра в продължение на 15 дни и 20 часа, съобщи на пресконференция днес ст.н.с. д-р Цветан Дачев, директор на Централната лаборатория по слънчево-земни взаимодействия при БАН, в която са изработени приборите съвместно с учени от Германия и Италия.
По време на полета, който е по програма на Европейската космическа агенция (ЕКА), ще бъдат направени научни изследвания в областта на космическата физика, материалознанието и екзобиологията.
Спасяемата капсула на спътника трябва да се приземи обратно в Казахстан на 16 юни тази година в 11.32 часа българско време. Научните резултати от експериментите ще бъдат анализирани и обработени от научни колективи от Русия и Европа.
Двата прибора са създадени специално за измерване на дозата на космическата радиация, която е един от рисковите фактори в Космоса, обясни Цветан Дачев. Затова изучаването й е от изключително значение за бъдещите космически полети на хора, както и за дългосрочните експедиции, предвиждани в бъдеще до Марс и до Луната. При тях хората ще бъдат изложени в продължение на години на космически лъчения, допълни той, цитиран от БТА.
Първият български апарат, наречен R3D-B2, ще се намира извън спътника "Фотон М2". Той ще е разположен на платформата Biopan-5 и ще измерва натрупваната доза на радиация, посочи Цветан Дачев. Той обясни и идеята на експериментите: при различна защита в Космоса (различни по дебелина пластини) ще бъдат поставени биологични спори, които ще са живи при излитането на спътника.
Спорите в най-горните слоеве ще загинат при облъчването с космическа радиация. Онези, които имат по-голяма защита, ще остават живи и когато се върнат на Земята ще бъдат изследвани и преброени.
Апаратът R3D-B2 представлява спектрометър-радиометър, тежи 129 грама и е създаден в партньорство с Университета в Ерланген, Германия. 256-каналният спектрометър и софтуерът на прибора са оригинална българска разработка.
Данните от прибора ще се използват за изучаване на въздействието на радиацията върху биологични обекти, както и за предотвратяване на радиационния риск върху космонавтите в околоземна орбита.
Вторият български апарат се нарича Liulin-Photo. Той тежи 330 грама и е изработен в БАН по поръчка на Института по кристалография в Рим. С апарата ще се осъществи съпътстващ физически експеримент заедно с италианския прибор Photo, който ще измерва дозата на космическата радиация чрез биологични детектори.
„Общата цена на експериментите не е много голяма, затова ние сме конкурентоспособни“, каза директорът на лабораторията. Между 5 и 10 хиляди евро струва всеки от приборите, а ЕКА дава десетки милиони евро за един спътник и за изстрелването му, посочи още Цветан Дачев.
Четиримата български учени от Централната лаборатория по слънчево-земни взаимодействия при БАН, създали приборите, са - ст.н.с. д-р Цветан Дачев, н.с. Борислав Томов, н.с. Юрий Матвийчук и инж. Пламен Димитров.





Японската сонда Хаябуса взе прах от астероида Итокава


http://www.dnes.bg

Сондата Хаябуса успя да вземе частици от повърхността на астероида Итокава, отдалечен на 300 милиона километра от Земята, съобщи Японската агенция за космически изследвания.
Агенцията уточни на пресконференция, в Токио, че чак при завръщането на сондата през месец юни 2007 г., ще може да се каже със сигурност, че тя е изпълнила мисията си и носи частици за изследване. Все пак Юничиро Кавагучи – ръководител на проекта, изрази убедеността си в успеха на мисията, тъй като камерите, прикрепени към сондата са показали ясна картина как тя каца на астероида.
„Макар и да предполагаме, че астероида се е образувал преди около 4,6 милиарда години, парчета от повърхността му приличат на фосили от слънчевата система”, обясниха японските учени, които изгарят от нетърпение да започнат изследванията.
Няколко дни по-рано сондата пусна малък робот върху астероида, който да заснеме с помощта на трите си вградени камери повърхността на небесното тяло. За съжаление опитът се оказа неуспешен, тъй като връзката с робота бе изгубена.

Спътници фотографират земната гравитация


Автор Екатерина АВРАМОВА-КОЛЕВА списание УСУРИ
(бр. 04/2005)

Специалисти от NASA успяха да заснемат гравитационното поле на Земята. В продължение на пет години специализираните спътници от програмата GRACE на Агенцията ще следят за изменения в профила на земното притегляне. Още преди три години спътниците, наречени закачливо "Том" и "Джери", реализираха първата относително точна гравитационна карта на Земята. След 35 дни в орбита те изпратиха първите данни за профила на земното притегляне на разстояние от 500 км. След програмното им обновление от спътниците бяха получени карти, превъзхождащи по точност 100 пъти известните до момента. Именно екипът на GRACE успя да направи и първата снимка на земното гравитационно поле. След анализа на данните от 111-дневните изследвания, учените успяха да дефинират относително прецизен гравитационен модел. Следващият етап започна през първата половина на 2004 г. За събирането на максимално точни данни, двата абсолютно идентични спътника бяха изведени в съвършено еднаква орбита на височина 500 км над земната повърхност. Разстоянието между двата апарата беше 220 км. Във времето на движение над земната повърхност двата спътника изпитаха гравитационното влияние - ту ускоряващо, ту забавящо тяхното движение. Докато задачата на единия бе да измерва силата му веднъж месечно, вторият следеше за пространствените му изменения и честотата на летенето на своя близнак. GRACE е плод на съвместното сътрудничество на NASA и германската агенция DLR (Deutsche Forschungsanstalt fur Luft und Raumfahrt) и е вторият подобен проект на американската агенция след ESSP от 1997 г. От GRACE ежемесечно ще постъпват данни за гравитационните изменения в земния профил. Въз основа на техния анализ ще могат да се предсказват климатични, атмосферни и гравитационни промени - като земетресенията например. Програмата включва и изучаването на полярните области, океанските течения и движенията на земната кора, сезонните изменения на водните запаси и наличието на почвени и подпочвени води в различните части на света. Повърхността на нашата планета е нееднородна, какъвто е и профилът на гравитационното й поле. Смята се, че разликите в стойностите на земното притегляне се предизвикват именно от неравномерното разпределение на земната маса. Океанските потоци, горските и планинските вериги, дори подпочвените води концентрират големи земни маси на определени места. По подобен начин се проявява и силата на тежестта, както и гравитационната сила, сочат данните от анализа на земния профил. За различните стойности на гравитационната сила по земната повърхност е известно от няколко години. Областта на понижени стойности е около бреговете на Индия, а в южните части на Тихия океан се наблюдават повишени стойности на земното притегляне. Причината за подобни различия все още не е дефинирана с абсолютна точност. Явно е обаче, че е пряко следствие на процесите в дълбочинните структури, протекли преди милиони години. Екипът на GRACE продължава работата по прецизирането на гравитационния профил на Земята. Използването на микровълнови и GPS-системи за наблюдение ще позволи изключително висока степен на заснемане във всяка точка от земната повърхност.
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

АТЛАНТИДА

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 20.01.2006г. в 13:00ч.

АТЛАНТИДА – МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ



През 360г. пр. н. е. Платон пише диалозите "Тимей" и "Критий". В тях е включено и едно много интересно предание за потъналата всемогъща островна държава Атлантида. Според Платон този разказ е разказан на атинския законодател Солон от жреци на египетския град Саис, който поддържал оживени религиозни и културни връзки с Атина. Солон разказал историята на своя родственик Дропид, който от своя страна я предал на своя син. Този негов син, Критий старши, още като млад я доверил на своя 9-годишен внук, който също се казвал Критий. Критий младши, който по времето на Солон заемал важни политически постове в Атина, в двата диалога се явява в ролята на разказвач, който говори за Атлантида.
Ето какво казва той: "Много и чутовни дела се разказват за вашия град (Атина). Но едно от тях превъзхожда всички останали по величие и значение. Записите разказват как вашия град някога обуздал силата, която изведнъж дръзко се била насочила откъм Атлантическо море срещу цяла Европа и Азия. Тогава по морето могли да плават кораби, защото пред неговото устие, което вие по своему наричате Херкулесови стълбове, се намирал остров. Тоя остров бил по-голям от Ливия и Азия, взети заедно. От него за плавателите се откривал достъпът към другите острови, а от тях - към целия срещуположен материк, с който се ограничава това истинско море. От вътрешната страна на това устие, за кото говорим, морето представлявало само залив, нещо като тесен вход. А това, което било от външната страна, може да бъде наречено истинско море, голямо колкото земята, която го окръжава - истински и съвършен материк. Върху тоя остров на Атлантида съществувала велика и страшна държава на царе, властта на които се простирала върху целия остров, върху много други острови и върху някои части от материка. Освен това те и на отсамната страна владеели Ливия до Египет и Европа до Тирения. Тая държава, като се събрала в едно, възнамерявала с един удар да покори и вашата, и нашата страна, цялата земя отсам устието.Тогава, Солон, войнството на вашия град Атина се прославило с доблест и твърдост пред всички хора. Като превъзхождал всички по мъжество и хитрост на военната тактика, вашият град ту воювал начело на елините, ту - когато другите отстъпвали - по необходимост се сражавал сам, като се излагал на големи опасности. Но най-после, след като победил настъпващите врагове, той възтържествувал за победата над тях и им попречил да заробят още незаробените и извоювал свободата на всички нас, които живеем отсам Херкулесовите предели. По-късно, когато станали страшни земетръси и потопи, в един ден и в една бедствена нощ цялата се провалила изведнъж в земята и остров Атлантида изчезнал, като потънал в морето. Затова и онова море сега не е плавателно и е неизследвано. Многото вкаменена тиня, останала след потъването на острова, пречи на плаването..."
С описанието на това будещо и днес интерес събитие, разиграло се 9000 години преди да се е бил родил Солон, приключва краткия разказ за Атлантида в "Тимей".

Доказателства за съществуването на Атлантида

Въпросът дали описаният от Платон континент (остров с размерите на Ливия + Азия = континент) наистина е съществувал, а също така дали е съществувала и неговата цивилизация, са въпроси, които и досега нямат категоричен отговор. Но напоследък се намират все повече доказателства за съществуването и потъването на древен континент, както и следи от неговата цивилизация. Няколко експедиции на водолази в различни точки на света от Бахамите до бреговете на Европа и Азия, откриват на дъното правоъгълни сгради, колони, павирани пътища, храмове и пирамиди, потънали преди хиляди години.
Ето и някои от по-големите открития:
• През 1970г. Др. Рей Браун открива на дъното на океана, близо до Бахамските острови, голяма пирамида. В тази експедиция Браун заедно с четирима водолази откриват още пътища, храмове, правоъгълни сгради, неидентифицирани метални инструменти, както и една статуя, държаща кристал, съдържащ миниатюрни пирамиди. Металните предмети и кристалът били изпратени за анализ във университет във Флорида. Изследванията показали, че кристалът усилва енергията, която преминава през него.
• През 60-те години Др. Мансън Валентин, при своята експедиция на остров Бинини, фотографира и публикува снимки на пътища и сгради, открити от него недалеч от брега. Подобни руини били фотографирани близо до Бахамите, а също и до Мексиканския бряг на дълбочина 15 - 20 метра.
• Огромна пирамида с единадесет помещения и голям кристален връх е открита в средата на Атлантическия океан на дълбочина 3300 метра от Тони Бенклок.
• През 1977 е съобщено за голяма пирамида, намерена в Кей Сал на Бахамите. Тя е фотографирана от експедицията на Ари Маршъл на около 50 метра под морското равнище. Пирамидата била висока около 210 метра. Водата около пирамидата била осветена от блещукаща бяла вода, излизаща от отворите на пирамидата и била заградена от зелена вода, вместо от черна, както е навсякъде на тази дълбочина.
• Съветска експедиция, ръководена от Борис Ащуря, открива потънал град на около 650 км. от бреговете на Португалия. Сградите били направени от изключително здрав бетон и пластмаси. Експедицията изважда и една статуя.
• Открит е и мраморен акропол от колони на площ пет акра.
• Хайнрих Шлиман, човекът, който откри и изследва Троя (за която се смяташе, че е само легенда), съобщава за ваза от метал, непознат на учените, които я изследвали. Вазата е намерена в съкровищницата на Приам. Във вазата има надписи, според които тя е била подарък от цар Кронос от Атлантида. Идентична ваза била намерена и в Тихуанако, Боливия.
• Останки от праисторическа цивилизация са открити на девет километра от индийския бряг. Възрастта на останките е 7500 години пр. н. е. Те се намират близо до брега на Сурат, Запдна Индия, на 40 метра под повърхността на водата. Археолозите откриват парчета дърво, останки от домакински съдове, фосили и строителни материали. Освен това са намерени разрушени бани, стълбища и храм. Археологическото откритие е направено от два индийски института - Института по археология и Института по океанология.

Известни са много други подводни пътища, сгради, статуи и колони, като много от тях са направени с материали, които не се срещат в дадения район. На много древни карти има континента Атлантида, включително на древните гръцки карти, изучавани от Христофор Колумб, преди да тръгне на прочутото си пътешетвие и да открие Америка. В древни писания от ацтеките, маите, гърците, египтяните, испанците, индийците, тибетците и от много тихоокеански острови се говори за потънали древни континенти и връзката на съответната група хора с тези континенти. За съжаление много от доказателствата за съществуването на Атлантида са отбелязвани в местната преса, а после забравяни. Тези факти не се включват в учебниците по история, понеже учените не могат ди ги обяснят чрез техните теории.

Други континенти

Най-напред е важно да се отбележи, че Атлантида не е единствения континент потънал в древни времена. Съществувал е и континентът Лемурия, който е включвал държавите Му и Мар в Тихия океан и Лумания в Индийския океан. Останки от потъналия континент все още може да се видят защото върховете на техните планини сега представляват малки островчета в океаните. Например Великденския остров се счита за остатък от Лемурия, а неговите каменни статуи будят възхищение и учудване, въпреки че от повечето статуи се виждат само главите.
Историята за тези различни континенти и техните обитатели, част от високо развита цивилизация е наистина фантастична. Всичко обаче свършва преди около 11 500 години, когато драматични събития като рязка смяна на климата, потъването и разместването на континенти, а също така и изместването на земната ос, довеждат до края на тези цивилизации, въпреки че се счита, че някои от НЛО са на оцелелите в подводни и подземни бази атланти и лемурианци. Някои следи за тези събития се откриват в древните шумерски текстове.

Кои са атлантите

Информацията, включена в този сайт е малко и е събрана от много източници. Нейната цел е само въведение в света на атлантите.
Първите атланти имали извънземен произход и дошли на Земята преди повече от 50 хиляди години. Те имали хуманоидни черти, но се различавали от сегашния човек. Те били наричани също Елохими или Анунаки, а тяхната история е скрита в текстовете на Битие. Техният живот продължавал средно по 800 години.Те били много високи, между 3 и 4 метра, а кожата им била светла. Повечето древни цивилизации вярвали в титаните, раса от гиганти, населявала Земята преди много години. В различните фолклори те са известни под различно име. Тези същества били считани за легендарни, докато археолози не откриха в една пещера в Сирия дузина човешки скелети с ръст между 3 и 4 метра. В дневниците на испанските конкистадори четем за диви, русокоси, синеоки хора, високи около 4 метра, бягащи из Андите по време на завоюването на инките.
Счита се, че атлантите, заедно с другите цивилизации, населяващи Земята, са създали по-малкия човек чрез генетична манипулация. Хората може би са били използвани като работници.
Адам, т.е. човек, е създаден за да работи в различни проекти по цялата земя, например в мините, производството на храна, строителство. Давайки на човек възможността да се размножава (първородния грях от библията), населението започнало бързо да нараства. Атлантите обаче искали повече рботници, затова жените били допълнително променени, така че да могат да раждат всеки месец, вместо първоначалната една година. Това също може да се открие в Битие, глава 3, стих 16.
Вероятно атлантските войници започнали да се размножават с човешките жени: "тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше" (Битие, гл 6, стих 2)

Технологията на Атлантите

Съзнанието на атлантите еволюирало от по-нематериално към по-физическо. За разлика от другите древни цивилизации, които познаваме, атлантите били достигнали много високо ниво на технологично развитие, дори по-високо от нашето собствено. Сред постиженията на атлантите бил перфектен воден контрол. Сега една утопична представа би изглеждала така: изобилни полета от вълнуваща се пшеница до възможно най--красивите плажове през безкрайно лято. Атлантите са притежавали всичко това и то ги е отегчавало. Те оставили подобни земи на слугуващите същества - хората - на които това им се сторило като райска градина.
Атлантите дошли на Земята за стимулация. Те обичали бурите и цели области били отделени като национални паркове, в които се провеждали свирепи демонстрации на атмосферна турбуленция. Техните слуги, разбира се, били доста по-малко запалени по тези демонстрации, които разрушавали къщите им и ги убивали. Ако атлантите забележели щетите и ако ги е било грижа можели да въстановят щетите по своя воля. Понякога го правели, понякога - не.
Атлантите имали и способността да управляват геоложките събития. Те я използвали за да задоволят своята жажда за експерименти. Вулканичните изригвания били сред любимите, но повече се използвала пара и минерални води за постигане на художествен ефект. Атлантите имали много време за своите експерименти. Първите атланти били безсмъртни. На един по-късен етап те изгубили контрол над природата и това довело до големите промени, а така и до тяхното изчезване.
Същинското ядро на технологията на атлантите, което все още може да се намери по Земята, е било нещо значително по-голямо от контрол над атмосферните условия. Едно от тези постижения, върху които военните се нахвърлиха като мухи на мед, е така наречената прагова (порталова) технология. Част от този интерес изплува във филма "Старгейт" ( врата към звездите ), само че атлантската версия по-скоро е врата на възможностите. Това е солидно, плътно устройство, което използва мисълта за време-пространство като енергиен източник.

Експериментът от Филаделфия

За съжаление ние хората все още не сме "дорасли" за тези технологии. Доказателство за това е "Експериментът от Филаделфия". Историята започва, когато през 30-те години Никола Тесла, фон Нойман и Алберт Анщайн създават "отбора" на университета в Принстън и започват да работят над Project Rainbow ( Проект Дъга ), известен като "Експериментът от Филаделфия". Използвайки получените от Тесла и Нойман технологии на плеядианците, те започват да правят успешни експерименти с невидимостта. До 1939г. успяват да обвият прототипите с електромагнитни силови полета, които ги правят невидими за радарите и окото. През 1943г. същите учени успяват да убедят морското разузнаване на САЩ, че могат да накарат военния кораб "Eldridge" невидим за радарите във военното пристанище във Филаделфия. Експериментът се оказа твърде успешен. След като става невидим за радарите, корабът и неговият екипаж става невидим и за очите. Следва синя светкавица и корабът изчезва за 20 минути. Неизвестно как корабът се телепортира и е засечен на няколко мили от калифорнийския бряг, на около 5000 км. от Филаделфия. Ужасът за моряците на катерите, които приближават дрейфуващия свободно кораб, е голям. Членовете на екипажа на "Eldridge" са обгърнати от пламъци, светкавици излизат от телата им. Някои от моряците били вградени в металния корпус на кораба. Повечето от моряците са мъртви, а оцелелите са невменяеми и са изпратени в лудници. Местният вестник успява да напише за експеримента преди да го спре цензурата. През 50-те години д-р Морис Джесъп открива документите за този експеримент и се опитва да ги публикува във Varo Edition. Скоро след това е убит.
По време на експеримента Никола Тесла се опитва да ги спре, протестирайки, че в него не трябва да има хора. Веднага след инцидента, Тесла, заедно с технологията си, се оттегля от Проект Дъга. Скоро след това е открит мъртъв. Неговата лаборатория е разбита и всички документи, скици и материали са откраднати. В разузнаваческите среди плъзва слухът, че Тесла е убит, защото става риск за сигурността на САЩ. Остава въпросът какво се е случило с неговите разработки.

Кристалите

Атлантите използвали кристалите доста често и във всички сфери на техния живот. Счита се, че те са причината Атлантида да потъне. Атлантите използвали знанията за пречупването, увеличаването и съхраняването на енергия с кристали. Знае се, че лъч светлина, фокусиран в определени страни на диамант, увеличава своята сила, вместо както при преминаване през друг вид прозрачна материя - да се намали. Освен това тези увеличени енергии се разпадат на сложен спектър при преминаването си през кристал. Атлантите използвали определените спектри за различни цели.
Кристалите имат способността да предават енергия на големи дистанции, да я съхраняват, да запазват нейния интензитет и да я фокусират. Тези свойства на кристалите били използвани в пирамидите. Вероятно е те да са били използвани за пренос на енергия от едни точки на света до други, при това без да се губи енергия при преноса.
Кристалите, използвани от атлантите били в естествени форми, но били произвеждани с технологии за ускоряване на техния растеж. Освен това те имали много големи кристали. Предполага се, че най-големите са достигали 8 метра височина и 3 метра диаметър, имали 12 страни и били използвани за съхраняване и предаване на енергия.
Счита се, че на дъното на океана, под бермудския триъгълник, където преди е била част от Атлантида, има кристали, които при определени условия се задействат, като предизвикват дематериализация на различни предмети в околността.
Една от хипотезите е, че атлантите, в края на тяхната цивилизация, станали алчни за все повече енергия. Като резултат енергията на кристалите станала неконтролируема и разрушителна. Смята се, че това е причинило бедствията, довели до потъването на Атлантида.

Макар че сведенията за изчезналия остров са оскъдни, той все пак е съществувал. А някой от невероятните познания на неговите обитатели са оцелели до наши дни.
“За един ден и една нощ островът потънал”, написал древногръцкият философ Платон през 360 г. пр.н.е. за земята, която нарекъл Атлантида. Неговите диалози са единственият източник на информация за тайнствената страна и нейните обитатели. И макар че в тях фактите се смесват с художествената измислица, Атлантида все пак е съществувала. При това не само на едно място…
Германският физик Райнер Кюне например твърди, че е била част от южното испанско крайбрежие, наводнено между 800 и 500 г. пр.н.е. Шведският географ Улф Ерлингсон пък смята, че платоновото описание съвпада с географските характеристики на остров, който съществува и днес – Ирландия. Изследователят анализирал 50 острова по целия свят, преди да стигне до този извод. Негови колеги обаче са на мнение, че става дума за съседен на Ирландия остров, залят от морето през 6100 г. пр.н.е. Според друга хипотеза Атлантида се е намирала в Атлантическия океан, в подножието на подводните планини Ампер и Жозефин.
Наред със свидетелствата на Платон има и други, по-необичайни сведения, съобщавани от ясновидците. Един от тях е американецът Едгър Кейс (1877 – 1945). През 30-те години на миналия век той много кратно разказвал за Атлантида в състояние на транс. По думите му около Големия сфинкс в Гиза имало запазена “библиотека” на атлантите. Следи от цивилизацията им, твърдял той, могат да бъдат намерени на мексиканския полуостров Юкатан и край остров Бимини и Бахамския архипелаг. Действително, в морето край северния бряг на Бимини пред 1969 г. било открито гигантско съоръжение. Нарекли го “Пътят Бимини”, тъй като напомня булевард с настилка от плътно долепени огромни гладки каменни блокове.
Освен с местонахождението на Атлантида, Кейс имал видения и за познанията на атлантите. Твърдял, че те използвали “звукова левитация”, за да преместват огромни камъни. Строителите се хващали за ръце и под звуците на барабани обикаляли около камъка, като пеели обредни песни. Психическото им усилие, съчетано с енергията от звуковите вибрации, повдигало блока. Странното е, че върху шумерските глинени таблички пише, че звукът може да повдига камъни. Може би този метод и бил използван при строителството на пирамидите. Всичко това звучи твърде неправдоподобно, но в наши дни също може да се наблюдава нещо подобно. В селцето Шивапур в Западна Индия всеки желаещ може да участва в повдигане на 70-килограмов камък. 11 души го заобикалят, допират десните си показалци до него и започват силно да пеят. Блокът пък бавно започва да се повдига
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

СЪКРОВИЩАТА НА ЛИЗИМАХ

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 20.01.2006г. в 13:28ч.

СЪКРОВИЩАТА НА ЛИЗИМАХ

Когато преди повече от 2000 години, през IV век пр. Хр. младият Александър наследил от баща си Филип II македонския престол, никой от съвременниците му не предполагал какви огромни промени ще претърпи античният свят по време на неговото сравнително недълго царуване. Едва що седнал на трона, младият владетел подчинил и поставил под свой контрол Балканския полуостров, организирал сборна армия от македонци, гърци и траки и потеглил в бърз марш през Мала Азия към сърцето на Персийската империя- вечният враг на елинската цивилизация. След поредица от бляскави победи, Александър се отправил към Индия и достигнал едва ли не до "края на света", според тогавашните географски представи. Впрочем, някои арабски географи, вероятно ползвайки по-стари сведения, отбелязват, че Александър се появил в Китай и Тибет. Нещо повече, дори се срещнал с китайския и тибетския император.
Тръгвайки на дълъг завоевателен поход, Александър Велики разчитал и на своята вярна свита от пълководци, които го следвали неотклонно по време на всички военни операции. Един от тях бил и Лизимах. След преждевременната смърт на Александър, пълководците му, известни в литературата като "диадохи" си поделили неговото наследство - огромната, разноезична империя, простираща се от Балканите и Египет до Индия. На Лизимах се паднала размирната Тракия. Впрочем, диадохите дълго воювали помежду си, избивайки се взаимно, претендирайки за по-големи територии от вече разпокъсаната александрова империя.
Според античния географ Страбон, Лизимах резидирал в крепостта Тиризис, чиито развалини и днес се намират на полуостров Калиакра. Пак според Страбон, именно там претендентът за владетел на Тракия държал своята хазна и съкровища.Това кратко сведение е разпънато на кръст от търсачите на съкровища и все още не дава покой на съня им. Не един и двама водолази, алпинисти, пещерняци, а така също и обикновени ентусиасти са опитвали късмета си на легендарния полуостров. Историците и археолозите по-принцип са скептици. Освен Страбон, никой друг античен автор не е потвърдил тази информация. От друга страна, епохата в която живее Лизимах наистина е била доста размирна. Самият той е бил в постоянно движение, в непрекъснати войни и политически разпри, така че по-скоро хазната е била винаги с него, а не в отдалечената крепост на Калиакра, обградена от враждебно настроените тракийски племена. Накрая, при една битка в Мала Азия Лизимах е убит и хазната му вероятно е била разграбена от победителите. Ами ако по-голямата част от съкровищата му са останали в пещерите на Калиакра?
Днес е много трудно да се направи цялостно научно интердисциплинарно проучване на легендарния полуостров. Проблемът не е само финансов. Наличието на огромни скални маси ограничава точното локализиране на кухини и карстови образувания чрез геофизични методи. Същите трудности се появяват при търсенето на т.нар.метални аномалии, т.е.откриването на метални оръжия, оръдия на труда, монети и други изделия от метал, попаднали по някакъв начин в скалните кухини. От друга страна, през вековете не едно и две земетресения са довели до размествания на земните пластове и затрупването на пещери и коридори. Преди 2000 години точно в този район при едно мощно земетресение в морето потъва античният град Бизоне, ведно с къщите и жителите- една малка черноморска Атлантида. Дългогодишните подводни археологически проучвания в този район обогатиха българската наука за древността с много интересни находки и материали. Все пак, трябва да признаем, че на Калиакра наистина бе намерено злато. Преди повече от 20 години, при едно спускане под водата, български леководолаз случайно намира на дъното златен слитък. Категорично обаче, той не е от "хазната на Лизимах". Слитъкът е от т.нар. тип "волска кожа" - домонетна разменна единица от епоха доста по-стара от тази на Александър Велики и Лизимах. За тези слитъци и въобще за подводната археология в България информация има в книгата на проф. Михаил Лазаров "Потъналата флотилия".
И накрая, за тракийските "царски" съкровища. Нито едно от тях не е открито в тракийска надгробна могила или тракийска гробница. Тези гробници са били ограбени още в древността. Всички тракийски съкровища, гордост за българското културно наследство са открити случайно при инцидентни битови дейности - риголване на лозе, копаене за обработка на почвата и т.н. Унищожаването на тракийските архитектурни паметници - могили, гробници, крепости, светилища в търсенето на призрачни съкровища, носи непоправима вреда на нашата култура, на нашата история, чиито корени поне засега достигат до златото на Варненския енеолитен некропол- отглас от една уникална култура на 7000 години.
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

ЗЛАТОТО НА ЧЕРНИЯТ ПРИНЦ

Покажи връзката към това мнениеот Fire_Man » 20.01.2006г. в 13:33ч.

ЗЛАТОТО НА ЧЕРНИЯТ ПРИНЦ


Повече от сто години легендата за златото на кораба "Черния принц" разпалва въображението и не дава покой на търсачите на потънали съкровища.
В началото на Кримската война британското правителство наема над 200 търговски кораба за превоз на военно имущество и хора по море. Сред тези плавателни съдове се оказала и платноходно-моторната фрегата "Принц". През ноември 1854 година "Принц", заедно с други кораби пристигнала в пристанището Балаклава, близо до Севастопол на Черно море. Но след пет дни над Кримския полуостров преминал ураган, вследствие на което 34 кораба отишли на дъното. Фрегатата "Принц" също така изчезнала без следа. Още по време на войната се появила информация, че край Кримския полуостров е потънал корабът "Черният принц" с товар от златни монети, предназначени за заплати на британската армия. Защо "Принц" се превърнал в "Черния принц" и досега не е известно.
Веднага след войната започнало интензивно търсене на потъналия кораб. Първи се опитали французите. Още през 1875 година, когато бил изобретен водолазният скафандър, френско акционерно дружество предприело мащабно изследване на дъното на пристанището Балаклава. Открити били над десет потънали кораба, но от "Черния принц" нямало и следа. След тях, в различни периоди от време, щастието си опитали (за съжаление, без успех) италианци, американци, норвежци, германци. През 20-те години на миналия век съветското правителство създало специална водолазна група ЭПРОН (Експедиция за подводни дейности с особено предназначение). През 1927 година съветското правителство прекратява търсенията като нецелесъобразни и безполезни. Точно тогава на терена се появила японската водолазна фирма "Синкай Когиоссио лимитед" с предложение да вдигне златото от потъналия кораб и да го раздели с руснаците в съотношение 40 на 60 процента. След няколко месечна изнурителна подводна работа, японците приключили експедицията само с четири намерени златни монети. Работата на всички експедиции се усложнявала и от липсата на информация, относно товара на кораба. Официално британското правителство нито потвърдило, нито отрекло наличието на злато на борда на кораба. Неведнъж представители на експедициите се обръщали към британското адмиралтейство с молба за повече информация, относно фрегата "Принц". Основна пречка се оказало британското законодателство, не разрешаващо на чужденци достъп до военните архиви.
През 80-те години на миналия век, някои български специалисти- океанолози, геоморфолози и геофизици, изказаха становището, че по всяка вероятност "Черният принц" лежи някъде на дъното в българската акватория на Черно море. Според тях, по време на урагана корабът е бил откъснат от котвените вериги и морските течения са го изтласкали близо до българските брегове, където и потъва. Тези съждения не са лишени от логика, тъй като движението на теченията в Черно море върви обратно на часовниковата стрелка. По това време в българската преса се появи интересна сонарна снимка на потънал кораб, контурите на който, според специалистите, напомняли на "Черния принц". Въпросът все още е дискусионен, тъй като корабът лежи на голяма дълбочина и проучването му е свързано със значителни финансови разходи.
Какво ли няма в Черно море? Дж. Балард търси Ноевия ковчег, загинали от Всемирния потоп цивилизации, а един ден вероятно от вълните на Черно море ще изплува и "Черния принц"- с милионите фунта стерлинги злато (или без тях?), като призрачна легенда от славно минало, или никому ненужна развалина.
СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ !
Аватар
Fire_Man
 
Съобщения: 90
Регистриран: 7.02.2005г. в 12:55ч.
Град: Rousse

ПредишнаСледваща

Назад към Общи дискусии

Активни потребители

Потребители разглеждащи този подфорум: Baidu [Spider] и 8 госта